Наскоро Белоградчик чества 130 години от битката край града по време на Сръбско-българската война през 1885 година. Боевете там се оказват решаващи за хода на военните действия.
“Срещу Съединението протестира Сърбия. Това задължава нашето правителство да укрепи и северната граница. По това време в Белоградчик е изпратена Първа рота от Бдинския полк, в състав от 326 души под командването на поручик Чолаков. Още на 7 октомври започва и мобилизация на опълчението.” То е устроено в две опълченски дружини- едната е разположена в района на с. Чупрене, а втората пазела границите при с. Стакевци. Русенска доброволческа чета, начело с поручик Дворянов пък е изпратена в района на Белоградчик”, разказва за битката Кинка Михайлова– уредник в Историческия музей Белоградчик.
“Ученици от Варна също се записват доброволци в т. нар. Сандровска чета, която на 20 октомври е във Видин.” В Белоградчик радушно посрещат и плевенските доброволци.
“Възползвайки се от численото си превъзходство, от наличието на обучени командири, възползвайки се от доброто си въоръжение на 3 ноември сърбите преминават границата при Светиниколския и Кадъбоазкия проходи.” От връх Ведерник сърбите, под командването на полковник Путник, обстрелват Белоградчишката крепост. Отстъплението на българите при двата прохода смущава командването и специално кап. Узунов, който привиква поручик Дворянов и му нарежда да замине за Белоградчик.
“На 4 ноември пор. Дворянов е вече в района на с. Калугер и по-сетне участва в завземането на Мусин връх и отблъскването на сърбите в западна посока.” Мрачното време пречи на сърбите да предприемат по-сериозни военни действия. Когато вечерта на 5 ноември Дворянов влиза в Белоградчик, установява тежкото положение на жителите му. Заедно с Чолаков изработват план за отбраната на Белоградчик, като разделят фронтовата линия на две – южен и северен сектор.
“На 6 ноември започват най-големите сражения в района на Белоградчик. Сърбите подновяват своите опити за превземане на града. Сутринта обстрелват града, но поради мъглата не успяват да нанесат сериозни поражения, а едва към обяд, когато мъглата се разсейва, те започват да настъпват и да се опитват да превземат града.”
Победата над сърбите е постигната и благодарение на хитрост, която Дворянов използва. Той изпраща няколко души в тила на сръбските войници. Тяхната честа стрелба, виковете “Ура!” както и точният залпов огън на българските позиции, предизвикват паника сред сърбите, които започват панически да отстъпват.
