Столична община прави интерактивна карта на града, която ще съдържа данни от различни сфери на живота в София: образование, култура, транспорт и др. Проектът е подкрепен от Асоциацията за развитие на София, а нейният изп.директор Светлана Ломева представи портала opensofia.info на конференцията “Добро управление на местно ниво – предизвикателства и перспективи”. Само пред Kmeta.bg Ломева разкри подробности за проекта и плановете на столицата за развитието на модерните технологии.
-Г-жо Ломева, каква информация е достъпна за хората в портала opensofia.info?
-Има например интерактивна карта на учебните заведения, по-точно – на гимназиите. На нея се вижда как учениците от всяка от тях са се справили на матурите за съответната година. На база средния успех на училището на зрелостните изпити, родителите могат да изберат къде да запишат децата си.
Следва такава карта да се изготви и за театрите в София – афиш, адреси, най-удобен начина на придвижване до тях. Визуализациите ще засягат и градския транспорт – разписанието и маршрутите на всички линии. Те се правят на база на данните, предоставени от различни институции във формат, четивен на компютър. Ние правим точно това – Столична община е задължена по закон да публикува подобни данни, но тя го прави във формат PDF. Той не може да бъде вторично обработван, т.е. пригоден към такова интерактивно приложение.
Документи в този формат не могат да бъдат съчетавани с други бази данни. Ако имаме разписанието на обществения транспорт на PDF, то не може да се събере с интерактивната карта на театрите, например, за да се види до кой театър с кое превозно средство може да се стигне и кой би бил най-бързият вариант за гражданите в зависимост от мястото, където се намират. Точно към това съчетаване на различни данни се стремим. Публикуваме и информация за обществени поръчки. Дончо Барбалов, зам.-кмет по финанси, ни подкрепи изцяло.
-Колко струва тази платформа на Столична община?
-В момента тя не изисква никакви средства, защото неправителствената организация, с която работим, създаде сайта. Това бе безвъзмездното им желание – да ни помогнат. Би могло да струва нещо, ако някои дирекции в общината реорганизират работата си. Това ще се налага, защото данните, които ще влязат в интерактивните карти, ще трябва да се поддържат. Като се публикуват веднъж, ще трябва да се актуализират. Връзките между администраторите от дирекциите и платформата ще изискват пари в следващ етап. Планираме и да направим платформата достъпна на английски език.
От учебните заведения и театрите, както и от всички обекти, чиито данни ще присъстват в интерактивните карти, също не се искат никакви средства. Информацията за тях така или иначе съществува, ние просто я събираме и преформатираме, за да е видима на картите.
Когато качихме параметрите на проектобюджета на Столична община за 2016г., общинарите за пръв път можеха да ползват платформата. Това им помогна много за дебатите, защото обикновено подобни документи се дават на хартия, разпечатани, човек трябва да разлиства дълго време, за да намери нужната му информация. Трудно се правят връзки с предишни години и между отделни документи, а на платформата това вече е възможно. Имахме обратна връзка от общинските съветници и те споделиха, че наличието на проекта за бюджет в електронен вариант е било полезно за дискусията им в общинския съвет.
-До края на 2016 се очаква в портала да се отворят още 50 вида данни. В кои области ще бъдат те?
-Във всични основни сфери – туризъм, култура, здравеопазване, образование, транспорт, зелени площи, детски площадки… Има изпратени писма до около 30 дирекции в общината и се работи по въпроса. В област „архитектура и градоустройство“ базата данни ще бъде изградена малко по-бавно заради естеството на документите. Става дума за скици, устройствени планове и др., които трябва да се подготвят в електронно четивен формат, т.е. да се преформатират. Най-вероятно в тази сфера данните ще бъдат достъпни до края на годината.
Данни със списъци на имена, наименования, числа, които са по-лесни за обработка, ще са готови по-бързо, преди края на 2016. Заедно с неправителствена организация работим за електронизирането им. Те идентифицираха 130 бази данни на различни дирекции и сдружения, които предложиха да ни предоставят данните си, за да ги оформим в достъпен електронен формат. 50 от тях ще бъдат отворени до края на годината, останалите изискват още финансов ресурс и организация, затова ще работим по тях следващи години.
-Общината работи и по Фонда за иновации в културата, първият публично-частен фонд у нас. Разкажете как функционира той?
-Събират се средства от желаещи да участват в проектите на фонда компании и след това сумата се удвоява от Столична администрация. Така се финансират проекти, свързани с култура в София. През първата година – 2014г., събрахме около 50 000 лв от бизнеса, а от бюджета си общината отдели същата сума. Така събрахме 100 000 лв. , с които финансирахме 16 проекта -12 на юридически и 4 на физически лица. Програмите на Столична община принципно не финансират проекти на физически лица, което не е добре. Има млади хора с идеи и желание за работа, затова вече ги подкрепяме финансово чрез фонда.
За 2015 също подкрепихме няколко души, например фотографа Здравко Йончев, който излезе със снимки на банята в „Овча купел“ в София. Не финансирахме точно този негов проект, но му осигурихме помощ за друг. Въведохме за пръв път електронното подаване на проекти и се оказа, че през платформата това може да стане. Дирекция „Култура“ вече въведе тази опция още миналата година, а по програма „Европа“ това е възможно от 2016.
-Ще разясните ли повече за Стратегията за интелигентна специализация на София, която споменахте на конференцията?
-ЕК е казала, че всички държави членки трябва да имат такива стратегии, тъй като е имало неправомерно разходване на средства по европрограмите през миналия програмен период (2009-2013г.) Ако един регион иска да бъде конкурентноспособен в дадена област, свързана с иновации, трябва да насочи приоритетно усилията си към нея. България има такава стратегия, изготвена от Министерство на икономиката.
София също реши да състави своя собствена такава стратегия, за да даде пример на останалите. Всяка община има своите специфики. Областите, в които Столична община е силна, са информационни и комуникационни технологии, от една страна и нови технологии в кретавините и рекреативните индустрии, от друга. Спечелихме титлата „Град на киното“, ще наблегнем културно наследство, което да покажем с нови технологии, това се разбира под „креативни и рекретаивни индустрии“.
-Какви нови проекти в сферата на иновациите подготвя София?
-Новото за тази година е, че искаме да направим хакатон през юни. Ще зададем на участниците работа по реални проблеми, които определя общината. Решили сме те да бъдат в 3 сфери-здравеопазване, образование и културно-историческо наследство. Конкретните казуси още се обсъждат. Младите ИТ специалисти се събират в една зала за 24 часа, осигуряваме им храна, вода и всичко останало и за този срок трябва да намерят решения на формулираните от общината пробеми. Добрите идеи ще бъдат финансирани през общински фондове, за да стигнат до стартиращи компании. До края на април ще обявим изискванията за участие.
