Официалните резултати на ЦИК от проведените парламентарни избори у нас в неделя все още не са обявени. Въпреки това се очаква партията на Слави Трифонов “Има такъв народ” да запази преднината си пред ГЕРБ и да бъде първата партия, на която президентът Румен Радев ще връчи мандат за съставяне на правителство.
Още вчера Трифонов обяви, че ще приеме мандата, но няма да търси подкрепа нито от “партиите на статуквото”, нито и от “партиите на протеста”. Той представи свой кабинет от експерти. Днес обаче бившият премиерт Бойко Борисов бе критичен към този ход, от БСП и “Изправи се! Мутри, вън!” заявиха, че няма да подкрепят експертното правителство на ИТН. Такава е заявката и от “Демократична България”.
Какво предстои, ако 46-отото Народно събрание, за което гласувахме в неделя, отхвърли проектокабинета на “Има такъв народ”?
Коментар потърсихме от Орлин Колев, доктор по Конституционно право, който е преподавател в Софийския университет “Свети Климент Охридски” в катедра “Конституционноправни науки”.
Той посочи, че случващото се до момента провокира продължението на конституционно установения ред.
Връчване на проучвателен мандат
“След като президентът връчи мандата на кандидата, посочен от първата по големина парламентарна група, да състави кабинет, но няма успех, следва да получи мандат кандидатът, посочен от втората по големина парламентарна група. Ако и там има неуспешен опит за образуване на правителство, то тогава президентът за трети пореден път следва да връчи проучвателен мандат на произволнo избрана от него парламентарна група. Тук няма задължение тя да бъде третата по големина.
Ако и тогава не може да се образува правителство, то президентът с указ следва да разпусне бъдещото към момента 46-о Народно събрание и в този указ да се определи датата за нови бъдещи избори.
С допълнителен указ следва да се назначи и служебно правителство. В ситуацията, в която сме към момента – управление на служебно правителство, няма конституционна забрана същото служебно правителство да остане непокътно, но следва да има акт, с който да бъдат удължени правомощията му”, коментира Орлин Колев.
“Конституционният модел на България не допуска и един ден, в който да нямаме изпълнителна власт – Министерски съвет. Служебното правителство следва да продължи работата си до момента, в който Народното събрание избере редовно правителство, или ако не се сформира такова, президентът да назначи друго служебно правителство.
Към момента на издаване на акта, президентът по собствено усмотрение може да въведе корекция в състава на служебното правителство или да назначи изцяло нов служебен кабинет”, допълни още той.
Избори в двумесечен срок от момента на разпускане на парламента
“Януари месец обаче изтича и мандатът на сега действащият президент.
По Конституция президентските избори следва да бъдат проведени не по-късно от третия и не по-рано от втория месец преди приключването на мандата на действащите президент и вицепрезидент.
Изборите следва да бъдат направени през октомври и ноември – от 21 октомври до 21 ноември. Това е периодът, в който следва да се произведат президентските избори.
Ако се стигне до разпускане обаче на Народното събрание, което тепърва предстои да се конституира, следващите парламентарни избори следва да бъдат насрочени в двумесечен срок от момента на разпускане на Народното събрание.
По Конституция президентът разполага с едномесечен срок, в който да свика новообразуваното Народно събрание. Очаква се до 10 дни – 2 седмици да го направи. Това означава до края на юли то да бъде свикано. Връчването на трите проучвателни мандата вероятно ще продължи още 2 седмици. От средата на август до края на август следва цялата процедура да бъде извървяна.
В най-лошия случай от края на август до средата на октомври следва да се произведат нови парламентарни избори. Аритметично сметнато, имаме възможност да отидем на нови парламентарни избори, които няма да рефлектират въхру произвеждането на президентските избори.
Ако всичко това бъде изпълнено, следва да имаме парламент в средата на октомври, независимо от това дали ще се образува, или не правителство.
Нищо чудно да видим служебното правителство, което да управлява продължително време. Президентът не може да разпусне Народното събрание в 3-месечен срок, преди изтичането на мандата му. Следващото Народно събрание не може да бъде разпуснато след 21 октомври.
На практика ще имаме действащо служебно правителство в рамките на избрано Народно събрание”, посочи Орлин Колев.
