Ирена Първанова е ръководител на оперативните програми „Добро управление“, „Административен капацитет“ и „Техническа помощ“ и директор на дирекция „Добро управление“ в администрацията на Министерския съвет. Изпълнява длъжността директор на дирекция „Оперативна програма „Техническа помощ“ в АМС в периода 2010 – 2015 г. Има над десет години опит в областта на предприсъединителните програми и европейските фондове. Магистър е по „Стратегическо управление“ в Софийския университет.
– Г-жо Първанова, какво наложи сливането на две оперативни програми от предишния програмен период в една?
Новата оперативна програма „Добро управление“ е логично продължение на двете стари от гледна точка на нейните приоритети и сфери на интервенция, а именно: модернизиране на държавната администрация, включително чрез развитие на електронното управление, продължаване на реформата в съдебната система и ефективно и професионално управление в партньорство с гражданското общество и бизнеса – приоритети на предишната Оперативна програма „Административен капацитет“ и, от друга страна – техническа помощ за управлението на европейските средства, което беше приоритет на Оперативна програма „Техническа помощ“ 2007 – 2013 г. В този смисъл беше логично двете програми да се слеят в една.
– Кои са основните промени спрямо предишния период?
Основните промени се обуславят от натрупания опит и научените уроци от предходния период. За да се избегне разпиляването на ресурси и да се постигне високо качество на обслужване на гражданите и бизнеса, основният акцент на мерките по ОПДУ ще бъде поставен върху: регистровата и регулаторната реформа; оптимизация на структурите въз основа на функционални анализи по сектори и политики; групиране на услугите по „епизоди от живота“/„бизнес събития“ и внедряване на комплексното административно обслужване (КАО); унифициране и стандартизиране на общински услуги, както и други мерки, в основата на които е поставен потребителят на административни услуги.
Целта е да се постигне хоризонтален и мултиплициращ ефект чрез мащабни интегрирани проекти, чийто ефект и устойчивост са гарантирани чрез включването им в съответните национални стратегически документи и пътните карти към тях.
Една от съществените разлики с предходния период е прилагането на системен подход чрез интегрирани хоризонтални проекти за електронно управление и секторните му системи, в областта на обслужването и административното регулиране, както и по отношение на съдебната система и е-правосъдието. Това ще доведе до много по-мащабни и устойчиви резултати, които няма как да се постигнат с изолирани проекти на отделни администрации. Опитът сочи, че чрез фрагментирано финансиране на отделни институции се постигат частични резултати, които не са в състояние да доведат до системна промяна и значими реформи. Затова в новия период акцентът ще бъде насочен към стратегически и хоризонтални проекти за подобряване на цялостната работа на държавната администрация.
Оперативна програма „Добро управление“ е много по-тясно фокусирана в сравнение с предходните две програми благодарение наличието на стратегически документи и ясна последователност на реализация на мерките.
– Има ли предвидени средства за общините в ОП „Добро управление“?
Разбира се. Следва обаче да се има предвид, че през този програмен период средствата са насочени към стратегически и хоризонтални проекти за подобряване на цялостната работа на държавната администрация. Предвидени са средства за създаване на центрове за комплексно административно обслужване (КАО) в общините, но процедура за внедряване на КАО може да бъде обявена най-рано през 2017 г., след като бъдат уеднаквени услугите на общинските и областните администрации и бъде развит потребителски интерфейс за автоматичен обмен на регистрова информация. Усилията за въвеждане на КАО зависят също и от развитието на електронното управление и най-вече от наличието на универсална електронна идентичност и система за електронно разплащане между администрациите. Също така, след 2017 г. ще се финансира и създаване на пилотни центрове за КАО в избрани областни и общински администрации и кметства; въвеждане на принципа на споделените услуги в организацията и работата на администрацията на общинско ниво и инициативи за прилагане на 12-те принципа за добро управление на Стратегията за иновации и добро управление на местно ниво на Съвета на Европа.
В момента по ОПДУ вече се изпълнява проект, който е насочен към унифициране и стандартизиране на най-често използваните общински услуги. Проектът се изпълнява от АМС в партньорство с Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). За тази година сме планирали процедура за обучителните институции, като НСОРБ ще бъде конкретен бенефициент за обучение на общинските служители.
– Една от осите в програмата е свързана с електронното управление? Предлагат ли достатъчно дистанционни услуги общините и какво се прави в тази насока?
