Дипломатическите отношения между САЩ и Русия все повече напомнят на метеорологичната карта на отминалата зима. Нетипични за сезона високи температури много бързо се заместват от буреносни облаци, придружени от ураганен вятър.
Само преди няколко години Вашингтон и Москва създадоха очаквания за подновено приятелство. Барак Обама и Дмитрий Медведев изглеждаха като разбиращи се партньори. Причината за разтопяването на стената между Белия дом и Кремъл беше замразяването на европейската част от противоракетните планове на Пентагона. Стопирането на идеята на Джордж У. Буш за разполагане на елементи от ракетния щит на Стария континент предизвика задоволство в Русия. Доказателство за одобрението на Кремъл беше изразено в изявената готовност на Федерацията да подкрепи очакваните санкции срещу Иран. После дойдоха Арабската пролет, Сирия, Крим и… Путин. „Размразяването” в двустранните отношения приключи.
Днес битката за надмощие между Вашингтон и Москва на „шахматната дъска” на планетата все повече ни връща в годините на студената война. Въпреки кратката промяна в настроенията, САЩ и Русия си нямат доверие. В опитите си да сближат интереси двете държави преди всичко се страхуват да не изгубят позиции в голямата стратегическа надпревара. И това обрича на провал всяка инициатива, а те не са толкова много. Не се забелязва и огромно желание за сближаване.
Отношенията между САЩ и Русия са хладни от години заради редица въпроси. На първо място в списъка е Сирия. Съвсем няма да е пресилено, ако кажа, че в момента в Близкия изток се води малка световна война по въпроса. Вашингтон има „грях” към Москва и с участието си в събитията в Киев, довели до свалянето на президента Янукович. Путин на няколко пъти показа, че не му пука за американската позиция около Украйна. Който не вярва, да попита жителите на Крим. Има и още.
В последния месец все пак се забеляза видимо оживление в американско-руските връзки. То свидетелства за стремежа на двете страни да изработят нова формула на отношенията до президентските избори в САЩ през ноември. Белият дом и Кремъл естествено няма да отстъпят от позициите си спрямо Сирия и Украйна. В същото време дават и ясни сигнали, че са готови да преминат от конфронтация към ограничено партньорство. Всичко това ще позволи на Русия да работи по големия си проблем – смекчаване на санкциите. А също и за прекратяване на политиката на международното й изолиране. Обама говореше за „специални отношения” с Москва в началото на първия си мандат, но именно неговата администрация рязко изключи Кремъл от дискусиите по световния ред.
Сега обаче е 2016 г. и демократът определено не иска да завещае на своя приемник остър конфликт с Москва. Обама със сигурност предпочита към равносметката на своето президентство да прибави и успехи, а не провали в отношенията с Путин.
Един факт прави повече от силно впечатление. Обама определено търси пътища за деескалация в посока Русия. Но си говори с Путин само по телефона. До Москва все по-често пътува държавният секретар Джон Кери – три визити за последната година. Президентите на двете страни отдавна не участват в срещи на върха. Путин пропусна дори форума за ядрената безопасност във Вашингтон преди 2 седмици. Първият дипломат на Белия дом на практика от месеци е единственият представител на САЩ, който е в положение да заяви американската позиция в Кремъл.
Кери и Сергей Лавров може и да се виждат често, но Обама и Путин си остават противници по ключовите международни въпроси. Няма признаци на затопляне в личните им отношения. Въпреки песимистичната картина, тяхното взаимодействие през последните седмици все пак доведе до първи позитивен резултат в Сирия. След договорка, постигната в телефонен разговор между двамата, и съвместната им декларация от 27 февруари, в страната влезе в сила прекратяване на огъня. След още две седмици, при посредничеството на САЩ и Русия, в Женева бяха подновени мирните преговори между Дамаск и опозицията. Звучи оптимистично.
Дни след въпросните събития Обама опита да продължи започнатото. Само че не го направи в лична среща, а в интервю за списание „Атлантик”. В него за първи път от месеци Обама почти не допусна познатите нападки срещу руския си колега. Определи го като „подчертано вежлив и много откровен”. По думите му Путин е заинтересован Москва „да бъде разглеждана като партньор” на Вашингтон. Американският президент за първи път беше принуден да признае, че САЩ никога няма да изместят Русия от Украйна. Думите на Обама официално потвърдиха, че Кремъл е преизпълнил многократно целите си с анексирането на Крим и военната офанзива в Сирия. В дни, когато Путин тържествено се тупаше в гърдите с равносметката от Дамаск, а Обама го играеше миротворец в Хавана.
