След няколко месеца – на 16 септември 2016 г., ще се навършат 103 години от присъединяването на част от Странджа към България Царевска [Василиковска] и Малкотърновска община. Това е денят, в който започва и историята на новата българска община Василико, дн. Царево. Забележителната годишнина заслужава да бъде отбелязана, а не подмината в общините Царево и Малко Търново, и не само в тях. Справедливо е да се запитаме, помним ли хората, които защитаваха националната кауза в Странджа? Вече представихме един от тях – Стефан Георгиев Тошев, който е от солунските атентатори (вж. Първият кмет на Царево (Василико) е един от солунските атентатори). Какви са били останалите? Вторият кмет на Василико също е борец за националната кауза, като своя предшественик. Това е българинът от Източна Тракия Ненчо Николов Кротковв – Председател на Временната тричленна Василиковска общинска комисия от м. октомври 1913 г. И не само това…
Ненчо Кротков е роден на 14 октомври 1870 г. в с. Маджура – Източна Тракия – днес в Турция. През учебната 1887/1888 г. завършва начално образование във второкласното училище в гр. Малко Търново. През лятото на 1895 г. участва в Мелнишкото въстание (Македонското, както го нарича Ненчо Кротков), организирано от Върховния македонски комитет, ръководен от Трайко Китанчев и Борис Сарафов. Няколко години по-късно го намираме в Южна Африка. От 1899 до 1902 г. той се сражава против англичаните в англо-бурската война (има сведение, че заедно с Ненчо Кротков е бил и капитан Антон Бозуков от Василико).
През 1903 г. взема участие в Илинденско-Преображенското въстание. По време на Балканската война е в отряда на Михаил Герджиков. След превземането на Царево (Василико), отрядът на Герджиков се разделя на две части. Ненчо Кротков преминава в четата на Стоян Петров, която тръгва от Царево към Бродилово, Маджура, Блаца и стига до с. Старо Стефаново. В този район Ненчо Кротков участва в сражение с турските войски край с. Неманкьой и осуетяване на десанта на крайцера „Хамидие” в пристанището Инеада. След отблъскване на войските е назначен за началник на охраната в района на селата – Блаца, Маджура, Корфоколиба, със задача да създаде там местна българска администрация.
От 1908 до 1913 г. е учител в с. Маджура, а от 1914 до 1917 г. е чиновник по държавните имоти във Василиковското околийско финансово управление. През този период започва изселване на гръцкото население от Черноморското крайбрежие. При изпълнение на служебните си задължения край с. Бродилово, Ненчо Кротков попада на засада, организирана от гръцки чети. При станалата престрелка е ранен на 14 места. През 1917 до 7 ноември 1918 г. е проверител на дървени материали в Куршумлийското лесничейство при Нишката горска инспекция.
В свое писмо от 18 октомври 1919 г. Никола Генадиев – председател на Народнолибералната партия го определя като „голям далегогледен, прозорлив ум, който липсва в много глави на най-високите управници …” Това днес ни казва много … и достатъчно.
Прозорливият ум на Ненчо Кротков го кара през 1929 г. да придобие правоспособност за майстор-готвач и известно време работи като такъв. Занимава се с лозарство, овощарство и пчеларство. Активно участва в културният и обществен живот на Василико (Царево). Усърдно работи и развива журналистическа дейност. Много от неговите статии, днес са запазени в Териториалния държавен архив – Бургас. Те заслужават отделно внимание, тъй като повечето негови идеи представляват интерес и днес.
Като бежанец от Източна Тракия, взема участие в провеждане на различни инициативи за решаване на проблемите. Избран е за председател на Комитета за изграждане на храм-паметник на Петрова нива, в памет на героите от Илинденско-Преображенското въстание. Прави предложения пред общинските власти за подобряване на дърводобива, разширяване на корабостротелната работилница, за превръщане на Царево, Ахтопол и други крайморски градове в морски курортни селища.
До последният си час Ненчо Кротков се занимава с обществена и публицистична дейност. Умира на 10 октомври 1966 г. в Царево на 96 години, без да престане нито за миг да бъде войвода. Предан на народа си и верен на мечтите на своята неспокойна младост…
Автор: Д-р Стефан Пейков, “Морски вестник”
