“О, Аллах! Ако ти не се сетиш за мен, няма кой да го направи!” Това пише във фейсбук 15-годишната Емине Шаматарева. И сякаш дава отговор защо ходи на училище в сатовчанското село Вълкосел с боне и забрадка, въпреки че правилникът го забранява.
Деветокласничката заведе дело в Административен съд – Благоевград срещу опита да бъде преместена в друго училище, тъй като ходи забрадена в часовете. Първото заседание се проведе в четвъртък, а представител на непълнолетното момиче бе нейният баща Ресим Шаматарев, който е експерт в Главно мюфтийство.
Ученичката е категорична, че не може да й казват как да се облича в училище. Започнала да носи забрадка в началота на тази учебна година. Преди това изкарала курс по Коран. И изведнъж станала много религиозна. Поне по отношение на облеклото си.
А както е видно от профила й във фейсбук – не само в това отношение. Според хора от селото няма как поведението й да не е провокирано и подкрепено от близките й, тъй като толкова млад и без житейски опит човек няма как сам да претърпи подобна метаморфоза. Други смятат, че не е изключено да става дума и за някакъв междуличностен конфликт, чиято жертва е момичето.
„Това е лично нейно решение. Няма как да не застана до нея, тя е мое дете. Правилникът на СОУ „Христо Ботев” е променен нарочно, за да се атакува дъщеря ми. Преди е нямало забрана за носене на забрадки, а сега вече има. Надявам се, е съдът ще вземе правилно и справедливо решение. Става въпрос за правата на едно дете. Има конвенции за тях, готов съм да стигна и до съда в Страсбург, ако тук не намерим справедливост”, заяви пред съдебна зала Ресим Шаматарев.
Той е категоричен, че Емине с нищо не нарушава дисциплината в училище, нито пък пречи на останалите. Достатъчно скромна и тиха е. А напоследък, след като решили да я преместят в Средното общообразователно духовно училище в Момчилгад, е угнетена и напрегната. „Не е добре психически, влизам и в ролята на психолог, за да я предпазя, да я успокоя. По-възрастните християнки също носят забрадки, но никой не прави проблем от това. Защо забрадката на една млада и вярваща мюсюлманка да е проблем? С нея прикрива само косата и ушите си, но не и лицето. Едно дете на 15 години не е опасно, защото е сложило забрадка. Аз като гражданин на България се чувствам неловко, че в 21-и век може да има такива табута и забрани. Емине подлежи на задължително образование, а на практика такова й се отказва, защото тя не иска да учи в Момчилград, а в родното си селище”, сподели бащата на Емине.
Той представи пред съдията по делото две подписки в подкрепа на дъщеря му, в които са се подписали не само ученици от двете паралелки в девети клас, но и възрастни хора. Призна, че още на 10 септември миналата година е извикан в училището и лично се е запознал с Правилника за дейността на учебното заведение. Там пише, че не се допускат ученици със забрадки, шапки, слънчеви очила и бурки в школото. Недопустими са и голите гърбове, и дълбоките деколтета. След тази дата са проведени поредица от разговори между представителите на училището и близките на Емине.
В присъствието на нейната класна и на педагогическата съветничка е разговаряно и с нея. Обяснени й било, че училището е светско и няма как да носи религиозни символи и да демонстрира показно религиозната си принадлежност. Но тя била непреклонна.
Обявила, че в името на Аллах няма да свали бонето и забрадката. Адвокатът на ответната страна заяви пред съда, че едната подписка е събирана в училище от Емине, която не е получила разрешение от директора, но използвала неговото име неправомерно пред съучениците си.
„Събра подписката по моя заръка”, каза Ресим Шаматарев. Самата подписка също е била основание за решението на Педагогическия съвет за преместването на Емине. На баща й бе разрешено за следващото заседание на 12 май от 10,30 часа да разчита на показанията на двама свидетели – на завършилата през 20110 г. същото училище Айше Башова, която на снимката на дипломата си е със забрадка, тъй по това вереме нямало такава забрана, и на кмета на селото Сюлейман Арунов. Според бащата има редица пропуски в документите по казуса, издадени от училището и Регионалния инспекторат по образование. Той твърди, че в школото жени от персонала работят и изпълняват служебните си задължения забрадени, което е доказателство, че правилникът не се прилага еднакво към всички. „Смятам, че този правилник трябва да се промени”, каза още бащата на момичето.
Съдът отказа да допусне районния мюфтия Айдън Мохамед като сведетел по искане на Шаматарев, тъй като не са необходими становища, а само факти с правно основание по съдебния спор. Двама свидетели ще бъдат разпитани и по искане на директора на училището Митко Джуков. Те ще разкрият факти около поведението на ученичката и взетото решение за нейното преместване.
Правата или правилата?
На практика това е битката, която съдът ще реши в чия полза ще завърши. Близките на Емине твърдят, че тя има право да ходи облечена както иска, без да пречи на останалите. Но може ли е тя да е по-равна от останалите 377 ученици в СОУ „Христо Ботев”, които също са мюсюлмани, но спазват въведените в учебното заведение правила? И защо Емине да е привилегирована спрямо своите съученици? Все пак това е светско училище, макар и в село с население, което изповядва исляма. Пише го в Закона за народната просвета. С боне и забрадка е готово да приеме Емине духовното училище в Момчилград. Как ще завърши сагата? Съдът има последната дума.
Още новини от Благоевград и региона вижте ТУК.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК
