Бригаден генерал от резерва Иван Мечков е председател е на Съюза на парашутистите в България. Бил е общински съветник Столична община. Той е завършил ВНВУ „В. Левски” през 1982 г. и започва службата си като парашутист в 68-и полк „Спецназ” (днес 68-а бригада „Специални сили”) в Пловдив.
Иван Мечков е създател и председател на Българска военнополицейска асоциация (БВПА). Служи като офицер в българската армия в продължение на 28 години, до 2010 г.. През този период преминава през различни длъжности и стига до директор на Служба „Военна полиция” и звание бригаден генерал. Разговаряме за това дали властите са готови да реагират адекватно на терористични заплахи у нас.
– Г-н Мечков, има ли специализиран план за реакция при терористична атака в София? Какви мерки трябва да бъдат включени в него?
– За четирите години, в които съм бил общински съветник в София, член и заместник председател на комисията по обществен ред и сигурност, нито съм чул, нито съм видял да има такъв план. Но в интерес на истината в „Стратегията за сигурност на София” са маркирани някои елементи, свързани с борбата срещу тероризма. Всяка една стратегия обаче трябва да съдържа конкретни планове за изпълнението на различните задачи, включени в нея.
Такива планове има в Столична община и районните кметства по въпросите, свързани със защита на населението при природни бедствия, аварии и катастрофи, за защита от ОМП, за подготовка и организация във военно време. Би трябвало да се разработи и план за действие на общинските структури при извършен терористичен акт и не само, а и за превенция на тероризма.
Моето мнение е, че в един такъв план, наред със взаимодействие с различните институции, задължително трябва да бъдат включени две основни задачи – ликвидиране на гетата и изнасяне на бежанските центрове извън столицата.
– На достатъчно високо ниво ли е българското разузнаване?
– За да бъда по-точен у нас има две разузнавателни служби Национална агенция „Разузнаване” и Служба „Военна информация” към министерството на отбраната. С работата на втората съм запознат значително повече, но имам поглед и върху бившата Национална разузнавателна служба.
Вижте, майстори сме да сменяме имена и да правим нещо на хартия, но реално това не променя службите. Това важи и за военното разузнаване. За съжаление и двете служби бяха натикани в ъгъла, особено Националната разузнавателна служба в периода 1997-2002 г. В момента хората, които работят там, са добре подготвени и с добър професионален опит.
Проблемът е в политиката към тях, защото не се осигуряват финансово и технически. Освен това със закона за досиетата бяха нанесени тежки удари и по двете. И ако днес разузнавателните ни служби са зле, това го дължим на нашите политици и особено на тези, които клякат пред всеки по-голям брат. Все пак нещата с малко повече мисъл и държавническа мъдрост могат да се оправят, но не съм оптимист.
– Потенциална цел ли е страната ни за терористични атаки?
– По принцип всички в Европа сме потенциални цели. А и вече ни „спретнаха” един терористичен акт през юли 2012 г. Смятам, че ако има нови терористични атаки в България, то те ще бъдат насочени срещу комуникационни центрове – летища, метро, там където има струпване на хора. А още по-голяма е вероятността обект на атаките да бъдат така наречените рискови туристи – евреи, руснаци, от западна Европа. Вижте как действат терористите в Турция, Белгия, Ирак и т. н.
– Дълго чаканият антитерористичен закон закъснява. Какви аспекти трябва да бъдат включени в него?
– Както винаги бягаме след вятъра. Не, че в България няма специалисти, които са писали и говорили за необходимостта от такъв закон, но никой не им обръща внимание. Ние сме пожарникарска държава, употребявам този израз като идиом, а не за да обидя някого, като стане нещо чак тогава се започват едни анализи, едни мерки, едни обещания и какво от това? Всичко у нас се знае, само че превенция няма, визия няма или ако има, е само на хартия. На това сме царе… А колкото до това, какво трябва да има в него – отсега мога да кажа, че основното ще го няма – бърз и ефективен съд за уличените в терористична дейност.
– Трябва ли да има ограда на границата ни с южната съседка при положение, че и България и Гърция са старани членки на Европейския съюз?
– И пет огради да сложим нищо няма да ни помогне, ако „мозъчният тръст” реши да прекара потока на бежанците през България. Вече си имаме една ограда, която безспорно ни помогна в известна степен, но не се нуждаем от втора, а и вече Западът отрезвява и започва да разбира, че с тази си политика доникъде няма да стигне. Необходимо е на първо място да се спрат войните в Близкия Изток и Северна Африка. Западът искаше да наложи там демокрация, но получи анархия. Ще цитирам две български поговорки които казват всичко за ситуацията: „Насила хубост не става” и „Да бе мирно седяло, не би чудо видяло!”
– Какво се случи с българската армия след 30 ноември, 2007-а година?
– Това което се случи на държавата – разграден двор. Унищожаване на почти всичко, което даваше работа на хората и сега наново трябва да се гради, защото друга алтернатива няма. Армията ни е в колапс и за мен не може да осъществява основната си функция – отбраната на страната при необходимост. Някои веднага ще ме опонират, че сме членки на НАТО и Европейския съюз. И какво от това, то и Турция е член на НАТО, но има огромна армия, а и правителственият и елит е непредсказуем. А нима ЕС е способна да воюва, след като и там редица държави намалиха армиите си.
Какво имаме ние в момента, което да изкараме на бойното поле – десетина самолети и вертолети, десетина кораба и няколко батальона и роти, но с това не може да се отбранява България. Това е само за мисии и който не го вижда, значи не иска да го види, но това е реалността. Да имаме и резерв, но и той на хартия…
А така наречените реформи се свеждаха само до едно – съкращаване на личен състав и отнемане на социални компенсации от военнослужещите. Същото искат да направят и с МВР. Всъщност истинска реформа е да се осигури модернизацията на армията, да се повиши професионалната подготовка чрез увеличаване на броя на занятията и особено ученията и да се издигне социални статус на военнослужещите. Всичко останало е само куп голи приказки и отказ от национална сигурност.
