Именити дупничани – почетни граждани, такива прославили родния си град в България и извън пределите й, организараха традиционна си предколедна среща. За да споделят отново и отново спомените си за "старата, някогашната Дупница". Спомени за детството и младостта, за отминалите времена. Но и мечтите за бъдещето и добруването на обичаната Дупница.
Организатор на срещата е професорът фармацевт Рахамин Шекерджийски, почетен гражданин на Дупница. Мнозина веднага се сещат, че в негова чест на Южния полюс бяха поставени гербът и знакът на Дупница. Лично водачът на атлантиците ни проф. Христо Пимпирев ги занесе на полюса, за което Kmeta.bg писа. Сред редовните участници в срещите в навечерието на Коледата са оперният певец Арон Аронов, една от културните емблеми на Дупница, треньорът на легендарния футболен отбор “Марек” от 70-те години Янко Динков, вечният голмайстор на града Сашо Паргов, поставил на колене през 1977г. европейския колос Байерн Мюнхен. Инж. Борис Васев, дългогодишен шеф на дупнишкия Химико-фармацевтичен комбинат, активистите и изявени професионалисти в совята област Сотир Занев, Чавдар Милушев, Костадин Сиджимков. И редица други.
“Събира ни любовта към Дупница, събира ни приятелството, моралът и уважението, които успяхме да запазим през годините. Дупница не е нашата временна, а постоянна стряха и ние сме убедени, че дължим на нея всичките си успехи. Детството и младостта ни са минали тук, още родителите ни са били приятели и искаме и децата ни да се връщат тук със същата любов, която ние ще пазим винаги в сърцата си”, казва проф. Рахамин Шекерджийски, химик фармацевт, преподавател и бивш декан в СУ.. А оперният певец Арон Аронов изкараи няколок ариии : “Тук за всички съм Арончо, както и те са Минчо и Пешко. Живея в София от много години, но никога не можах да я заобичам както Дупница, всеки път, когато приближавам града, очите ми се пълнят със сълзи и само тук съм у дома, въпреки че родната ми къща отдавна я няма”, вълнува се Аронов.
“Роден съм в село Елешница, но Дупница е духовното ми родно място. Най-хубавите ми години са минали тук, този град ми даде всичко и ще остане завинаги в сърцето ми”, развълнувано казва и поетът и журналист Петър Андасаров, който в продължение на 12 години е съобщавал на дупничани всичко случващо се в града им от ефира на местния радиовъзел. Приятелите, които днес се чувстват не на 80, а на 18 години, вярват, че Дупница има бъдеще и споделят мечтата си тя да остане онзи жив, динамичен град, онзи духовен център на Югозапада, който си спомнят с много любов.
Всяка от предколедните си срещи те запечатват с фотография, която превръщат в календар за следващата година. Така отнасят в домовете си спомените от родния град и споделят всеки откъснат лист от календара с най-добрите си приятели…
