Теди Москов е феномен в българската култура. Завършва куклена режисура във ВИТИЗ (1985) и специализира драматична режисура в "Academia d'Arte Draatico" в Рим. Любимец на хиляди българи. Тази година неговата постановка "Редки тъпанари" участва в Европейския фестивал на пътуващия театър в Сливница, където грабна две награди.
– Г-н Москов, как ви провокира фестивала в Сливница?
– Нивото на фестивала е високо. Много е радостно, че в едно такова малко градче, се появява нова възможност за раждане на театър, който е все още встрани от основния поглед на цензурата. А днес вилнее цензурата на завистниците, те гледат да спрат нещата. Преди тя беше политическа.
– Фестивалът не е финансиран от министерството на културата?
– Да, доста е изненадващо това, но общината пак е намерила начин да го осъществи.
– Тази година фестивалът подкрепи българските творци, които са едни от най-засегнатите от пандемията. Вие как се справяте в тези условия?
– В началото бях уплашен, но пък след това си казах, че ще продължа да работя. Не съм и спирал, поставих "Няма да платим", а със студентите ми в Пловдив работим по "Хамлет". Пандемията ми напомня случай на свалена постановка в Москва заради цензура. Актьорите обаче нарочно се заразили с вирус, за да влязат в болница всички и да репетират. Така че истинският артист трябва да преодолява трудностите и да оцелява.
– Разкажете ни повече за "Редки тъпанари".
– Директорът на театъра в Русе Орлин Дяков ме покани да направя нещо и аз му предложих филма "Неизвестни извършители" на Марио Моничели, който е номиниран за "Оскар". Разбира се, в театъра са други средствата. Аз добавих игрословици. Срещнах невероятна подкрепа от актьорите. Те сами си измислиха репликите. Русенският театър даде всичко от себе си. Постановката е играна над 150 пъти.
– Работите с жена си вече дълги години. Какво се променя с времето?
– Вече 39 години. Всичко се променя. Ти не можеш да репетираш 6 часа с даден човек и да се прибереш вкъщи и той да е същият, нито пък ти. Понякога работата е легално бягство от семейния живот, но в нашия случай не е така. Разбира се, имаме и моменти на отдих, когато правим различни представления.
– Как релаксирате?
– Пътувайки с колата, предимно сам. Преди взимах стопаджии. Любопитно ми е на какво ниво са хората в България, какво мислят, какви са политическите им нагласи. Има всякакви хора – приключенци и страшно примитивни. Просто различни цветни петна. Понякога неграмотността ме озадачава. Всичко идва от телефончето, не трябва да учиш, да запомняш. Феноменално е и театрални критици да пишат без да са гледали представлението.
– Върху какво работите в момента?
– С помощ от студентите написах една пиеса миналата година, вдъхновена от "Глупаци" на Нил Саймън. Тя се казва "Триумф на тъпотията". При Нил Саймън е едно градче, където всички са много глупави, защото при над тях тегне проклятие. Учител отива там и се опитва да им помогне – преподава, вдъхновява и накрая разрушава проклятието. Аз го направих съвсем различно. Градът се казва "Експеримент"в него насила се държат тъпи хората, манипулирани са, сутрин имат тъпзарядка. Накрая краят е оптимистичен – хората стоят над глупостта.
Снимка: Красимир Свраков
Националният конкурс „Кмет на годината“ 2020 вече тече. Гласувайте за своя кмет на kmetnagodinata.bg.
