Инж. Красимир Коев е роден е през 1971 г. в град Ямбол. Завършил е „Екология и опазване на околната среда“ в Лесотехническия университет в София и „Стопанско управление на малки и средни предприятия“ в Техническия университет. Специализирал е в Държавния департамент на САЩ и в Лондон, Великобритания.
Бил е ръководител на отдел в Националния институт за изследване на виното и спиртните напитки. От 1 септември 2009 г. е директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ).
– Каква е реколтата през тази година? Знаем, че през миналата, заради обилните дъждове, тя бе доста слаба.
– Изминалата 2014 г. бе най-слабата за лозаро-винарския сектор в последните 30 години. За щастие, към днешна дата перспективата се очертава да е много по-добра. Ако, недай си Боже, нещо се промени в метеорологичната обстановка и започнат интензивни дъждове през кратки интервали, това ще доведе до взрив на болести. Надяваме се да успеем да направим хубаво вино, защото гроздето се очертава да бъде с изключително високо качество.
– Знаем, че зеленчуци, плодове и много други стоки, внасяме все повече, а изнасяме все по-малко. Как стои този въпрос при гроздето и виното?
– При нас е обратното и имаме основание да се похвалим. Гроздето и виното са сред продуктите, които се консумират на територията на страната, както от българите, така и от чужденците. Цели 95 % от предлаганото вино на родния пазар е българско производство. Консумацията на напитката в страната ни годишно е 100 млн. литра. В това число влизат вина, купени в търговската мрежа, хотели, ресторанти и др. Годишно вносът на вина от чужбина е 5 млн. литра.
– Кои наши съседни държави можем да считаме за конкуренти?
– Всички страни около нас могат да се похвалят като производители на вино. От хилядолетия на тези географски ширини са се отглеждали лозя. В прекия смисъл на думата не мога да кажа, че някои от тях са ни конкуренти. Нито една държава, не ни е изместила от някой пазар и не е започнала да продава повече вино от нас. Правят се нови лозя в Сърбия, в Македония, а по-далеч – в Хърватска. Пак повтарям, че в никакъв случай те не са ни конкуренти на пазарите, на които ние работим. Така че да са живи и здрави и нека се развиват. В крайна сметка това е важно за региона. Видяхме на Балканския винен фестивал, че са произвели хубави продукти. Но аз като специалист, който има широк поглед върху цялата винена карта на света, мога да заявя, без да звучи самохвално, че българските вина, ако не са най-хубавите, то са сред едни от най-добрите. Смятам, че няма кой тук да ме обвини в национализъм.
– Споменахте Балканския винен фестивал, разкажете ни повече за него.
– Аз съм много впечатлен от мащабите на тазгодишното четвърто поредно издание на фестивала. Имахме над 55 участника. То даже вече не е балканско, защото имаше присъствие и на винопроизводители от Мексико, от Азия… Така че, общо взето, Балканският фестивал става все по-мащабен. Разбира се, присъствието на фирми от Балканите и представители на региона бе най-осезаемо. Произвеждат се изключително хубави продукти, но отново ще подчертая, че нашите са две класи над тях.
– В Пловдив през 2016 ще се проведе Световен винен конкурс. Какви са шансовете ни за добро представяне?
– Самият факт, че спечелихме конкурса, е голям успех за цялата лозаро-винарска гилдия. Трябва специално да благодарим на Министерството на земеделието и храните, както и на браншовите организации, за извоюването на домакинството. Това не е станало току-така, не е плод на случайност. Последната година, когато се определяше кой да бъде домакин, бяхме в оспорвано съревнование с 11 други кандидати. В крайна сметка на финала останахме ние и Испания. Това говори много за качеството на вината и за ръста на производството им в България. Също така, не на последно място, са и 17-те отличия, които спечелиха нашите винопроизводители от Mundus Vini 2014 – 8 златни и 9 сребърни медала. Това показва, че има устойчива тенденция в годините за задържане на качеството. След като при 7000 проби от цял свят печелим големия златен медал, това означава, че сме най-добрите. Нашият продукт се е отличил рязко сред останалите. Така че можем единствено да се гордеем с постигнатото на това така наречено Световно първенство по вино. Догодина в края на април този винен форум ще се проведе в Пловдив. Това
ще донесе много позитиви за България. Не само, че сме домакини, а тук ще пристигнат винени дегустатори от цял свят и търговци, а и медии, които ще отразяват събитието. В присъствието на вицепремиери и министри, журито връчи официално наградите на победителите. Специалистите изразиха мнение, че след провеждането на това първенство тук в България, интересът към страната ни и всичко, свързано с живота в нея рязко ще се повиши. Културата, историята ни и туризма ще бъдат популяризирани. Разбира се, най-голяма реклама ще получи българското вино; първо, от търговска гледна точка, а и защото това е непозната дестинация за много страни. Производителите ни бяха насърчени да продължат в същия дух, защото, според журито, виното е това, което ни отличава от всички останали страни.
