Владислав Горанов е роден на 30 април 1977 г. Възпитаник на Математическата гимназия “Гео Милев”, Плевен. От 1998 г. до 2009 работи на различни експертнии и ръководни длъжности в министерство на финансите.
От месец август 2009 г. до април 2013 г. е заместник-министър на финансите.
Народен представител в 42-то Народно събрание, което напуска по собствено желание през месец февруари 2014 година. След това Горанов е назначен за изпълнителен директор и член на управителния съвет на Общинска банка.
Избран за министър на финансите на 7 ноември 2014 г. от 43-ото Народно събрание.
– Г-н Горанов, не ви ли писна да сравняват бюджета с храна?
– Тази метафора с постната пица дойде от тогавашния финансов министър Симеон Дянков, по време на първия мандат на правителството „Борисов“. За мен градацията на ценностите започва от храната и завършва с културата. В този смисъл след като успяхме да задоволим първичните страсти, като сигурност и спокойствие, смятам, че вече не трябва да говорим за бюджета като за храна, а за много по-възвишени ценности – например образование или култура, за които отделяме доста повече пари тази година. Дали ме дразни или не? Всеки приема бюджета по различен начин, но това сравнение по-скоро отразява отношението на хората към бюджета, отколкото на бюджета към тях.
– Говорейки за финанси, хората като че ли най-много ги заболя от вдигането на цената на винетката. Няма ли достатъчно пари в държавния бюджет за поддръжка на пътища или те просто не стигат, че се наложи поскъпването й?
– Поскъпването се наложи, тъй като цената не беше променяна от 2008 година. Оттогава са направени още стотици километри магистрална мрежа, а качеството на пътищата, очевидно не е добро. Заблуда е да си мислим, че с 200 млн. лв. на година, колкото са приходите от винетки, може да се поддържат десетки хиляди километри и то на нивото, на което ни се иска. Ние трябва да приемем, че при най-ниските данъци в Европа, трябва да плащаме вторично за някои блага. Ползването на пътната мрежа не се финансира само от данъци в целия ЕС. Водихме тежък дебат за въвеждането на тол таксите, които да осигурят връзката между повишеното ползване и заплащане на разходите по поддръжка на инфраструктурата. Вярвам, че колкото по-бързо въведем тол системата, толкова по-бързо ще постигнем нивото на задоволително финансиране на системата
– Казахте най-ниските данъци, но предложихте увеличението им по посока въвеждането на допълнителен налог в общините. Още ли смятате, че трябва да има различни данъци в градовете?
– Предложих опция, защото продължавам да смятам, че бюджетите на общините са много лошо структурирани по отношение на приходната им база. При 4,5 на сто максимална ставка за данък недвижими имоти, общините имат средно 1,7 промила. И от нея реализират средно 67 на сто събираемост. 270 млн. лв. е приходът от данък сгради на територията на цялата държава. Няма как с около 0,3 на сто от БВП да се финансира местната власт или пък да се изгражда устойчива градска среда при положение, че всеки гражданин има претенции към мястото, в което живее. Това е първият аргумент в подкрепа на моята теза, още повече предвид съфинансирането, което общините трябва да осигуряват за усвояването на европейски средства. По-важният аргумент обаче е, че местните власти нямат нито един механизъм за правене на икономическа политика и създаване на предимства на един регион пред друг. Подобно решение, дебатът по което подчертавам, не е приключил, е истинската децентрализация. От това общините позорно избягаха и то без дебат
– Защо?
– Децентрализация е общините да решат дали да приложат един механизъм или не. Такъв разговор обаче не се проведе. Защото ако тази мярка беше влязла в сила, те щяха да са принудени да взимат решения. А аз забелязвам, че те бягат от отговорност да взимат каквито и да е решения за съдбата на хората на тяхна територия. На всеки политик му е удобно да избягва сложни решения. Общините са стигнали дотам, че избягват да взимат каквито и да било решения. В кампанията за местните избори се наслушахме на какви ли не популистки и дори смешни обещания от претендентите за местна власт
– Как ще ги стимулирате да взимат тези непопулярни решения?
– Една от първите законодателни инициативи през следващата година е да предложа промени в закона за публичните финанси, с които да въведа институт за финансово оздравяване на общини. Причината е, че сега държавата няма никакъв механизъм, по който да предпази едно кметство от фалит. За четири години някой кмет може да съсипе цял регион. И примерите са много. Вижте Велинград, вижте Видин, където през последните две години имаше проблеми с местната власт и тя дори отсъстваше в някои моменти. Държавата нямаше нито един механизъм, по който да спре пропадането, в което в момента се намира общината
– И с какво ще помогне този институт?
– Без да влиза в конфликт с конституцията, той ще работи така: Ако една община иска да бъде подпомогната от правителството, тя трябва да представи план за оздравяване, приет от общинския съвет. На базата на този план, одобрен от местните власти, ще се дава финансиране или ще се отказва такова. Това не ни звучи непознато от времената, когато МВФ задаваше политическия ред на обществото. По начина, по който те поставяха политически условия, една община, която доказано не може да се управлява и сама е решила да се обърне към правителството и да му предостави част от своя суверенитет, ще изпълнява плана, който й е бил разписан. Ако реши, ще го направи. Ако не – ще се финансира на свободния пазар, на търговски принцип. Но е крайно време да се сложи край на практиката неуспешни местни политици да докарват общината до фалит, а после правителството да им плаща сметките
– Не се ли опасявате от обвиненията, че ще отнемете суверенитета на общините?
– Няма такива опасения, защото всичко това е доброволно. Ако си бил толкова лош управленец и си се докарал до там да искаш помощ от държавата ще имаш два избора – или да признаяеш грешката си, обръщайки се към централното правителство и поемайки съответните ангажименти или да се справяш сам в рамките на закона и местното самоуправление. Защото незавимостта не е само право, тя е и отговорност към местната власт
– А какво ще правите с натрупаните дългове на общините към днешна дата?
–Засега им даваме глътка въздух, отсрочвайки задълженията им с временни безлихвени заеми. Но след тях идват структурните решения.Част от тях е този модел, който ще бъде обсъден в съвета по децентрализация и впоследствие в парламента
– Как ще стимулирате инвестициите на местно ниво. Част от кметовете се оплакват, че големи проекти не могат да се случат заради пречките от страна на държавата?
– Не мисля, че държавата представлява проблем, за която и да е инвестиция. Големият проблем за инвестициите е корупцията, и то на местно ниво. Прави впечатление, че добрите кметове успяват да привлекат повече инвестиции, за разлика от онези, които търсят собствения интерес от даден проект. И ето ви примера, отново с Видин, където местната власт управляваше отвратително през последните години. Колкото и патриотично да си настроен да инвестираш във Видин, когато местната власт предпочита да купи скъпо сирене за детските градини, вместо да положи елементарни усилия за привличане на инвестиции, си загубен.
Пълното интервю на финансовия министър четете в новия брой на вестник КМЕТА.bg и януарското издание на сп. “Икономика”
