Емил Илиев е роден на 12 януари 1970 година. Завършва висше образование, специалност „Икономика организация на труда”. Работил е като главен счетоводител в Банка ДСК, като отговорник за частната клиентела в „SG Експресбанк”, като управител на ТБ „Алианц”. От 2011 година е кмет на община Струмяни. Миналата година спечели втори кметски мандат още на първи тур.
-Г-н Илиев, приемате ли идеята на председателя на Комисията по бюджет и финанси в НС –Менда Стоянова, малките общини с дългове да се сливат с големи, за да се пестят разходи?
-Проблемът е много сериозен и не може с лека ръка да се каже „Да” или „Не”. Смятам, че голямата идея всъщност е да се извърши административната реформа в местното самоуправление. Иначе спорът да има ли 265 общини в България е като този дали в парламента да има 240 депутати.
Няма как да подминем факта, че в съседните ни държави – Турция, Гърция, дори Македония, се извърши въпросната административна реформа. Рано или късно това ще се случи и у нас.
Отделен въпрос е как ще се направи. Според мен, няма как в близките 3-4 години идеята на г-жа Менда Стоянова да се реализира, макар да има логика в нея. Още не сме готови, а и трябва политическа воля.
-С коя от съседните общини може да се слее община Струмяни – с Кресна или Сандански?
-По- логично е, ако се стигне до нещо такова, да се обединим с община Кресна. Нашата община е пета по територия в Югозападна България, но населението ни е под 6000 души. Трябва обаче нещата да се огледат от всички страни, да не се прави механичен сбор само с идеята да се намали общинската администрация.
Факт е, че малките общини са на ръба – получаваме ниска субсидия, покриваме стари задължения. Въпреки това успяваме да предложим добро административно обслужване на населението, което е много важно. То не бива да пострада при едно сливане между които и да е общини.
-Как се управлява малка община, която има дългове?
-Никак не е лесно, но пък не е и толкова страшно, със сигурност не е грях. Ще подчертая, че в началото на първия ми кметски мандат през 2011 г. община Струмяни имаше 5 млн.лв. задължения, при положение, че общинският бюджет бе 3,3 млн. лв. Няма как в такава ситуация да не си под напрежение. Но една община е като всеки стопански субект – има добри и лоши моменти.
По-малките общини имахме леки финансови сътресения в предишния програмен период. Искам да похваля финансовия министър за идеята му да се подпомагат закъсалите финансово общини с безлихвени заеми. Самата конюнктура в страната не е добра за малките общини, но това е предизвикателство за нас. Търсим нестандартни начини за приходи от собствени източници. Сега обмисляме да дадем да се добива дървен материал в общинските гори. Със строителството на Лот 3.3 на магистрала „Струма” има интерес на фирми, които искат концесии за добиване на инертни материали.
-Как успявате да подобрите финансовото състояние на общината?
-Търсим непрекъснато алтернатива за допълнителни приходи. Заради изграждането на магистралата има интерес от различни инвеститори. Повишаваме събираемостта на местните данъци и такси. Спазваме финансова дисциплина. Оптимизирахме всички разходи. Водихме много съдебни дела и си спестихме сериозни харчове, тъй като повечето ги спечелихме.
Някои фирми идваха при мен с готови фактури, работили обаче без сключени договори, без възлагане на обществени поръчки. В част от случаите нямаше реално свършена работа. Уверен съм, че до 2-3 години община Струмяни ще си стъпи на краката.
-Не е тайна, че общините с годините се декапитализират. Остават все по-малко атрактивни обекти и имоти, които да продават. Как ще пълните общинската хазна?
-Необходимо е да имаме повече правомощия, да се случи първо децентрализацията, за която се говори повече от 15 години. После нека се мисли за сливания. Добре е данъците да остават в общинските хазни, да има облекчения за инвеститорите, за да могат да развиват дейността си, да увеличават производството си и да открият нови работни места. Преди ден водих разговор с бизнесмен, който има над 40 работници. Ако се намалят таксите му или пък данък печалба, той може да наеме още толкова хора на работа. Това също са важни въпроси, върху които трябва да помислят управляващите.
