Георги Стоев е основател и управляващ съдружник в Industry Watch – изследователска и консултантска компания с фокус върху макроикономическото развитие и икономическата политика. Сред най-важните аналитични продукти, разработени от Георги Стоев и екипа на Industry Watch са Редовния доклад за цената на труда, Богатството на домакинствата, Инвестиционна дестинация Пловдив. Георги Стоев е част от кръга икономисти, които през последните 15 години упорито настояват за ниски данъци и свиване на държавното присъствие в икономиката.
-Г-н Стоев, какви са наблюденията Ви върху работата на общинските администрации по привличане на инвеститори през първите 100 дни от дейността на новите местни власти?
От гледна точка на инвестиционна активност добре се справят общините около Пловдив, или т.нар. „Икономическа зона Тракия“, смята Стоев. В нея влизат Пловдив, Асеновград, Първомай, както и по-малките общини Родопи, Марица, Куклен. Около Димитровград има силна инвестиционна активност, най-вече в областта на преработващата промишленост. Повечето инвеститори избират да контактуват с местната власт в лицето на кметовете и отделите “Развитие“ към повечето общини, за да направят предварително проучване на терен. В момента областите Пловдив, Стара Загора и Пазарждик концентрират около една четвърт от целия производствен капацитет в страната в сферата на индустрията.
Кметът на Велико Търново пък поради естествени причини набляга на туризма, има силно изразена позиция по въпроса и я отстоява. Индустрията е по-малка и концентрирана в производство на мебели, така че местните власти са наблегнали на друг приоритет. Това е голям плюс, особено в ситуация, в която кметът работи с ограничени възможности. Северна България все пак се води по-слабо развита, а и Търново не е чак толкова голям град, за да може да работи с размаха на столицата. Той обаче ще се развива много добре икономически в следващите години, ако следим действията на общинарите, ще видим, че подобна прогноза не е без основания.
Кметът бе преизбран и е логично да продължи политиките, водени преди това отново от него. Вероятно преизбирането носи политическа увереност и самочувствие, обикновено икономистите тълкуваме приемствеността като нещо положително. Силно впечатлява това, че все повече кметове се разпознават като лидери на процеса по привличане на инвеститори. Преди години основната теза бе, че това е работа на централната администрация, на Агенцията за инвестиции и Министерството на икономиката. Данъците се определят основно на централно ниво, но вече наблюдавам еманципация на кметовете.
-Имате ли наблюдения върху инвеститорските намерения в столицата?
-В София предпоставки за инвестиции има в бизнес зоната в Божурище. Нашата информация е, че инвеститорите продължават да проявяват интерес към тази част, стига да могат да намерят персонал на добри цени. По отношение на плащането кметовете за 100 дни, а и попринцип, не могат да направят нищо, тук всичко зависи от пазара. Изграждането на добра инфраструктура и осигуряването на логистика на високо ниво обаче са от компетенциите на местните власти и те трябва да работят по въпроса не само през първите 100 дни, а и през целия си мандат.
Тези теми обаче не са сред водещите проблеми, с които инвеститорите се сблъскват у нас. Намирането на персонал, който да бъде квалифициран и да работи на конкурентноспособни цени, е ключовата трудност към днешна дата. Има общини, при които за първите си 100 дни, а и преди това, все още не успяват да работят по тази тема достатъчно добре.
Когато един инвеститор иска да направи нещо в България, той обикновено се концентрира върху няколко общини, в които проучва условията за намеренията си. Ето защо е важно всяка община да се стреми да привлече инвеститори, да бъде конкурентноспособна. Получава се естествена конкуренция между Божурище, зоните около Пловдив и някои места в северната част на страната.
-Как се справят общините в Северна България с привличането на инвеститорски интерес през първите си 100 дни?
-Северна България леко изостава от този процес, но там има голям потенциал. Следим отблизо общините в област Ловеч: Видин, Троян, Тетевен и др. Поради слабото икономическо развитие спрямо други области от Южна България, например, в тези общини кметовете имат силно желание да развият региона, има воля за мерки в областта на образованието.
-Може би имате предвид въвеждането на дуалното образование, във Враца например това се случва пробно?
-Точно за това говоря. Тези общини, които вече правят опити за засилване на професионалното обучение, ще бъдат предпочитани от инвеститорите. Достъпът до път и цената на земята са важни, но се оказва, че по-важно е да имаш достъп до качествени кадри, които излизат от гимназиите и техническите училища. Това е много важен приоритет и кметовете, които са особено будни, са взели нещата в свои ръце.