През януари 2000 г. покойният вече Борис Елцин предаде ключовете на Кремъл на почти никому неизвестния Владимир Путин. През цялото време от тогава медийната визитка на руския президент обикновено започваше с „бивш агент на КГБ”. Тази добре известна информация отдавна остана на заден план, защото по-важното е друго. Възстановяването на руското глобално влияние беше и си остава главната цел на Путин.
Той е начело на Русия, последователно като президент, премиер и отново президент, вече повече 16 години. Видно е, че е загрижен за начина, по който ще остане в историята, макар да не дава признаци, че се кани да напусне Кремъл. Почти безоблачното родно небе позволи на Путин да насочи усилията си предимно в международен план.
Поведението на Путин през тези години показа едно – приятелството със Запада не влиза в задължителните приоритети на Кремъл. Публичните му демонстрации на дипломатическо настроение са красноречиви. На 25 септември 2001 г. той изнесе реч на блестящ немски в Бундестага пред очарованите депутати, които го аплодираха, изправени на крака.
Тези времена отминаха. Днес Путин си позволява да посети Федералната република за 120 минути, а седмица по-късно да излети на тридневна визита в Китай. Повече от явен намек за международните симпатии на руския лидер. И всичко това преди войната в Грузия, анексирането на Крим и въздушните атаки в Сирия. Какво променят в ситуацията някакви „Панамски документи”? Нула.
Пикът на настоящата криза между двете главни световни столици вероятно отмина. И макар да не трябва да се бърза с повишените очаквания, видно е, че негативната инерция бавно напуска отношенията между Белия дом и Кремъл. На едната везна остават разногласията по редица въпроси и устойчивата антируска позиция на важни фактори във Вашингтон. Тя обаче често има идеологически, а не прагматичен произход. Тоест, подлежи на промяна.
На другата везна са позитивният ефект, постигнат чрез компромисите в Иран, Сирия и относителната стабилизация в Източна Украйна. Но има още върху какво да се работи. Сирийската криза, борбата с тероризма, дори и деликатното статукво между двете Кореи. Фигурите са на дъската. Кой е на ход?7
Източник: Hipotezi.com
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
Дипломатическите отношения между САЩ и Русия все повече напомнят на метеорологичната карта на отминалата зима. Нетипични за сезона високи температури много бързо се заместват от буреносни облаци, придружени от ураганен вятър.
Само преди няколко години Вашингтон и Москва създадоха очаквания за подновено приятелство. Барак Обама и Дмитрий Медведев изглеждаха като разбиращи се партньори. Причината за разтопяването на стената между Белия дом и Кремъл беше замразяването на европейската част от противоракетните планове на Пентагона. Стопирането на идеята на Джордж У. Буш за разполагане на елементи от ракетния щит на Стария континент предизвика задоволство в Русия. Доказателство за одобрението на Кремъл беше изразено в изявената готовност на Федерацията да подкрепи очакваните санкции срещу Иран. После дойдоха Арабската пролет, Сирия, Крим и… Путин. „Размразяването” в двустранните отношения приключи.
Днес битката за надмощие между Вашингтон и Москва на „шахматната дъска” на планетата все повече ни връща в годините на студената война. Въпреки кратката промяна в настроенията, САЩ и Русия си нямат доверие. В опитите си да сближат интереси двете държави преди всичко се страхуват да не изгубят позиции в голямата стратегическа надпревара. И това обрича на провал всяка инициатива, а те не са толкова много. Не се забелязва и огромно желание за сближаване.
Отношенията между САЩ и Русия са хладни от години заради редица въпроси. На първо място в списъка е Сирия. Съвсем няма да е пресилено, ако кажа, че в момента в Близкия изток се води малка световна война по въпроса. Вашингтон има „грях” към Москва и с участието си в събитията в Киев, довели до свалянето на президента Янукович. Путин на няколко пъти показа, че не му пука за американската позиция около Украйна. Който не вярва, да попита жителите на Крим. Има и още.
В последния месец все пак се забеляза видимо оживление в американско-руските връзки. То свидетелства за стремежа на двете страни да изработят нова формула на отношенията до президентските избори в САЩ през ноември. Белият дом и Кремъл естествено няма да отстъпят от позициите си спрямо Сирия и Украйна. В същото време дават и ясни сигнали, че са готови да преминат от конфронтация към ограничено партньорство. Всичко това ще позволи на Русия да работи по големия си проблем – смекчаване на санкциите. А също и за прекратяване на политиката на международното й изолиране. Обама говореше за „специални отношения” с Москва в началото на първия си мандат, но именно неговата администрация рязко изключи Кремъл от дискусиите по световния ред.
