
Гинка Чавдарова е изпълнителен директор на Националното сдружение на общините (НСОРБ) от неговото създаване през 1996 г. Родена е на 7 септември 1949 г. в Троянско. Завършва Киевския държавен университет, специалност „Икономическа кибернетика“. Доктор e по икономика с дисертация по ефективност на инвестициите. Има следдипломни квалификации във Франция и САЩ. Автор е на над 70 монографии по териториално развитие. По случай Деня на българската община разговаряме с Чавдарова за най-наболелите проблеми на местната власт.
– Г-жо Чавдарова, кои според Вас ще бъдат най-сериозните предизвикателства пред местната власт през следващите четири години?
– Всеки мандат си има своите предизвикателства. Пред новите изборни ръководства ще стоят за решаване доста итересни, нови задачи, голяма част от които ще зависят наистина от тяхната воля, умения и креативност. Това ще е повече мандат на решения, а не на оправдания за несвършеното. Ще откроя само 4 равностойни по важност задачи:
– Електронно предоставяне на комлексни публични услуги при подобрено качество и обхват. Каквото и да говорим правителствената програма за комплексно административно обслужване КАО ще се поеме като реална работа и ангажименти главно от общините. Така нареченото служебно начало, което ще освободи гражданите и бизнеса да дават данни и информация, налична в която и да е админисрация, крие тежка и нерядко конфликтна дейност. Гражданите по традиция търсят услуги от най-близката до тях власт, а това са общините. Наличната в която и да е от вътрешните общински служби информация ще бъде сравнително по лесно осигурена. Но как общините ще осигурят услуги при ползване на информация от МВР,НАП и останалите министерства – ето това ще е истинско предизвикателство.
– Ефективното усвояване на ресурса от новия програмен период за необходими и очаквани от хората дейности ще продължи, макар и по малко да е трудна и изискваща много нерви и усилия работа. Като добавим към нея ефективното и устойчиво функциониране на хилядите изградени общински обекти през предходния мандат- задачата става много по-сложна и обемна. Нека помним, че ако тези изградени с евросредства обекти не се използват ефективно и по предназначение, следват финансови санкции за връщане на ЕС на милиони евро. И то от общините. НСОРБ се готвим да бъдем още по полезни на общините в тази отговорна дейност;
– Драстичното намаляване на корупционните рискове в общините, особено в сферата на обществените поръчки и управлението на общинската собственост. Обществената търпимост към общинската корупция се усеща, че е на изчерпване. За това спомага и подхода, да се вадят данни и да се показва напредък на примера на ” дребните” нарушители, докато големите схеми и външен натиск към общините за корупционно поведение остават скрити от обществения прожектор. Тук тревогата се засилва и от медийно оповестяваната информация за качествата на някои кандидати за кметове и най- вече за общински съветници.
– Истинско и за пореден път предизвикателство ще е отложената от стария мандат битка на общините за финансова децентрализация. Ако новоизбраните общински ръководства заемат примиренческа позиция по този ключов въпрос, много от поетите от тях предизборни обещания ще останат неизпълнени;
– Развитието на истинско гражданско самоуправление ще е също изпитание за този мандат. Хората вече са готови да заемат достойно място в демократичния живот на своите общини, бих казала че нетърпимостта към задкулисно управление нараства всеки ден. Въпросът е, готови ли са новите лидери/ в голяма част вероятно и преизбрани/ да използват тази обществена енергия за прозрачно и с участието на гражданите реално самоуправление.
– За какво ще настоява НСОРБ по отношение на принципите за общинско финансиране?
Децентрализацията през последните 3-4 години “замръзна” на едно ниво, без развитие. По мнение на някои изследователи има даже засилване на централизацията. Всъщност, от големия процес на прехвърляне на отговорности- права-ресурси от централната власт към общините остана най-трудната част: ресурсите и в по малка степен и права. Затова и общините извеждат като основен приоритет финансовата децентрализация. Това означава разширяване на собствените приходи на общините, най вече чрез нова система от местни данъци.
Искам да подчертая, че общините искат да не се централизират всички данъци от техните данъкоплатци в София, а да започне да остават по значителна част там, където тези хора живеят. Тоест, те не говорят за допълнително данъчно бреме за гражданите и бизнеса, а за промяна в съотношението местни и централни данъци. Сега това съотношение е 96:4 в полза на ценрализираните данъци. Ние предлагаме постепенно сегашните 4 лв. оставащи на място от всеки 100 лв. заплатени данъци, постепенно да станат 8-10 или 15 лв. Така ще можем да осигурим законово възложени, но ресурсно неосигурени ангажименти на общините. Затова и предлагаме да стартираме с данъка върху доходите, като от всеки 10 лв плащани до сега за централния бюджет, 2 лв да отиват в общинския бюджет и 8 – в МФ.
Разбира се, че при успоредно с развитието на децентрализацията, ще трябва да се засилва гражданския контрол върху решенията на общинските съвети и кметовете. Това е демократичната логика – да се залага на тези, чиито пари и собственост се управлява. А не да се измислят нови контролни институции, чиято администрация също носи риска от корупция и бюрократизиране.
– Какво очаквате от Бюджет – 2016?
– Бюджет 2016 все още е неясен за нас. Времето напредва, а преговори не сме провеждали. През етапите на бюджетната процедура давахме редовно нашите предложения. Предстои да видим какво от тях е отразено. Най общо казано: ще търсим в него първи стъпки в посока финансова децентрализация. Ако това го няма – ще очакваме свиване на структурния дефицит в общинските бюджети, чрез покриване на разходите за финансво неосигурените законово възложени отговорности на общините.
– Трябва ли да има допълнително финансиране за превенция срещу свлачища и аварии? Откъде могат да бъдат осигурени тези средства?
– Радваме се че УО на ОПОС приеха нашето предложение и чрез тази програма ще могат да се финансират някои от най- големите и рискови свлачища. Сега заедно с тях, с МРРБ и АПИ се опитваме да договорим критериите за приоритизация. Но каквито и обективни критерии да приложим, те няма да покрият огромните и всекидневно нововъзникващи нужди. Явно както ресурса, така и подхода за финансиране на централната комисия по тези въпроси ще трябва да се променят в посока превенция. Същото ще трябва да направят и общините за по-малките свлачища.
– Какви инициативи за честването на Деня на българската община са предвидени от НСОРБ?
– Логично е тази година националните ни инициативи да са по-ограничени, още повече, че част от тях ние проведохме през месец май. В общините обаче разнообразието от инициативи е голямо и ние винаги сме насърчавали този подход. Важното е на място да се провеждат интересни събития, да се отдава заслуженото на най- добрите общинари, независимо дали те са от администрацията, бизнеса, медиите или НПО сектора.
– Какво ще пожелаете на кметовете и общинските служители в страната?
Трудно ми е да намеря думи, за да дам заслужените пожелания към всички, които работят за своите общини. Честит празник, уважаеми съратници с големи сърца и богати души! Бъдете благословени за всичко, което правите в името на общинската кауза! Помнете, че резултатите от вашия труд са видими и остават след вас! Може би не винаги оценено от всички, не винаги подкрепено с аплодисменти, но винаги може да кажете – струваше си! Поклон пред вашия труд, за да могат хората да са освободени от грижите за своето всекидневие! И дано успеем заедно да отговорим на техните очаквания за повече и по- качествени общински услуги! Весел празник! Здраве и кураж!









