Красивата фасада на Етнографския музей в Пловдив, превърнал се в емблема на града, ще претърпи ремонт. След като миналата година бе обновен течащият покрив на близо 170-годишната къща, идва ред и на “лицето”. Последният ремонт на уникалната сграда в сърцето на Стария град е правен през 1997 година.
“Много скъпо удоволствие е да поддържаш такова културно-историческо наследство в Стария град и Община Пловдив през всички тези години отделяше срества за проектиране и възстановяване на къщите. Няма общински имот тук, за който да не сме отпуснали средства”, уточни кметът Иван Тотев. Той припомни, че именно с общински средства се осъществи реставрацията на къща “Клианти”, както сега ще стане и с Етнографския музей.
През септември именно в тази къща ще се състои срещата на 13 президенти от различни европейски страни. Дотогава ще бъде направена частична реставрация, а за самия висш форум скелето ще бъде свалено, след което ремонтът ще продължи.
На първия етап ще се възстанови северната фасада, както и част от централната, от западната страна. До края на пролетта догодина къщата трябва да е изцяло обновена и изписана.
Ще бъде сменена и цялата дървена обшивка, която незнайно защо при предишни ремонти през 60-те години на миналия век е била оцветена в сиво. Сега реставраторите ще разкрият естествения вид на дървото, както това бе направено с дървената обшивка под стрехата на покрива. Дървените части ще бъдат почистени и импрегнирани. Основният цвят на къщата също е променен, сегашната тъмносиня окраска е от 1962 година. Някога Куюмджиевата къща е била бяла, с тъмни орнаменти. Сегашното оцветяване обаче няма да се променя, тъй като вече е прието от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), както и от обществеността.
Общинските средства, отпуснати за ремонта на фасадата от тазгодишния общински бюджет, са 135 хиляди лева. С тях до края на 2016-а ще се направи цялата централна фасада, а догодина ще се работи по източната.
Работата е сложна и продължителна, уточни директорът на музея Ангел Янков. Той поясни, че в зоната под портика на сградата има конструктивен проблем – едната дървена колона е изгнила, друга пък е изметната. Ще се направи укрепване и негодните колони ще бъдат заменени с нови.
При ремонта се спазва оригиналната технология от построяването на къщата. Изчуква се до дърво, слага се варо-чокова мазилка, рапицова мрежа, среден заздравителен слой и шпакловка. Реставраторите обаче поставят и мрежа, която да държи шпакловката, за да не се налага да се ремонтира през няколко години.
От НИНКН са категорични, че на сградата не може да се прави съвременна изолация, макар че къщата се затопля изключително трудно през зимата, а през лятото вътре е много горещо. През 30-те години на ХХ век обаче централните фасади са били доста променени и се вижда, че са слагани тухли, а не са останали преплетените пръти с кал, обясни Янков.
Къщата на Аргир Куюмджиоглу, в която се помещава Етнографският музей, е строена през 1847 г., а етнографската сбирка в нея е организирана преди 99 години. Построена е от майстора от село Косово хаджи Георги Станчовски, наречен още южнобългарския Кольо Фичето. Това е единствената къща с тройна кобилична форма, което я прави уникална. Тя е образец на българския барок, категоричен е Янков. Къщата съдържа типични елементи на родопските сгради, използващи стръмнината на терена, както и източни елементи – кьошкове, миндери, а също и западно влияние – фронтони и арки. При съчетанието на това триединство е създадена уникалната архитектура на Куюмджиевата къща.
