И Копривщица влезе в ЮНЕСКО. Националният събор на народното творчество в Копривщица е вписан в Регистъра на добрите практики на ЮНЕСКО, реши 11-тата сесия на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство на световната организация, която в момента се провежда в столицата на Етиопия – Адис Абеба.
След чипровските килими, Бистришките баби, нестинарските танци и обичаят Сурва, Съборът на народното творчество в Копривщица стана поредният елемент в Представителния списък на ЮНЕСКО на на световното нематериално културно на наследство.
Вече над 50 години, съборът в Копривщица показва цялата пъстрота и богатство на фолклорното ни наследство в автентичния му вид насред уникалната възрожденска атмосфера на архитектура на града. Той се утвърди като движение за опазване и популяризиране на българската традиционна култура, съобщиха от министерството на културата. Националният събор в Копривщица води началото си от 1965 г. По време на единадесетото издание през 2015 г. се отбелязаха и 50 години от първото му издание.
Разработената кандидатура, под името “Съборът за народно творчество в Копривщица: система от практики по представяне и предаване на наследството”, е внесена в Секретариата на ЮНЕСКО със специално предложение от името на министъра на културата Вежди Рашидов за разглеждане през 2016 г.
Нематериалното културно наследство е духовното богатство, което всеки народ създава през вековете. Песните, традициите, занаятите и обичаите, формират културния ни облик и творческо битие. Те са връзката между нашето минало, настояще и бъдеще и затова трябва да ги съхраняваме и предаваме на следващите поколения. Те са основата, върху която се гради взаимното уважение между различните общности, те насърчават социалното и икономическото развитие. Това е поредното световно признание за българския опит в опазването и популяризирането на нематериалното културно наследство, казват от министерство на културата.