-Какво е ролята на централната администрация по въпроса, търсиха ли общинарите през тези 100 дни подкрепата й?
-Ясно е, че училищното образование до голяма степен е подчинено на държавни стратегии и в доста по-малка – на местни инициативи. Общо взето, като изключим стопанисването на сградите, възможностите на властите по места да влияят върху образованието са ограничени. Изключение са детските градини, където кметовете имат правомощията да назначават директорите.
Опитът в Ловеч показва, че там има силен политически консенсус относно новия план прием в паралелките в гимназиите. Общинският съвет за 100 дни успя да изгради практиката да се консултира директно с бизнеса и с неправителствения сектор относно необходимите кадри за региона.
-Министър Владислав Горанов обяви още в края на миналата година в интервю за Kmeta.bg, че планира въвеждането на механизъм за финансовото оздравяване на общините, който вече е факт. Ключова в него е намесата на държавата в помощ на общините, а както Вие отбелязвате, местните власти се стремят към самостоятелност. Виждате ли противоречие между този стремеж и реалното финансово състояние на общините, част от които са във фактически фалит?
-Действително се наблюдава противоречие. Но нека разделим двете теми – децентрализация на бюджетното изпълнение по места и дисциплината на водене на бюджетна политика на местно ниво. Истината е, че и при централизирана система пак има общини, които са относително немарливи в управлението на финансите и по-конкретно – на разходите си. Така че децентрализацията не е нещо, което съществено променя начина на управление на общинските бюджети. Тук става дума за друго – за кражби или корупционни практики, които биха могли да навредят на финансовото състояние на дадена община. Лошото управление не зависи от това дали общините са независими от държавата или не – зависи от политическата воля на общинските съвети и кметовете, от визиите им за развитието на местата, които ръководят.
-Бихте ли дали съвет на икономическите отдели в общините – кое е най-важното нещо, върху което трябва да концентрират усилията си през следващите си 100 дни?
В следващите 100 дни икономическите отдели по места трябва да се заемат с една основна задача, освен финансовото оздравяване там, където то е нужно. Тя е проста – да предоставят информация на инвеститорите за местните условия за правене на бизнес. Изглежда, че такава липсва в масовия случай. Вярно е, че общинските администрации по правило говорят за информационните кампании, които се правят, за да привличат инвеститори, за срещите си с потенциално заинтересовани от такава дейност лица и фирми. В общия случай обаче, с малки изключения, общините не предоставят пълна, ясна и достъпна информация за инвеститорите.
Говорим за битови процеси – издаване на разрешително за строеж, предвидимост на такта „битови отпадъци“ и други подобни. Обичайно такива данни липсват на сайтовете на общините, или ако са там, не са достъпни на английски език, нито в разбираем вид. Едно е да търсиш наредба 265, приета с решение на общински съвет, друго е наредбата да е разяснена по достъпен начин и да е видна на интернет платформите на общините. Инвеститор, който казва, че произвежда авточасти и се колебае между Димитровград, Пловдив и Божурище, може да отправи запитване към тези населени места за състоянието на земите, продават ли се общински терени, дали ще му направят път, ако си купи частен терен… Тези неща трябва да се знаят за всяка община, за да може инвеститорът да сравни разликите и да направи информиран избор.
-Има ли все пак общини, които могат да служат като положителен пример в това отношение?
Да, това е Пловдив, който предоставя ежегоден икономически каталог за средата за бизнес в региона. Този каталог е безплатен и е на английски език, достъпен е в PDF формат на сайта на общината, както и на книжно издание, което се ползва за презентации в чужбина. В случаите, в които такива материали липсват, ние получаваме такива запитвания. Инвеститори сравняват български с полски, словашки, сръбски, естонски общини. При положение, че кметът в Словакия си е разписал бизнес условията, а българският – не, ясно е коя община ще бъде предпочетена.
Инвеститорите търсят предвидимост – като стъпят на местна почва, държат да са убедени, че правилата няма да се променят, че данъците и таксите ще останат на определени нива за определен период от време, че ще получат разрешително за строеж на склад в кратки срокове. Ако кметът поеме ангажимент да изгради път или да посредничи между ютилити компанията и инвеститора, трябва да го разпише черно на бяло, не просто да го обещае. Да имаш официален документ е много по-надеждно и говори за сериозен ангажимент.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