Приоритетна ос 1 „Административно обслужване и е-управление“ е насочена изцяло към намаляване на административната и регулаторна тежест за гражданите и бизнеса, въвеждане на принципите на „епизоди от живота“ и „бизнес събития“ и увеличаване на достъпните за гражданите и бизнеса услуги, предоставяни по електронен път. За използване на пълните функционалности на комплексното административно обслужване е необходим машинен обмен на информация между регистрите в администрацията и доставчиците на публични услуги. Ако се премине към електронизация на работните процеси по предоставяне на електронни услуги, без да е извършена регулаторна и регистрова реформа, няма да се постигне оптимална икономия на време и ресурси за гражданите и бизнеса. В периода 2009 – 2015 г. по Оперативна програма „Административен капацитет“ бяха финансирани проекти за електронизиране на услугите на централни, областни и общински администрации. Ефектът от тези процедури беше ограничен поради няколко причини, вкл. липсата на уеднаквяване на работните процеси по предоставяне на услуги в общинските администрации и липсата на универсална електронна идентичност. Затова в новата програма логиката на интервенциите следва пътя на регулаторна и регистрова реформа, а също реформа в административното обслужване, КАО и след това групирането на административните услуги по „епизоди от живота“ и „бизнес събития“. Този модел не може да функционира адекватно в хартиения свят.
– Обучението на администрацията е сред главните цели на програмата. Какви средства са предвидени за това и колко от тях са насочени към регионите?
Общо по приоритетна ос 2 „Ефективно и професионално управление в партньорство с гражданското общество и бизнеса“ в ОПДУ са предвидени почти 150 млн. лева, но те не са само за обучения, а и за въвеждане на механизми за организационно развитие и управление, ориентирано към резултатите в администрацията, въвеждане на механизми за кариерно развитие, увеличаване на гражданското участие в процеса на формиране и контрол на изпълнението на политики и др. Няма допълнително вътрешно разпределение на средства за обучения на служителите от общинската и централната администрация, тъй като мерките ще бъдат съобразени с нуждите на администрациите и стратегическия подход.
В Анализа на потребностите от обучение в държавната администрация на България за периода 2015 – 2018 г. са идентифицирани няколко основни слабости. Има разминаване между броя на планираните и заявени участници в обучения и броя на реално участвалите, неспазване на изискванията за целевите групи, кампанийно и неравномерно планиране и организиране на обучения при недостатъчно добра предварителна координация, както и незадоволителна ефикасност. Повече от половината от предоставените по ОПАК средства за обучение са били изразходвани главно за командировъчни и едва около 1/3 – за учебни такси. Благодарение на активното участие на НСОРБ и общинските администрации в процедурите за обучения на служителите по Приоритетна ос 2 на ОПАК индикаторът беше изпълнен. Въпреки многобройните положителни аспекти на проведените обучения има и редица несъвършенства.
На базата на изводите от предходния период през 2016 г. общините ще могат да бъдат целеви групи по две процедури с бенефициенти: Институтът по публична администрация и НСОРБ. И предвид планираното обявяване на двете процедури през април 2016 г. призовавам общинските администрации да се насочат към ИПА или НСОРБ, за да могат те, от своя страна, да изготвят по-адекватни проектни предложения. Общинските администрации ще могат да внедрят и CAF по проекта на ИПА. Институтът вече разполага с CAF център и всички заинтересовани общински администрации могат да бъдат подпомогнати от него в процеса по внедряването на тази система за управление на качеството.
– Гражданското общество и партньорството му с местната и централна власт също е предмет на програмата. Какво се планира в тази насока?
В рамките на Приоритетна ос 2 „Ефективно и професионално управление в партньорство с гражданското общество и бизнеса“ са предвидени 20 млн. лева за проекти на НПО и социално-икономическите партньори. Ще бъдат финансирани обществено значими проекти за граждански мониторинг и контрол върху действията на администрацията, оценка от страна на потребителите на административни услуги, разработване на анализи и предложения за промяна на нормативни актове, структури и политики на национално и местно ниво. Посредством тези проекти ще бъдат укрепени каналите за комуникация между администрацията, от една страна, и НПО и социално-икономическите партньори, от друга. Освен това в рамките на Приоритетна ос 3 „Прозрачна и ефективна съдебна система“ са предвидени 5 млн. лева за неправителствени и професионални организации, работещи в областта на правосъдието, за тяхното активно включване в процеса на разработване, наблюдение и оценка на стратегиите за реформи и изготвяне на предложения за подобрения в съдебната система.
