Доц. д-р Гинка Чавдарова е изпълнителен директор на НСОРБ от създаването му през 1996 г. Завършва икономическа кибернетика в Киевския държавен университет. Доктор по икономика. Експерт по териториално развитие, местно самоуправление и общински финанси със следдипломни квалификации във Франция, САЩ и Холандия. Автор на над 95 монографии, статии и доклади по регионално развитие, местно самоуправление, прогнозиране и програмиране на териториалното развитие.
– Г-жо Чавдарова, каква е ролята на НСОРБ в България през последните 20 години?
– Знаете, че за организация като нашата е важно не какво ние мислим за себе си, а как ни оценяват другите. Затова ще си позволя да използвам мнението на членовете ни и на партньорите ни от централната власт, от които избрахме за рубриката „20 години в 20 изречения“ в нашия празничен Информационен бюлетин. Национално сдружение на общините в Република България винаги е било и ще бъде важен фактор за поддържане на конструктивен диалог, приемственост и единство. НСОРБ е центърът, който събира волята и енергията за постигане на принципни промени за подобряване живота във всички общини. В най-голяма степен от всички организации в обществото ни Сдружението е възприело духа на националния ни девиз „Съединението прави силата”. Ние сме телефон 112 на общините, а също така и вестител и разпространител на добри практики и иновативни решения сред общините.
През годините се превърнахме в незаменим партньор на общините, който се интересува от работата, проблемите и постиженията им и се стреми да бъде полезен във всички сфери на работа на местната администрация;
НСОРБ е силен и адекватен партньор, с който споделяме устрема за постигане на икономически растеж, европейско бъдеще и конкурентно развитие на всички региони в България, залог за по-сигурното бъдеще на страната. Знаете ли, в крайна сметка НСОРБ си остава кауза и тръпка за цял живот, защото „когато говори Националното сдружение на общините, говори местното самоуправление в България“.
– Какви са най-големите успехи на Сдружението?
Песимистите биха казали, че най-големият ни успех е, че оцеляхме през тези трудни години. Години, през които съхранихме общинското единство и солидарност. През всичките тези години – на противопоставяне, на опити за разцепление, на непрекъснато променяща се среда и изисквания, успявахме да обединяваме и мотивираме, да се борим и защитаваме правата си, да правим компромиси, но и да изискваме. Израствахме, укрепвахме и градяхме позиции и авторитет заедно с нашето голямо общинско семейство. Проблемите и решенията, радостите и победите ни винаги бяха общи. Силата на Сдружението е в сплотеността, защото когато всички говорим в един глас – той се чува най-добре и най-далеч.
– А оптимистите какво биха откроили?
– Промяната в Конституцията от 2007 г., за даване на данъчни правомощия на общините. Промяната позволи общинският съвет да определя размера на ставките на местните данъци, както и да създадем собствена общинска данъчна администрация. Сред безспорните ни успехи е и разпределянето на предоставяните чрез ежегодния Закон за държавния бюджет, държавни трансфери между общините на основата на обективни критерии, което до голяма степен равнопостави различните по мащаб и характеристики общини. Едно от важните ни постижения е изграждането и укрепването на общинския експертно-технически капацитет за предоставяне на публични услуги. Хората, които днес работят в общините, са не само добре обучени, но и разбират, че техния истински работодател е местният данъкоплатец. Успяхме да обучим в България и чужбина хиляди общински експерти и ръководни кадри, да осигурим по проекти модерна и необходима техника и софтуер за всяка една община. Винаги сме поемали и разрешавали многобройните проблеми, свързани с успешното кандидатстване и изпълнение на общински проекти с европейско финансиране. Тук приносът на Сдружението може би има най-високите финансови параметри.
– Какви са бъдещите цели на Сдружението?
– Голямата ни цел е да превърнем общината в отговорна и подвластна на местната общност институция, способна да осигури бързо и качествено необходимите за гражданите и бизнеса услуги. С други думи, предстои ни много работа по освобождаването на общините от „примката“ на централизацията, по провеждане на реална финансова децентрализация, по задвижване на мощните двигатели на истинското местно самоуправление. Убедени сме, че с широка обществена подкрепа можем да постигнем желаните от всички резултати, които ще променят условията на живот на българските граждани. Надяваме се това да стане много преди следващия юбилей на Сдружението.
– Ясно ли е кои ще бъдат първите общини, които ще работят по проект за трайна интеграция на бежанци?
– Все още не се знае кои ще са пилотните общини, които ще работят по проект за трайна интеграция на бежанци у нас.
Не става дума за временни лагери и настаняване на големи групи хора, а за възлагане на нови ангажименти на общините при интерес на бежанци за трайно заселване у нас на семеен принцип. Става въпрос за последващ етап, който сега се поема от структури на БЧК и НПО, но по нормативните документи тази роля вече ще бъде поета от общините. Очаква се това да бъдат общини, които са заявили интерес и които имат по-тежки демографски характеристики. Те ще трябва да уредят и поемат битовото устройване на заселващите се – намиране на подходящи жилища, на детски градини и училища за децата, записване при личен лекар, регистриране в съответните структури на Агенцията по заетостта и Агенцията за социално подпомагане. Няма да се отиде към общини с изчерпан капацитет на социалната инфраструктура, а към общини, които вследствие на демографски тенденции разполагат със свободна такава, за да не се почувства местната общност нито ощетена, нито изместена от когото и да е.
Готовността и намеренията на общините са за семеен тип миграция, която ще оживи района, ще осигури разнообразие на работна ръка и ще създаде перспектива за обезлюдени райони.
Гласувайте в конкурса “Кмет на годината” ТУК.
