Казанлък се слави като град на художници. Тук са родени много творци, някои от които бележат едни от най-високите върхове в българското изобразително изкуство. Художествена галерия – Казанлък притежава ценен фонд от живописни, графични, скулптурни творби на именити български художници, колекция от икони и щампи, екслибриси и малка сбирка от декоративно-приложни изкуства. Постоянната експозиция показва 266 живописни и скулптурни творби, подбрани от фонда на галерията. Kmeta.bg разговаря с директора на галерията Христо Генев по време на участието му в „Салона на галериите“ в НДК.
– Г-н Генев, има ли интерес към вашата галерия?
– Това е една тема към която имам по-особено виждане. Лично аз, ако пред входа на галерията се изреди дълга опашка от посетители – бих се притеснил. Художественото изкуство е особен вид изкуство. Представяте ли си един художник да представя нещата си на футболен стадион и една тълпа от хиляди хора да ръкопляска и крещи? Ако станем свидетели на огромен интерес към галерията аз бих си помислил, че нивото е паднало твърде много. Това, разбира се, не означава, че няма интерес и липсват посетители. Просто тези, които ни посещават са по-различни, по-особени хора. Такива, които са по съзерцателни, които обичат да виждат нещата не само навън, но и някак си навътре в себе си. От липса на посетители не можем да се оплачем. Ние в момента сме в едно прекрасно архитектурно пространство, което делим с Историческия музей. Определено тракийските съкровища там са атракция. Това ни помага, защото много хора влизат да видят съкровищата и после, когато попаднат при нас, се изненадват приятно и казват „Ама вие имате страхотна експозиция!“. Ами да – защото при нас има не само казанлъшки автори. Ние разполагаме със Златьо Бояджиев, Владимир Димитров-Майстора, Стоян Велев, Димитър Казаков и много други големи български класици.
– Освен класически произведения, има ли в Художествената галерия – Казанлък експонати от модерното изкуство?
– Ние не сме галерия, в която се продават картини, а сме художествен музей. При нас само влизат неща – няма вариант нещо да излезе, освен ако гостува някъде. За съжаление в последните 10-15 години нищо ново не е влизало в галерията. По-голямата част от фонда е придобит с дарения. Но като цяло галерията представя една постоянна изложба, която не се променя. Затова няма как да видите модернистично изкуство в тази постоянна експозиции. Разбира се, имаме гостуващи изложби в специална зала, където показваме и съвременни автори.
– Какво съдържа постоянната изложба на галерията?
– Най-доброто от всичко, които имаме. Всъщност малка част от най-доброто, тъй като ние разполагаме с над 5 000 картини. От тях можем да покажем само 200-250 автори. Имаме и зала, в която от време на време показваме част от хранилището си – правим тематични изложби.
– Работите ли с други общински галерии?
– Често правим юбилейни издания. Кореспондираме много добре с тези в Сливен, Стара Загора, Ямбол и други. Правим хубави неща заедно и работим в синхрон. Често събираме работите на един автор от няколко галерии и правим обща колекция при нас. Случва се и ние самите да заемаме творби за чужда експозиция.
– Какви са бъдещите ви планове за нови изложби?
В отговор на гостуването на тракийските съкровища в Лувъра ни предстои изложба от Френския културен институт. Французите ще направят един жест и при нас следващия месец ще бъдат рисунки и графики на Андре Дьорен – известен френски художник.
– Какво означава за вашата галерия участието в „Салона на галериите“, какво мислите за инициативата?
При всички случаи това означава популяризиране на постоянния фонд на галерията. Аз не мога да говоря за реклама, тъй като тя не може да бъде цел, но определено ще ни помогне. Все пак не бива да се забравя, че Художествена галерия – Казанлък е най-старата художествена сбирка извън столицата. Основана е през 1901 г.
– Разкажете повече за историята на галерията.
– През далечната 1901 г. двама казанлъшки ентусиасти на име Петър Топузов и Иван Енчев-Видю основават „Музей за старини и изкуства“. Това е първообраза на нашата галерия, която става такава през 1976 г. Тогава с акт на Комитета за култура официално се създава „Художествена галерия – Казанлък“.
– Кой проявява по-голям интерес към галерията – жителите на Казанлък или туристите?
– Със сигурност туристите – те са много повече. При нас идват хора от цял свят – европейци, японци, китайци… откъдето не се сетите, само от там няма. Това, което мен ме радва е, че напоследък виждам все повече български посетители.
– Като отворихте дума – има ли разлика между възприемането на високото изкуство между различните народи?
– При нас влизат всякакви хора. От дечица в детската градина до групи пенсионери. От хора с ранички и анцузи до костюмари с вратовръзки. Независимо от това какъв изглежда човека преди входа на галерията, това, което съм забелязал, че прекрачвайки този вход, аз лично виждам един респект. Респект към това, което е видял, от духа на това място. Много е трудно да влезеш в душата на един човек и да го разбереш какво и как преживява. Затова и не мога да кажа дали съществуват такива разлики.
– Достига ли ви общинския бюджет? И какво щяхте да правите ако разполагахте с повече средства?
– Справяме се. Ако имахме повече финанси щяхме на първо място да закупуваме повече произведения на значими модерни автори. На второ място щяхме да засилим рекламата, разбира се. Популяризирането на това, което имаме на всички параграфи. И на трето място бихме развили значително повече галерийната дейност.
