Какво е общото между знамето на Георги Бенковски и зеленото сирене? Че и двете се намират в с. Черни Вит, но държавата не знае за тях.
Бай Марин от малкото тетевенско село пази флага от четата на легендарния войвода в дома си, защото няма къде другаде да я съхранява. Сгънал го е в калъф, в музея, който сам е построил. Разбили музея и откраднали една пушка. Той го ремонтирал сам. Сега трепери за знамето. Може да се повреди от времето. А човекът няма откъде да извади 200 лева за изолирана витрина.
По знамето има кръв от четници и дупки от куршуми.
Министерство на културата, което даде стотици милиони за Българския Лувър, не знае за знамето на Бай Марин. Не е и питало, въпреки че човекът им писал. Не го и интересува. Ведомството обича Делакроа, Пикасо и Светлин Русев. А Бенковски и без това все си има музей някъде.
Селото на Бай Марин крие още една тайна. Там се произвежда най-хубавото сирене на света. Но не онова, бабиното. А зеленото сирене, което през 2007 г. предизвика фурор на световното изложение на сирена в гр. Бра, Италия.
Държавата не знаела и за него. И не го разписала в договора за присъединяване към ЕС. Щото в Европа има стандарт за производство на сирене, ама зеленото не отговаря на него. Забравила или пък не била чула, че има такъв уникален подукт и не го записала като изключение, както французите записали синьото сирене.
Затова сега не може да си го купите от магазина. Трябва да отидете на място, където забравените българи ще ви продадат малко от тяхното съкровище.
Така си живее с. Черни Вит. Забравено от Бога, Царя и Отечеството. Задунайска губерния на една изгубена България.
Въпреки това Бай Марин всеки ден целува знамето на Бенковски. Защото България го е изоставила, но той няма да забрави, че е българин.
Ще я обича напук, на инат, тази пуста, чиста и свята Република.Ще пее химна и без да го чуват.
Поклон, бай Марине. И стискай зъби.
Докато не умре и последния като теб, ще я има тази наша България!
Снимка: cookingtiki.com