– Разполагаме ли с добри технологии във винопроизводството?
– Българските фирми в последните години разполагат с изключително модерни технологии. Искам да наблегна върху нещо, което навярно сте чували. Качественото вино става на лозето, то не става във винарското предприятие. Да, технологиите са важни, но първото условия за качествено вино е добре узрялото грозде. Без него няма как да получиш добър краен продукт.
– Какви са проблемите в сектора?
– Допреди 10-15 години винарските предприятия в България, така наречените Винпроми, не разполагаха с масиви със собствени лозя. Те купуваха грозде от лозарските стопанства, които след демокрацията бяха върнати на собствениците. В онова време винпромите изкупуваха гроздето на високи цени от производителите. Тогава откъм качество, някои от хората се справяха добре, други, не толкова, но продукцията им се изкупуваше.
Впоследстие, винпромите прецениха, че е нерентабилно да купуват некачествено грозде на високи цени. В резултат на това, си създадоха свои лозови масиви. Винарските предприятия разчитат на тях, отглеждат ги грижливо, съвместно с агрономи. Благодарение на наблюдението на специалисти, гроздето се събира в оптималния период на зрелостта му. Ако суровината на винарското предприятие е недостатъчна, то е принудено да купи грозде, но в малки количества. Така дребните собственици на лозя престанаха да бъдат фактор във винопроизводството, бизнесът им западна. Те не създадоха свои кооперативи. В момента имаме един-два такива на територията на страната. Всяка година се получава проблемът, че няма кой да им изкупи гроздето или ако има, то е на ниска цена. Дребните производители не се сдружиха и не създадоха условия да управляват добре своите стопанства. Оттам дойдоха и проблемите.
– Все пак има ли създадени някъде такива кооперативи?
– Имаме два кооператива, които са много добре функциониращи. Разполагат с изби и много работници. Над 400 човека са влезли в тях и всяка година тези кооперативи са на печалба. За съжаление те са само два и обединяват много малка част от всички гроздопроизводители в страната. Ето това е проблемът.
– Защо се говореше, че по мярка „Преструктуриране и конверсия“ има някакви проблеми?
– По тази мярка няма никакъв проблем. Тя е за изкореняване на стари лозови масиви и засаждането на същите площи с нови. Субсидията, която се дава за засаждане на едно такова лозе е 75 % от стойността на целия проект. Логично, има изключително висок интерес към мярката. Тя ще работи до 2018 г.
– Знаем, че в България е много трудно да се започне бизнес. Има ли желание от страна на хората да започнат такъв в лозаро-винарския бранш?
– За последните 5-6 години ежегодно се създават над 10 000 декара нови лозови насаждения. В това число може да влиза засаждането на стари изкоренени такива, както и на места, където дотогава не е имало лозя. Към момента работят 236 винопреработвателни предприятия и изби, а в процес на изграждане са 21 предприятия.
– Как си обяснявате този голям интерес?
– Този бизнес специално в България има изключително опростени правила за кандидатстване. Изключително е лесен достъп до европейските средства и не на последно място голяма е възвръщаемостта на средствата. Ако средно от един европейски проект в друга област вложената сума се избива за 7-10 години, тук е за 5-10 години. Когато изкорениш старите лозя и чакаш 3 години новите да влязат в плододаване, ти получаваш от Европейския съюз обезщетение, защото нямаш доход от лозето. Така е направена тази програма. Работи много добре и има висока усвояемост.
