Георги Ангелов е старши икономист в Институт “Отворено общество”. Член е на Американската икономическа асоциация. От 2009 до 2014 е заместник-председател на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация. Основател е на Блога за икономика. Основните му интереси са свързани с фискална политика, реформи и икономическо развитие.
-Г-н Ангелов, Ваш колега (проф. Дуранкев) заяви, че бюджетът за 2016 г. е твърде оптимистичен, с подценени приходи и надценени разходи. Споделяте ли мнението му?
-Бюджетът за 2016 е сравнително консервативен – не се залагат нито твърде оптимистични приходи, нито твърде оптимистични разходи. Това означава, че бюджетът е изпълним и дори при определени усилия по отношение на събираемостта може да се преизпълни. Позитивното е, че се залага значително намаление на бюджетния дефицит, който ще спадне до 2% от БВП – далеч по-малко отколкото през последните години. Това е стъпка в правилната посока, защото големите дефицити са вредни и водят до увеличение на дълговете. Но за да се намали държавният дълг, ще са нужни още усилия за премахване на дефицита.
–Ако бяхте депутат в Народно събрание, бихте ли гласували бюджета в сегашния му вид?
-В българската система депутатите нямат особено влияние върху политиката по държавния бюджет (тя се определя от правителството). Нещо повече, парламентът няма капацитет да анализира бюджета в дълбочина – в други парламенти има специални дирекции, които включват финансисти и експерти по бюджет и данъци, докато в българския парламент подобно нещо няма. Оставам с впечатлението, че много от депутатите дори не четат бюджета и обикновено спорят по маргинални въпроси.
–Как би изглеждал алтернативен бюджет, ако Вие участвате в изготвянето му? Какви препоръки бихте дали на финансовия министър Владислав Горанов?
Има един голям проблем с бюджета и той е свързан със слабите резултати от бюджетните разходи. За съжаление, този проблем не може да се реши еднолично от финансовия министър – нужно е ресорните министри да извършат реформи в своите ведомства. Видяхме в случая с МВР, че министерството няма желание да се реформира отвътре, нито пък приема намеса отвън на финансовия министър – но иска допълнителни средства. Така е и на други места.
За мен, основното в един алтернативен бюджет би било отпускане на целеви средства за реформи в отделните министерства. Замразяват се всички бюджети и допълнителни пари се отпускат само под условие – условието е да се извършат определени реформи. В много сфери са ясни необходимите реформи: и в правосъдието, и в МВР, и в образованието, здравеопазването, железниците, енергетиката и т.н. Никой обаче не иска да прави реформи, особено ако може да получи повишение на бюджета и без това. Затова трябва да се обърнат стимулите: да, ще има повишение на бюджета, но само за тези министерства, които работят, реформират се и показват реални резултати.
–Гинка Чавдарова от Националното сдружение на общините (НСОРБ) смята, че общините не са достатъчно финансирани от републиканския бюджет. Споделяте ли мнението й?
Не е добра практика общините да са зависими от републиканския бюджет – защото това означава, че когато иска правителството ще им отпусне пари (и за каквито цели то реши), но когато прецени, ще им ореже средствата. Общините са независима местна власт, но за да си наистина независим, трябва да имаш и независим бюджет.
-Някои кметове лансират идеята за по-голяма независимост на общинските бюджети от държавата. Подкрепяте ли подобна позиция и как би могло това предложение да се осъществи на практика?
-Задължително е общините да имат по-голяма финансова независимост – така те ще могат да насочват бюджетните ресурси към дейности, които са приоритетни за местните хора. Финансовата независимост обаче е свързана и с повече отговорност: местните власти трябва да постигнат много по-високи нива на прозрачност и отчетност, за да убедят данъкоплатците да им предоставят повече ресурси.
На практика, има много възможности за увеличаване на бюджетната независимост – но най-добре е да се избере подход, който осигурява стабилни приходи и в същото време обвързва приходите с развитието на местната икономика. Има данъци, които са много променливи (например, облагането на сделките с недвижими имоти) и приходите от тях намаляват по време на криза, точно когато бюджетите имат най-голяма нужда от ресурси. По-стабилни като приходи са данъците върху недвижимите имоти и доходите.
–Имаше предложение от финансовото министерство общините да налагат до 2% данък върху доходите. То не се прие, но все пак как гледате на тази идея?
-Това е една добра инициатива, макар че има неизчистени много технически въпроси – например, не е ясно къде ще си плащат данъците хора, които са регистрирани на едно място, живеят на друго, а работят на трето. Знаем, че в България много лесно човек може да си смени адресната регистрация и много хора са регистрирани по месторождение, въпреки че отдавна не живеят там. Със сигурност обаче е добре общините да имат приходи, които са обвързани с икономическата активност – така ще имат повече стимули, както и повече възможности да привличат инвестиции и работни места.
–Явор Алексиев от ИПИ заяви, че е нужно да се намали броят на общините, защото има такива, които са твърде малки и не разполагат с достатъчен финансов ресурс за прокарване на политики. Съгласен ли сте с него, че евентуално окрупняване на броя на общините би имало положителен ефект върху финансирането им?
-Факт е, че в България има много на брой общини – като някои от тях са огромни (например София), а други са миниатюрни, само с няколко хиляди жители. И едните, и другите са общини, но е ясно, че нямат едни и същи възможности, нито еднакъв капацитет. Капацитетът има значение – например при кандидатстване за проекти. По-големите общини имат възможност и за по-диверсифицирана икономика, докато малките обикновено зависят от един-двама работодателя и/или голяма част от населението работи в съседната община.
-Трябваше ли кабинетът да бъде по-твърд в позицията си спрямо исканията на протестиращите полицаи? От кои пунктове не биваше да отстъпва?
-Протестиращите просто защитават едни наследени привилегии, но понеже всички пари отиват за тези привилегии, нищо не се инвестира в министерството. Така условията на труд остават мизерни, а ефективността на работата – ниска. Това е една пирова победа за полицаите, защото те запазиха сегашното статукво, от което никой не е доволен.
Това статукво не е приемливо за данъкоплатците, които очакват повече резултати. То не е добри и за полицаите, които също са недоволни от средата, в която работят. За мен най-важното е, че има осъзнаване за нуждата от промени. Въпросът е, че никой няма смелост да предложи цялостна реформа.
-Смятате ли, че готвената категоризация на труда на работещите в МВР ще има благотворен финансов ефект? Около 90% от бюджета на вътрешното министерство отиват за заплати, обезщетения и пенсии на служителите. Има ли изход от това положение?
-МВР нищо не инвестира – само 1% от бюджета е за инвестиции в техника и оборудване. Няма пари за автомобили, компютри, камери, сгради, поддръжка, дори бензин – съответно, не може да се върши работа. В същото време, МВР има 50 хил. служители по щатно разписание и изключително щедри привилегии за повечето от тях. Няма обаче никаква полза от многото хора и техните привилегии, ако те нямат техника и оборудване, с които да вършат работа.
Изходът е сравнително прост: намаляване на персонала, намаляване на привилегиите, фокусирането им само към най-рисковите дейности, премахване на несвързаните дейности и инвестиране на спестените пари в необходимата техника и консумативи, така че да се повиши ефективността на труда.
Проблемът е, че МВР е най-голямото министерство и то винаги е смятало себе си над закона. Затова всяка идея за реформа се приема на нож и се отхвърля без много размисъл. Но ситуацията е толкова влошена, че неизбежно реформи в МВР ще се случват, макар и бавно.