Сега обаче е 2016 г. и демократът определено не иска да завещае на своя приемник остър конфликт с Москва. Обама със сигурност предпочита към равносметката на своето президентство да прибави и успехи, а не провали в отношенията с Путин.
Един факт прави повече от силно впечатление. Обама определено търси пътища за деескалация в посока Русия. Но си говори с Путин само по телефона. До Москва все по-често пътува държавният секретар Джон Кери – три визити за последната година. Президентите на двете страни отдавна не участват в срещи на върха. Путин пропусна дори форума за ядрената безопасност във Вашингтон преди 2 седмици. Първият дипломат на Белия дом на практика от месеци е единственият представител на САЩ, който е в положение да заяви американската позиция в Кремъл.
Кери и Сергей Лавров може и да се виждат често, но Обама и Путин си остават противници по ключовите международни въпроси. Няма признаци на затопляне в личните им отношения. Въпреки песимистичната картина, тяхното взаимодействие през последните седмици все пак доведе до първи позитивен резултат в Сирия. След договорка, постигната в телефонен разговор между двамата, и съвместната им декларация от 27 февруари, в страната влезе в сила прекратяване на огъня. След още две седмици, при посредничеството на САЩ и Русия, в Женева бяха подновени мирните преговори между Дамаск и опозицията. Звучи оптимистично.
Дни след въпросните събития Обама опита да продължи започнатото. Само че не го направи в лична среща, а в интервю за списание „Атлантик”. В него за първи път от месеци Обама почти не допусна познатите нападки срещу руския си колега. Определи го като „подчертано вежлив и много откровен”. По думите му Путин е заинтересован Москва „да бъде разглеждана като партньор” на Вашингтон. Американският президент за първи път беше принуден да признае, че САЩ никога няма да изместят Русия от Украйна. Думите на Обама официално потвърдиха, че Кремъл е преизпълнил многократно целите си с анексирането на Крим и военната офанзива в Сирия. В дни, когато Путин тържествено се тупаше в гърдите с равносметката от Дамаск, а Обама го играеше миротворец в Хавана.
През януари 2000 г. покойният вече Борис Елцин предаде ключовете на Кремъл на почти никому неизвестния Владимир Путин. През цялото време от тогава медийната визитка на руския президент обикновено започваше с „бивш агент на КГБ”. Тази добре известна информация отдавна остана на заден план, защото по-важното е друго. Възстановяването на руското глобално влияние беше и си остава главната цел на Путин.
Той е начело на Русия, последователно като президент, премиер и отново президент, вече повече 16 години. Видно е, че е загрижен за начина, по който ще остане в историята, макар да не дава признаци, че се кани да напусне Кремъл. Почти безоблачното родно небе позволи на Путин да насочи усилията си предимно в международен план.
Поведението на Путин през тези години показа едно – приятелството със Запада не влиза в задължителните приоритети на Кремъл. Публичните му демонстрации на дипломатическо настроение са красноречиви. На 25 септември 2001 г. той изнесе реч на блестящ немски в Бундестага пред очарованите депутати, които го аплодираха, изправени на крака.
Тези времена отминаха. Днес Путин си позволява да посети Федералната република за 120 минути, а седмица по-късно да излети на тридневна визита в Китай. Повече от явен намек за международните симпатии на руския лидер. И всичко това преди войната в Грузия, анексирането на Крим и въздушните атаки в Сирия. Какво променят в ситуацията някакви „Панамски документи”? Нула.
Пикът на настоящата криза между двете главни световни столици вероятно отмина. И макар да не трябва да се бърза с повишените очаквания, видно е, че негативната инерция бавно напуска отношенията между Белия дом и Кремъл. На едната везна остават разногласията по редица въпроси и устойчивата антируска позиция на важни фактори във Вашингтон. Тя обаче често има идеологически, а не прагматичен произход. Тоест, подлежи на промяна.
На другата везна са позитивният ефект, постигнат чрез компромисите в Иран, Сирия и относителната стабилизация в Източна Украйна. Но има още върху какво да се работи. Сирийската криза, борбата с тероризма, дори и деликатното статукво между двете Кореи. Фигурите са на дъската. Кой е на ход?7
Източник: Hipotezi.com
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.