– Как можем да познаем хубавото вино? Цената представлява ли критерий?
– Цената на една бутилка се образува по много различни начини. Има предприятия, които правят изключително висококачествени продукти в малки количества и други в индустриални количества. Много е важно дали имате 50 дка или 15 000 дка лозя, също и как се обработват. През миналата година, която бе кошмарна за лозята, някои предприятия инвестираха сериозни средства, за да спасят донякъде реколтата. Така себестойността на килограм грозде се повиши до 60 ст. на килограм. Ако обаче това количество се смачка, то образно казано, ще напълни една бутилка вино.
Като добавим към съдържанието транспорт и други разходи, цената достига 1 лев. Прибавяме към това обработка, бутилиране, ток, цена на труд и цена на бутилка, общата стойност отива към 2 лева. Но тези сметки са валидни за индустриално производство. Какъв е проблемът да се продава за 2.50? Цената не е определяща.
– В доста магазини се продават на високи цени вина, рекламирани като стари. Как можем да познаем дали са автенични и годни за консумация?
– Такъв тип вина са по-скоро с подаръчна и колекционерска стойност. При тях няма ценоразпис, няма ценообразуване. Едно вино може да се познае, че е старо по следните начини: при червеното вино боята е паднала на дъното и така течността в бутилката е обезцветена, независимо от условията на съхранение. Нормално е по бутилката да има полепнали мухъл и пръст. Такова вино не става за пиене. Повтарям , че то е с подаръчна и колекционерска стойност. Може би ще се изненадате, но бялото вино с времето повече се запазва. То започва да добива вкус на ликьор. В Павлово , в Националния институт за изследване на вина и спиртни напитки, чийто директор съм бил, има изба от 1896 г. Там ще намерите бутилки от 1940 г. Това е държавна изба и може да видите в какви условия се съхраняват подобни вина. В България интересът за закупуване на толкова отлежали напитки е слаб.
– Забелязвате ли повишен интерес към розето? Изобщо вкусът на българина променя ли се през годините?
– Българинът е модерен човек. Той много пътува, чете и се интересува. Има представа какво се случва и с виното. Изключително модерно в България през последните 3-4 години е да се консумира розе. Наблюдава се ръст и на производството. Искам тука да вметна, че на остров Сардиния, който е един от най-скъпите курорти в света, където спират големите яхти на богаташи, 3 години подред имаме българска изба. Тя се зарежда изключително и само с розе, което се продава по 80 евро бутилката. Това е голям престиж за България. Имаме розета, които печелят много златни медали, което показва, че не само можем да ги правим, а и ги правим като хората, което личи и по интереса към тях. Консуматорите ги купуват и от магазини, и на едро. А що се отнася до вкусовете, те се промениха в последните няколко години. Вече се търсят по-леките, по-ароматните вина. Цени се нотката на дъбовата дървесина, аромата на плодове, на шишарки, на бор… Смесването на аромати се постига с процеса купажиране.
– Трябва ли да се опасяваме от това, че най-евтините вина не се правят от грозде?
– Всички вина на българския пазар се произвеждат от грозде. Но също така вкарахме специална глава в закона за винените и спиртни напитки за производство на плодови вина – от арония, малини и ябълки. След като има търсене и потребление на такива вина, ние защо трябва да бъдем ограничени в предлагането? Създадохме либерален режим. България изнася годишно над 5 млн. литра от тези плодови вина, най-вече към Германия и Русия.
– Коя страна смятате за пример в развитието на лозаро-винарството?
– В последните 3-4 години в Испания то прави шокиращ ръст! Там се обновиха лозовите масиви. Засадиха се изключително високодобивни сортове. Ако в едно българско лозе може да се роди между 500 килограма и 1 тон грозде от декар, в Испания тези цифри стигат са между 2.5 до 3.5 тона. Това означава, че то като себестойност излизат много по-ниско от нашето. Ако мога да кажа, че някой е лидер на пазара на вино, то това е Испания. Чили направи един много сериозен бум в предлагането на своята продукция в един голям 10-15-годишен период. Но смятам, че българското не отстъпва както пред него, така и пред аржентинското, австралийското и южноафриканското.
