Момиче, редник в поделение, публикува свои снимки без сутиен и порноклип в социалните мрежи. Военнослужещ точи нафта от служебните автомобили и е подсъдим за побой в нетрезво състояние. Служителки, назначени заради красотата си, в двучасовата си (!) обедна почивка разпъват бурканите с туршия на масата и отварят бутилка водка (в работно време). Двойка военни лъже, че няма жилище в София, за да плаща армията наема й, докато всъщност двамата живеят в собствен дом и прибират паричките в джоба си. Командир e издействал за любовницата си висока позиция, за да работят през една врата разстояние и да могат да се „гушкат“ в кабинета му.
Така изглежда част от българската армия днес. Подобни и много по-фрапиращи истории можете да чуете от всеки, който има поне бегла реалистична представа от „кухнята“ на армейските дела. Достойни професионалисти има, както във всяка област – хора, за които да бъдеш военен, означава да носиш лична отговорност първо пред собствената съвест, после – пред началниците. Те са тези, благодарение на които армията все още може да се нарече такава. Когато едните си тръгват още в 14.00 часа в петък, защото в представите им „това е малката неделя“, те остават до 21.00 на бюрото си, вършейки работата и на свои колеги. Хора, които все още се просълзяват, когато се издигне българското знаме.
“Магарето не е нещастно, когато го товарят, а когато на гърба му е леко!”, смятат безотговорните им „бойни другари“ и продължават да битуват в армията така, както техните предци, защитавали България преди век, биха се срамували да ги видят. Шефът на отбраната, генерал-лейтенант Константин Попов, който днес става генерал, каза в едно телевизионно студио, че в армията работят „прекрасни момчета и момичета“. Съгласна съм. Но!
Защо не се споменава нищо за морала и работните “постижения” на останалите? В армията, както и в църквата, нещата се случват тихомълком – провиненията никога не се признават, а най-лошото е да се заговори за тях, защото така се компрометирала „армейската дисциплина“ и обществото се настройвало негативно към всички военни, които, видиш ли, служели до един вярно на родината. Може ли, питам аз, да се компрометира нещо, което вече не съществува?!
Възможно ли е единствена тема за разговор в коридорите на всяко поделение да бъде пенсионирането и прослуженото време, при това – обсъждана от 30-35-годишни служители, на които им е времето да работят здраво, а не да изчисляват колко ще получават след 20 години? Нормално ли е редници от женски пол да влизат в строй с розово потниче и къса пола, а войниците да маршируват като на умряло по парадите?
Липсата на контрол от страна на ръководството е най-съществената причина за лошото състояние на армията – не само технически, но и като човешки ресурс. Онези, от които зависи провежданата политика, не са на висотата на очакванията. Защо тогава стават генерали? Още една звездичка, уверява Попов, не била важна. Не е и ако човек има доблест, като види в какво състояние е ръководеният и от него сектор, би се замислил, преди с гордост да я поставят на ревера му. Опознайте армията си, г-н генерал!
