Половината от българските общини са в положението на Сопот. Съдия-изпълнител влезе в oбщината миналата седмица, за да опише и разпродаде общинското имущество. Причината е дълг в размер на 3,7 милиона лева към фирмата, изпълнител на местната пречиствателната станция. Задълженията са се натрупали след финансова корекция след реализацията на проекта от страна на управляващия орган по ОП “Околна среда”. На практика Сопот е пред фалит, а проверка на Kmeta.bg се оказа, че в същото положение са половината от българските общини. По думите на изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в България (НАСОРБ) Гинка Чавдарова причината е в пропуски в националната среда.
– Г-жо Чавдарова, има ли и други общини у нас освен Сопот, в които са събирани принудително задължения?
– За съжаление това, което се случва в Сопот не е прецедент. Преди и в други общини е влизал частен съдебен изпълнител и е разпродавал имущество включително превозни средства и друго по-голямо имущество. Финансовите корекции са един Дамоклев меч, който виси над всеки, инициативен по европейските проекти, тъй като правилата, процедурите и начина на налагането на финансовите корекции и самата система на управление в тази област се нуждаят от сериозни промени. Ние като Сдружение на общините се опитваме през последните години да постигнем това. Финансовите корекции зачестиха с напредването на работата по проектите и от 2013 година насам сумата им непрекъснато нараства.
– Какви са причините?
– Причините са много и разбира се едни от тях са допуснатите индивидуални нарушения при правилата на управление на европейските проекти. Но тази причина е само една трета от всички наложени финансови корекции. Освен това не може да се каже дали са волни или неволни, но истината е, че не са толкова масови. Масовите финансови корекции се дължат на правила, които са европейски и които трябва да се спазват, но всъщност действащото българско законодателство е друго и не е синхронизирано с европейското. Това са по-масовите случаи и при проверката се налагат финансови корекции, независимо, че бенефициентът е действал според разпоредбите на законодателството.
– Какво постигнахте вие като сдружение за преодоляване на тези несъвършенства?
– Успяхме да откроим четири групи, поводи за финансови корекции, които се дължат на законовата среда, на неизпълнени указания от страна на управляващия орган, заради което в последствие одитиращите наказват бенефициента, или пък са наложени корекции, когато съдът се е произнесъл за действията на бенефициента. Във всички тези случаи сега е създадена структура към вицепремиера и министър на европейските фондове Томислав Дончев, която разглежда и оценява. Малко бавно обаче работи и очакваме всички с нетърпение да излизат резултатите, за да се вижда, че наложените финансови корекции всъщност не се дължат на бенефициентите, а са от пропуски в националната среда.
– За нуждата от промени, за която споменахте, се говори от две години. Защо все още не са станали факт?
– Частично някои промени се реализираха, но се действа много бавно и това е за сметка на общините и на самите изпълнители на проектите, които може да фалират, защото са вложили средства в определени обекти. Този бавен режим на работа спрямо действието по приключване в кратки срокове по всички европейски проекти, не съответства на реалностите в момента.
– Какво е решението?
– Поне временно да се отпуска безлихвен кредит на общините, които са в затруднено положение, заради финансовите корекции до произнасянето или открояването дали това е обективна или субективна причина. За съжаление обаче системата на безлихвените кредити също действа много бавно и се случва това, което стана в Сопот. Няма място за спокойствие особено, когато сме в последните месеци на изпълнение на европейските проекти и оттам идва това напрежение, което се усеща в бенефициентите. Затова се надявахме и на един закон, който да регламентира режима на финансовите корекции и възможността те да бъдат обжалвани по друг ред. Защото е недопустимо за една европейска държава да се стига дотам едно публично имущество да се разпродава по този начин, както в Сопот, а на много места дори се организира и едно разграбване. Защото в други общини е имало организиране на търгове не само за столове и компютри, а за земи и сгради, които са собственост на самите граждани и то за никакви пари.
– Колко общини в момента в България търпят финансови корекции?
– Българската система за финансови корекции е може би единствената от всички европейски страни, където директно бенефициентите носят последиците. В другите страни има по-други режими. И там има финансови корекции но те се управляват по друг ред. В България около 14 общини са засегнати в различна степен от финансовите корекции, което означава, че говорим за едно масово разпространено явление. И причината е, че правилата са неусвоими, защото се тълкуват в различни аспекти – идва контролният орган и на първия и втория казус казва, че са добре, а на третия налага финансова корекция. Тази възможност за разнопосочни и противоречиви тълкувания на правилата довежда до безсилие бенефициентите, затова всяка община потенциално се чувства застрашена. Затова казах Дамоклев меч са финансовите корекции, защото когато правилата се тълкуват в угода на момента, ти си безсилен и чакаш гръмотевицата дали ще падне до тебе, или при съседа.
