От началото на годината, министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин инициира срещи между представители на синдикатите, работодателите и управляващите партии, за да се постигне съгласие по промените в пенсионната система. В интервю за Kmeta.bg, вицепремиерът говори за това дали има риск системата да бъде разклатена, какво би попречило, за това да бъде променена, както и какъв трябва да бъде размерът на минималната пенсия.
– Г-н Калфин, започнахте обсъждането на пенсионната реформа със социалните партньори и партиите. Постигате ли сближаване на позициите?
– До края на месец март ще потърсим съгласие между социалните партньори и основните политически сили относно всички промени в различните елементи на пенсионната реформа. Стажът и възрастта са един от тези елементи. В тях влизат вноските, категориите работници, отношението между солидарната система и капиталовите осигурително фондове и др.
Така че целият този комплекс от въпроси е сложен на масата. Обсъжда се редовно, всяка седмица, в широк формат, публично – медиите също са информирани подробно. До края на март ще търсим съгласие. Няма смисъл да се отлага повече, защото въпросите са ясни. От там нататък са промените в законите и думата ще е на парламента.
– Според вас какво може да попречи на реализирането на пенсионната реформа?
– Пенсионна реформа е силно казано. Архитектурата на системата ще остане същата, просто търсим дългосрочно фиксиране на различните елементи, за да има сигурност и достатъчно стабилност в пенсионноосигурителна система
Това, което може да й попречи, е липсата на желание да се поеме отговорност от страна на политически сили и синдикати. Най-лесно е да се прави популизъм, но това е за сметка на потъналите джобове на хората.
– Как ще убедите партньорите си, че с популизъм проблемите не се решават в дългосрочен план?
– За всички е ясно, че безработицата, застаряването на населението и масовата миграция са факт. Това налага увеличаване на възрастта и стажа за пенсиониране. Плавно и постепенно, за да не се лишават хората от полагащото им се право на пенсия. Крайната цел на предлаганите промени е мъжете и жените да се пенсионират на 65 години, а първа и втора категория труд – съответно на 57 и на 62 години. След това – ще се отчитат показатели като продължителност на живота и средна продължителност на получаването на пенсия.
Предложението ми е тези цели да се достигат постепенно – за работещите в масовата 3-а категория мъже, които сега се пенсионират на 63 г. и 8 месеца – възрастта 65 ще важи за родените след 1964 г. За жените тази възраст важи за родените след 1972 г
– Какво ниво на минимална пенсия би Ви удовлетворило като министър на социалната политика?
– Идеята ми е минималната пенсия да се увеличава и това по принцип е част от това, за което настоявам. Разбира се, това увеличение не е, за да смачка различните етажи в пенсионната система. Смятам, че всички пенсии трябва да се увеличават пропорционално. Но при всички случаи прагът на бедността трябва да бъде един от компонентите при определянето на размера на минималната пенсия.
– Смятате ли, че трябва да бъде поне над този праг?
– Това трудно може да се каже, защото в момента той е 286 лева, което е близо два пъти по-високо от минималната пенсия. Но поне тази разлика би трябвало да намалее.
– Възможно ли е сценарият „КТБ“ да се повтори и в пенсионната система?
– Категорично заявявам, че това не може да стане. Както и да се изчислява доходността – дали ще се равняват с банков депозит или с инвестиция в пенсионен фонд, ако се сложи инфлацията, тя не е особено висока. Това не обезсмисля и частните пенсионни фондове и капиталови схеми. Това е един от възможните начини за инвестиция на средства за пенсии. Понеже очакванията на много хора са, че ще получат значително увеличение, би трябвало да има повече информация и на хората да се даде право на избор.