– С какво ще бъдете полезни на магистратите и съдебната система като цяло?
В рамките на Приоритетна ос 3 на ОПДУ „Прозрачна и ефективна съдебна система“ са предвидени почти 70 млн. лева. Заложеният стратегически подход в програмата отговаря на актуалните предизвикателства пред съдебната система, като комплексно са обхванати всички аспекти от процеса на нейното реформиране – стратегическо и структурно развитие, управление на човешките ресурси и въвеждане на електронното правосъдие като основен инструмент за подобряване и модернизиране на дейността.
– Съдебната система често е критикувана, че е бавна и корумпирана. Как ще помогнете да се промени този образ?
Предвидените инвестиции по ОПДУ се извеждат от Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, както и пътната карта към нея, която съдържа конкретни мерки по шестте цели на стратегията до 2020 г. ОПДУ ще финансира интервенции съгласно пътната карта и по-конкретно: гарантиране независимостта на съда и на другите органи на съдебната власт чрез ефективни мерки срещу корупция, политически и икономически натиск и други зависимости; човешкият капитал на съдебната власт – основен ресурс и фокус на реформата: статус на съдиите, прокурорите и следователите; ефективно администриране на съдебната власт; модерна и ефективна наказателна политика; гаранции за върховенството на закона; повишаване на доверието към съдебната власт чрез обществено участие и прозрачност.
Постигането на тези цели с подкрепата на ОПДУ ще се ръководи от пътната карта, където е извършено приоритизиране на инвестициите. Ще се започне с извършването на всички необходими и детайлни анализи, включително международна експертиза, които да дадат основата на действията за подкрепа на провеждането на реформа в структурата, процедурите и организацията на съдебната система.
Предвидени са и продължаващи инвестиции за подобряване на професионалното развитие на магистратите и съдебните служители чрез финансиране на проекти на Националния институт на правосъдието.
– Възможно ли е електронното правосъдие и как гражданите ще могат да се възползват от него?
Мерките за подобряване на структурните, процедурните и организационните аспекти в съдебната система ще бъдат съпътствани от инвестиции за внедряването на електронното правосъдие както с цел разширяване на достъпа до правосъдие, така и като антикорупционна мярка. По ОПДУ ще се финансират мерките, заложени в Пътната карта за електронно правосъдие, на стойност почти 35 млн. лева. Половината от целия бюджет за съдебната система по ОПДУ е насочен именно към електронното правосъдие, тъй като то е приоритет. Процесът ще е дълъг, но нашата цел е в края на настоящия програмен период електронното правосъдие не само да е възможно, но и да е факт.
– Третият приоритет в програмата е ефективно усвояване на средствата от ЕС. Как се усвояват тези средства в момента и какво може да се промени, благодарение на програма „Добро управление“. Как се справят общините?
Приоритетна ос 4 на ОПДУ е насочена изцяло към осигуряване на качественото и резултатно управление и изпълнение на Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) през програмния период 2014 – 2020 г. Програмата предвижда подкрепа за повишаване на капацитета и ограничаване на рисковете от неефективно управление и изпълнение на ЕСИФ през програмния период чрез мерки в три основни направления: подобряване на капацитета на всички структури, които имат отношение към ефективното и ефикасно функциониране на системата за управление на ЕСИФ, вкл. на НСОРБ – по отношение капацитета на местно ниво; осигуряване на висока информираност на бенефициентите и всички заинтересовани страни, вкл. чрез областните информационни центрове за гарантиране на прозрачност в процеса на местно ниво; и не на последно място – развитие на електронната информационна система за управление и наблюдение ИСУН 2020 и на Единния информационен портал www.eufunds.bg.
Що се отнася до степента на усвояване на европейски средства за стария програмен период, данните сочат, че към 31.12.2015 г. по всички оперативни програми са изплатени 95,30%. По ОПТП – 99,79%, по ОПАК – 97,49%. Този процент, който продължава да расте, показва, че е свършена много добра работа.
Наскоро дори еврокомисарят Йоханес Хан поздрави България за изключително високия процент на усвояване на средствата от Европейския съюз през първия за страната ни програмен период и определи постигнатото почти 100 процента усвояване на европейските средства като наистина впечатляващо.
Гласувайте в конкурса „Кмет на месеца“ ТУК.
