Гинка Чавдарова е изпълнителен директор на НСОРБ (Национално сдружение на общините в Република България) от самото му създаване през 1996 г. Завършва Киевския държавен университет, специалност „Икономическа кибернетика“. Доктор по икономика, с дисертация по ефективност на инвестициите. Старши научен сътрудник по териториално планиране, като и в момента поддържа преподавателска дейност като хонорован преподавател. Експерт по териториално развитие, местно самоуправление и общински финанси. Завършила е следдипломни квалификации във Франция и САЩ. Автор на над 70 монографии, статии и доклади с теми регионално развитие, местно самоуправление, прогнозиране и програмиране на териториалното развитие. Омъжена, с три деца.
– Г-жо Чавдарова, кои са успехите на НСОРБ през 2015 г., които бихте отличила?
– Предизвиквате ме с този въпрос, най-малкото защото е нескромно сами да изброяваме успехите си. Както се казва в една поговорка „Лошо е, когато сами се хвалим, но още по-лошо е, когато няма с какво да се похвалим“.
Изминалата 2015 година ще запомним с голямото напрежение по приключването на общинските проекти от изминалия планов период и свеждането на т. нар. рискови проекти до минимум, т. е. не дадохме „големи жертви“, както се изразяват евроекспертите ни. Все още не сме приключили анализите си, но до момента данните показват, че общините са изпълнили над 4300 проекта за почти 9 млрд. лева.
Паралелно със закриването на стария период вървяха и дейностите ни по подготовка на новите проекти за периода 2014-2020. Изготвихме и разпространихме Наръчник за европроектите на общините през периода 2014-2020, който е подготвен от най-опитните ни общински експерти от „колеги за колеги“.
Несъмнено наш институционален успех е, че през годината успяхме да приключим и отчетем два проекта по ОП „Техническа помощ“, с които инвестирахме почти 13 млн. лв. в техника и софтуер, като разработихме и внедрихме електронна система за подготовка и управление на проекти във всички 265 общини и в районите на София, Пловдив и Варна. Това е системата ИСУП, достъпна за ползване от всички общини, с обучени над 600 общински експерти за работа с нея. Паралелно обучихме и над 870 общински експерти в Европейския Институт по публична администрация. Изградихме и целево вътрешно звено за европейски проекти – Общински ресурсно-координационен център, който осигурява необходимата експертна подкрепа за общините.
По директните програми на ЕК спечелихме два нови партньорски проекта, които вече изпълняваме. Бяхме одобрени от управляващия орган на Програмата за градско развитие УРБАКТ III, който е във Франция, за тяхно Контактно звено за България, т.е. вече сме част от структура по управление на европейските фондове.
В международен аспект затвърдихме имиджа и ролята на българските общини, като през месец май съвместно с община Пловдив и Мрежата на асоциациите на местните власти от Югоизточна Европа проведохме най-мащабната годишна среща с участието на 500 изборни лица и на техните асоциации от над 15 държави. Организирахме и международна конференция с участието на държавния ни глава, посветена на реакциите и готовността ни при природни бедствия и кризи.
Изпратихме с достойнство изборните представители от стария мандат и посрещнахме с уважение новоизбраните им наследници. Подадохме им ръка веднага след местните избори, като предоставихме на всеки общински съветник и кмет на община наръчника ни за подкрепа в работата им през новия мандaт.
Друг наш много важен резултат е изготвената и приета от най-висшия ни форум Концепция за нов закон за местните данъци и такси, която ще даде възможност за действително стартиране на твърде дълго отлаганата финансова децентрализация.
През изминалата година бяхме и търсен партньор, който да предаде и сподели опита си на наши колеги от региона, като организирахме обучения за изборни представители от Украйна и от Република Косово. В края на миналата година проведохме мащабен форум с над 350 участници, основно кметове и председатели на общински съвети, които дискутираха задачите на общините през настоящия програмен период с трима вицепремиери и всички ключови за нас министри.
– Какви са целите ви през 2016 г.? Върху какво ще наблегнете в работата си през тази година?
– Безусловно цел номер едно е и си остава финансовата децентрализация и приемането на европейски по дух и съдържание Закон за местните данъци и такси. Ще работим и за подобряването на модела за финансиране на държавно делегираните дейности. Предстои ни и да участваме в подготовката на нова и по-справедлива методика за такса „битови отпадъци“. Продължаваме работата по новата Стратегия за децентрализация.
