Актьорът Герасим Георгиев-Геро е роден на 10.07.1974 г. в Русе. Зодия Рак. Получава средно образование в ТМТ “Юри Гагарин” в родния си град, след което завършва висшето си в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Димитрина Гюрова. Още като студент започва да играе в Народния театър, а като професионален актьор първата му изява е в постановката “Криворазбраната цивилизация” на Габровския театър. От края на 2006 г. е в трупата на Сатиричния театър, но има и гостуващи роли в “Сълза и смях” и “Театър 199”. Той е познат и от телевизионните екрани. Бил е водещ на популярни предавания като “Монополи” по БНТ, “Горчиво” по bTV, а понастоящем е един от водещите на “Господари на ефира” по НоваТВ. Геро признава, че е щастливо женен и със съпругата му Цвета имат дъщеричка – Йохана. През малкото си свободно време обича да гледа футболни срещи. С него разговаряме за празнуването на Нова година, за театъра и театралната реформа и за нас, българите.
– Геро, вие сте един от най-популярните млади български актьори. През последните години редовно участвате в новогодишни тържества. Тази година къде ще бъдете?
– Тази Нова година ще я изкарам със семейството си. С моите най-близки хора.
– Нямахте ли предложения да участвате в телевизионни предавания или просто решихте да си дадете малко почивка от забързания ритъм на професионалните ангажименти?
– Не, напротив. Имах няколко предложения да участвам в новогодишни тържества, но реших да си изкарам празниците със семейството. През последните години непрекъснато съм някъде другаде на Нова година и затова се бях малко затъжил за най-близките ми хора.
– Къде ще празнувате тази Нова година?
– В София ще бъдем.
– Споменахте, че сте имали много участия в новогодишни тържества. Имате ли някакъв куриозен момент от тях, който никога няма да забравите?
– О, много са. То целият ни живот, ако се замислите, е изпълнен с толкова много комични ситуации, че не остава много място за разсъждения. Което понякога е чудесно.
– Имате ли любима роля в театъра? Кой персонаж си мечтаете да изиграете?
– Не зная дали ще ми повярвате, но през последните години изиграх всички роли, за които съм си мечтал. Бил съм и Бай Ганьо, и Бержерак… Но човек има тази слабост винаги иска още и още. Така че очаквам с нетърпение новите си роли. Да “влезеш” в образа на друг човек е голяма тръпка.
– С кой ваш колега обичате да сте на една сцена? Имате ли любим режисьор?
– Ще го кажа за пръв път: Обичам да участвам в постановки на Бина Харалампиева и Пламен Панев. С тях винаги съм правел най-хубавите си роли, а и съм се чувствал най-уютно.
– Заговорихме за театър… През последните 2-3 години усилено се говори за т.н. “театрална реформа”. Какво ви е мнението за нея?
– Ами смятам, че една реформа без достатъчно пари за нея е обречена на провал. Именно това се случва в момента с театрите. С всички мои колеги, с които сме разговаряли по този въпрос, сме на едно мнение. Не може да се налива от пусто в празно и да се иска след това някакъв “положителен” резултат! Доколкото знам, годишният бюджет на цялото Министерство на културата е 100 или 120 милиона лева. А то отговаря за толкова много дейности… Само театрите, които са на държавна издръжка са повече от 50. Повече от 50, забележете! Вие представяте ли си това колко разходи е? За заплати, за осигуровки, за поддръжка на сцена, за ток, вода, парно, за сградата, ако щете.
– Всички искаме повече пари…
– Така е, да. Но конкретно за театъра мога да кажа, че там реформа без да се влеят повече средства в него, не може да се случи. Това ще е някаква жалка мимикрия. Не може с толкова малко пари да се издържат 50 театъра у нас. Всичките чакат на държавата. Това сигурно го няма вече никъде другаде по света! Според мен, едно от решенията е значителна част от театрите да преминат на общинска издръжка. Но затова е необходимо и самите общини да започнат да гледат на тях с по-друго око. Местните власти трябва да разберат, че поддържането на една такава културна институция е не само въпрос на престиж, но е и едно вложение в духовността, в нас самите.
– Не трябва ли обаче и самите театрали да са по-активни? Да търсят, така да се каже, диалога с управляващите, с местните власти…
– Знаете ли, тук може би опираме до едно от нашите “качества”, мързелът. А и друго – забелязвам, че напоследък има едно усилено празнодумие, което ни заобикаля отвсякъде. Говори се от всички страни, навсякъде, но без някакъв особен смисъл, без покритие. А думите са толкова ценни. За мен, например, винаги дадената дума е повече от подпис.
– Нека да завършим по-оптимистично. Какво искате да пожелаете на вашите почитатели и близки, които ще прочетат интервюто ви за Kmeta.bg?
– Желая на всички българи да са здрави и нека през новата 2016 г. да излезем от тази летаргия.
