Приетите набързо промени в Кодекса за социално осигуряване в края на 2014 г. ще доведат до загуба както на спестявания на осигурени лица, на ресурс за банките и бизнеса, но също и такива за държавния бюджет в дългосрочен план. Това е едно заключенията на доклад за потенциалните ефекти от нормативните изменения, касаещи регламентирането на възможност за отказ от допълнително пенсионно осигуряване, за сметка на НОИ, изготвен от Института за пазарна икономика.
Едни от основните критики към решението на Народното събрание бе именно липсата на какъвто и да било анализ за последствията от измененията, както и „прескачането” на общественото обсъждане, с уговорката то да се случи в началото на тази година и обещанията за корекции в текстовете.
Управляващите, обаче, все още оставят извън дискусията точно този аспект на промените в пенсионната система, а нито една заявка за корекции не се е материализирала в законопроект.
Промените в КСО бяха гласувани от законодателното събрание в необичайно кратки срокове – както от гледна точка както на здравия разум, така и според изискванията на традицията и закона за нормативните актове (ЗНА).[1] Следващите идеи за промени във вече направените изменения и допълнение на КСО, разпространени от министерството на финансите, също не стъпват върху някакъв правен или икономически анализ. Обществените обсъждания са хаотични и често тънат в маловажни детайли.
Пропагандираният и наложен “избор” в пенсионното дело е фалшив и равносилен на отказ от спестявания.
От гледна точка на на Конституцията и действащия модел на пенсионна система (допълващи се, а не конкуриращи се стълбове) този “избор” променя характера на средствата – от лични и частни те стават солидарни и държавни, смятат анализаторите от ИПИ.
Според тях същото важи и за предполагаемите, но засега недействителни, възможности за многократен избор между солидарния и личния стълб. Те биха имали някакво значение, ако декемврийската “реформа” бъде отхвърлена от Конституционния съд и те бъдат представени като алтернативна уредба.
Ефектите за осигурителните лица, невъзпротивили се на внасянето на техните пенсионни отчисления в НОИ, са противопоказни на общата цел за подобряване на пенсионния модел, в т.ч. на обявената цел на “реформата”: ограничаване на дефицита в солидарния стълб и осигуряване на адекватна пенсия. Възможността за прехвърляне на средства от частните фондове към солидарния стълб подкопава смисъла на пенсионния модел, лишава направилите този избор от втора пенсия и увеличава дефицита на НОИ в дългосрочен план. Рискът от последващи промени в пенсионното дело, които да застрашат личните партиди и на тези, които нямат желание да ги местят в солидарната система, също не може да бъде пренебрегван.
Оценката на състоянието на пенсионната система и на направените промени и предложения показва, че идеята за прехвърляне на средства от личните партиди в солидарния стълб по никакъв начин не решава проблемите на пенсионната система в страната.
Вътрешно-присъщи рискове на двата стълба:
Рисковете, присъщи на двата стълба на задължителното пенсионно осигуряване, са с коренно различен характер. Бъдещата пенсия от първи стълб е под влиянието на следните основни рискове, свидетелства за които могат да се намерят в близката история на пенсионното дело в България: политически и демографски рискове, макроикономически и фискални рискове, морално-етически проблеми.
Рисковете, на които са изложени бъдещите пенсии от втория стълб, са основно пазарни, макар и при тях да присъства политическият риск (от непостоянство на паричната и разточителна социална, дългова и разходна политика). Съществува риск от непостоянна положителна доходност, но тя исторически у нас е по-скоро следствие от промяната на регламентите за портфейлите на универсалните пенсионни фондове. Хипотетичният провал на пенсионни дружества правно не може да доведе до фалит на управляваните от тях фондове и загуба на частни спестявания.