До средата на годината ще стартираме два големи институционални проекта по Оперативна програма „Добро управление“. Те са инвестиция в експертния общински капацитет и в уменията за управление на европроекти. Тежка работа ни предстои и за намиране подходящо решение по финансовите корекции по европрограмите.
С Министерски съвет започваме изпълнението на проект, в резултат на който ще разработим модели за стандартизиране и унифициране на 20-те най-често предоставяни от общините услуги за гражданите и бизнеса.
През 2016 година продължаваме с организирането на традиционните ни общински форуми, срещи и обучения, интересът към които трайно се увеличава през годините.
Очаква ни и интензивна международна дейност, в рамките на българското председателство на Съвета на министрите към Съвета на Европа.
Задачите по представителство, лобиране, защита на интересите, консултиране и представяне на добри управленски практики ще са наше ежедневие.
С цялата тази полезна за общините дейност очакваме да отбележим по подходящ начин и юбилея на нашата организация, 20-та годишнина на Сдружението.
– Какво да очакваме от Общото събрание на Сдружението на 23 и 24 февруари? Ще има ли големи промени в ръководството?
– Нашият най-висш орган в своя обновен делегатски състав трябва преди всичко да очертае „поръчката“ си към своята организация: какво от досегашната дейност да се подобрява, към какви нови резултати да се ориентираме с големите си институционални проекти. Особено оживена дискусия очакваме по предложените нови възможности за подкрепа на общините: дали да създадем към НСОРБ централизиран орган за покупки за общините, дали да ползваме опита за създаване на общински инвестиционен фонд и т. н. Това са принципно нови дейности, които съществено ще променят характера на работа на Сдружението.
Що се касае до избора на ново ръководство, то тенденциите вече се очертаха на нашите регионални обучения и заседания за номинации на бъдещи членове на УС, които вече проведохме. Може да се очаква добро съотношение между приемственост и обновяване. Вероятно над половината от бъдещия УС ще са ново попълнение, но и немалка част от досегашното ни ръководство отново са номинирани. Не мога да не споделя отличните си впечатления от новия изборен състав на общинските ръководства. По време на обученията усетихме силната мотивация, идеи и воля за по-добра работа от новите председатели на общински съвети и кметове. Това са главно млади хора, готови да вложат всичко от себе си за успеха на своята община. Те заслужават да бъдат подкрепяни и насърчавани и това ще е една от най-важните ни задачи през първата година от новия мандат.
– Кога възникна идеята за създаване на Национално сдружение на общините? Разкажете ни повече за първите предизвикателства пред вашия проект.
– Веднага след големите промени през далечната 1991 г., още след първите демократични местни избори се усети необходимостта от такава организация. Както в много сфери през първите години на силно политизиране, започнахме да се делим „по цвят“ – сдружения на „демократични“ и на „червени“ общини, на малките и на големите общини. Паралелно с това и под влияние на партньорски организации от САЩ и Европа проходиха и структури, обединяващи общините на регионален принцип. И така до 1996 г., когато ентусиазирани и вярващи в общинската солидарност кметове и общински съветници от различни по цвят и мащаб общини си подадоха ръка и учредиха своя, изцяло нова организация. Това бяха едва 30% от всички общини, но те бяха достатъчно, за да се сложат основите. После дойде още по-трудното: да се започне с полезна дейност, да се привличат постепенно останалите общини, да се търсят средства за работата. И на този етап решаваща се оказа международната донорска подкрепа: от Американската агенция за международно развитие, Англия, Холандия, Дания. Ние бяхме „добър“ ученик и отворени да прилагаме опита на асоциациите на местни власти от другите страни. И затова успяхме за по-малко от година да привлечем над 2/3 от българските общини като членове на Сдружението.
Останалото, както се казва, е история. С много труд и постоянство си проправяхме път, градяхме авторитет, създавахме демократически традиции, падахме и ставахме, понасяхме удари от опити за разцепление, давахме обяснения на недоволните общини, мотивирахме пасивните, награждавахме най-добрите. Днес, когато всички общини са обединени и вярват в своето сдружение, би следвало да е по-лесно, но не е! Защото всеки период си има своите нови предизвикателства и не може да „заспим“ върху стари лаври. И това вероятно е най-важното за успеха на НСОРБ – да е част от положителните промени в нашата страна, да обединява вечно обновяващия се състав на привържениците на местната демокрация!
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
