Искра Михайлова е първият български депутат, който оглавява комисия в Европейския парламент. На 25 май, 2014 г. тя е избрана за председател на Комисията по регионална политика. Преди това е министър на околната среда и водите, била е председател е на Kомисията по околна среда и води, както и съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството в периода 2001-2005 г. За бъдещата политика на ЕС спрямо изоставащите региони в България Kmeta.bg разговаря с Михайлова по време на дискусията “Кохезионна политика 2014-2020г.-предизвикателства и перспективи”.
– Г-жо Михайлова, как може да бъде подобрена конкурентноспособността на регионите в България?
– За целта са нужни две неща – интегриран подход и интелигентна специализация. Интегрираният подход означава да се работи интегрирано и последователни, а не на парче, програма по програма. Трябва да се действа за конкретния регион, като се мисли в посока кое ще донесе растеж. Като представител на комисията “Реджи” мисля, че интелигентната специализация също е правилният път за българските региони.
Ние вече опитахме да правим план за развитие на българските региони и там имаше всичко – от икономика до туризъм, от селско стопанство до социални услуги, докато при интелигентната специализация се съсредоточаваме върху конкретни неща, произтичащи от предимствата на региона. Ако даден град има дадености за развиване на туризъм, то трябва да се работи координирано в тази насока, като се подкрепят малки и средни предприятия в този сектор, поддържане на туристически атракции и пътна инфраструктура. И всичко това да бъде свързано с подобряването на туристическите услуги. Много региони в Европа на базата на интелигентната специализация са постигнали добри резултати. Като пример за това мога да дам Холандия.
– Каква ще бъде политиката на ЕС за развитието на малките населени места и бедните региони?
– Всяка една от страните-членки работи за тези региони. Въпреки че се говори основно за големите градове, аз съм привърженик на поли центристкия модел и смятам, че трябва да се обърне внимание на малките населени места. Особено за страни като България развитието на малките общини е от важно значение. Някой малки градчета са ключов фактор за развитието на целия регион, например Поморие, който се намира много близо до Бургас, но има свой профил и има значение за цялата област. Това се отнася и за Гоце Делчев, който не е областен център, но гарантира развитието на един микрорегион, включително има и трансгранично значение.
Убедена съм, че с помощта на Комитета на регионите ние в комисията “Реджи” ще намерим оптималния вариант. Знаем, че са важни големите градове, но не трябва да се пренебрегват и обкръжаващите ги малки населени места. Аз участвам в една специална интергрупа в ЕК, която отговаря за селските и планински региони.
– Смятате ли, че за изоставащите в икономическо отношение региони като Северозападния трябва да има привилегии по отношение на финансирането по значимите европроекти?
– За съжаление за следващите 7 години няма да бъдат възможни такива разлики в съфинансирането на регионите в зависимост от техния икономически ръст, защото вече е подписано партньорско споразумение. Моето мнение е, че изоставащите региони могат да бъдат подкрепяни и от държавата без това да е в противоречие с правилата на ЕС. Това може да става чрез национален фонд, който да финансира конкретни елементи от мащабните проекти, за да може да се постигне един баланс между национален и европейски ресурс. Разбрах от вицепремиера Томислав Дончев, че се работи много активно по закон за европейските фондове, с който ще се впишат ясните правила за разпределянето на европейските средства и с това ще бъде затворен нормативно целият процес.
