Гинка Чавдарова е изпълнителен директор на Националното сдружение на общините (НСОРБ) от неговото създаване през 1996 г. Родена е на 7 септември 1949 г. в Троянско. Завършва Киевския държавен университет, специалност „Икономическа кибернетика“. Доктор e по икономика с дисертация по ефективност на инвестициите. Има следдипломни квалификации във Франция и САЩ. Автор е на над 70 монографии по териториално развитие.
Миналия уикенд тя бе сред докладчиците на 19-та национална среща на финансистите от българските общини, в която ще участваха над 500 кметове, заместник-кметове, общински съветници и експерти. темата бяха промените в Закона за местните данъци и такси.
Г-жо Чавдарова, какви са основните теми, разисквани на форума на финансистите в Пампорово?
Разискваме методологията, по която се изчисляват отделните финансови показатели, защото когато с един повреден термометър мериш температурата, сигурно и диагнозата няма да бъде най-точна. Имаме съществени предложения за по-съвременна, по-обективна информация за самата методология за определяне на финансовото състояние на общините. Но, честно казано, и времето не е достатъчно. Основното, което хората очакват, е да получат по-конкретна информация по готвените промени в Закона за местните данъци и такси, в частта такса смет, тъй като е ясно, че тази година, в следващите месеци, общинските съвети ще трябва да вземат трудни решения по тази такса. Променя се вече начинът на изчисляване, няма да се обвързва с данъчната основа. Минава се на други основи, за част от които общините нямат информация и ще им трябва време да си осигурят информацията, ще им трябва време да решат кои основи за кои населени места ще прилагат, защото не е еднакво в града и в селата. В селата ще е по-лесно, защото имаме общо взето едноетажно застрояване. Там индивидуални количества ще се мерят чрез обема на съдовете за събиране и честотата на извозването. Това сме го разработили и го обсъждаме. До края на годината трябва да се вземат решения, защото от 1 януари 2017 г. влиза в сила новият начин за изчисляване на такса смет. Обсъждаме колко пъти се влиза в ОбС и затова разчитаме много и на обратната връзка. Имаме и традиционната задача – да се подготвим предложенията по бюджет 2017 година в цялост. Ние имаме досега натрупани предложения и както обикновено те са много и трудно реализуеми според финансовото състояние на държавата, затова доверяваме на финансистите всички тези предложения за мерки, които са предложени каква приоритетност да им дадем, когато отидем през октомври на преговори с министъра на финансите за проекто бюджета.
Обсъждате възможностите за увеличаване на приходите, но в малките общини като Мадан, каквато и методология да се приеме, събираемостта едва ли ще се промени?
Въпросът с бедността на населението е интересен. Има бедни общини с добра събираемост. Така че докато не се смени организацията на работата на нашите приходни звена, да излязат от канцелариите и да започнат по-сериозен контрол и работа с гражданите, ситуацията няма да се промени. Има и добри практики на общини, с добри мерки, лесно приложими, не изискващи супер допълнителни финансови ангажименти, които водят към повишена събираемост. Не че сме се увлекли в непоносимо високи данъчни ставки или неплатими по размер ангажименти, а просто че не ги следим и не ги контролираме, не упражняваме нито обществен, нито индивидуален натиск. За обществения натиск имам предвид т. нар. стени на плача, от които има страхотен ефект. Съобщават, че след два дни на входа на общината ще бъдат публично оповестени най-големите длъжници на общината. За тези два дни обикновено изчезват до 50% от задълженията. Това не е неплатежоспособност. Те имат пари, щом ги плащат за два дни, но не са ги платили три години, което означава, че има място и за обществен, и за индивидуален натиск, за разговори, за да видят, че се следи плащането. Общините искат повече правомощия за принудително изпълнение, затова внесохме в парламента и очакваме и то да се обсъди. Някои от малките общини казват: “Ние нямаме капацитет в приходните звена, нямаме специалисти по данъчни ревизии“. Ами изградете си една обща данъчна служба трите малки общини, тогава ще ви стигнат хората! Двамата, които досега са събирали данъците на малката общинка, ще се специализират по ревизиите, по проверките на декларациите. Другите ще поемат обработката на внасяните данъци. Да се групират – и по-евтино ще им излезе, и кадрово ще са обезпечени. Към това ние ги приканваме. В никакъв случай не към отказ от услуга.
По отношение на Закона за публичните финанси и огромната задлъжнялост на общините какво очакваме да се случи?
При вече приет закон – го изпълняваме. Законът регулира нещата до равнище община. Цялата процедура е ясна – колко пъти се влиза в ОбС, какво съгласуват, как ограничават правомощията. От там нататък всичко е may be (може би). Министърът може да реши да даде, може и да не реши. Може да даде и хиляда лева, може да даде и и 10 милиона. По какви критерии и как – всичко е в тъмен облак. Така че това ние с хората вече няма да го обсъждаме. Каквото можехме на етап проектозакон, предлагахме. Не беше прието. Оттук-нататък остава да се прилага приетото.
Коя част от мерките, които сте предложили, не са приети?
Ние предложихме да се даде някаква рамка за реакцията на МФ. Първо, той е задължен да даде становище, в какви срокове го дава, защото минаваме на публично обсъждане на оздравителна програма и ако министърът на финансите даде коренно различно становище с други мерки, ние второ и трето обсъждане ли ще правим!? Хората искат едни мерки, защото ние с данъкоплатците, с бизнеса ще обсъждаме тези мерки – не беше прието. Второ, ние искахме да отпадне думичката “може”. След като министърът е дал, след като ОбС се е самоограничил в правомощията си, приел е оздравителната програма, отразени са бележките на министъра на финансите, поне да остане ангажимент, че при тези условия министърът на финансите отпуска безлихвен заем. Пак в негово правомощие остава колко ще отпусне. Всичко свършва до вратата на министерство на финансите. Оттам-нататък е по преценка.
Това ще задълбочи ли кризата в общините, които са задлъжнели от няколко мандата назад?
Не, няма да я задълбочи. В най-добрия случай леко ще се подобри състоянието, но временно. Вижте, тази промяна в закона дава някакъв ред как да се борим с последствията, но не с причините, които пораждат финансовия фалит на общините А причините са две – прекомерната централизация с малък собствен приход и безумните финансови корекции, които се налагат по повод и без повод. Този закон не внася никакви промени в причините, за да не се появяват такива ситуации в общините, а се бори с последствията. На всеки, който се бори само с последствията, всеки ден ще му се раждат същите проблеми.
А само с финансова дисциплина ще се решат ли проблемите със задълженията, натрупани и над годишните им бюджети?
Част от общините са ги натрупали благодарение на добра финансова дисциплина, защото стриктно са си спазвали какво по закон трябва да осигурят на населението, какво да му гарантират – трябва да обхванат децата в детските градини, да субсидират домашен социален патронаж и мн.др. Малка част от общините, разбира се, имат и нарушение на финансовата дисциплина. Но в повечето случаи нарушенията са принудителни, предопределени. Нещо като с училищата – ние ги закриваме принудително по икономически причини, защото дават едни и същи пари на дете. И където училището не е с хиляда деца, е икономически по-трудно да се издържа. А не може всички училища да са с по хиляда деца.
Има ли въобще шанс в някаква степен промените в закона да решат проблема със задлъжнялостта на общините?
Не, има шанс временно да облекчат този проблем.
