Ивайло Здравков е студент в Национална спортна академия “Васил Левски” (НСА), член на Студентския съвет в Академията. За разлика от стандартния път на младите хора да завършат първо висше образование, той създава устойчив бизнес, участва в учредяване на “Асоциация за развитие на българския спорт” и след години прави осъзнат избор какво и защо иска да изучава. Развива собствена компания, като участва и в множество европейски проекти, реализирани от неправителствени организации в страната и чужбина, за да бъде по-полезен за общността в сферата, която го мотивира и вдъхновява – спорта. Тези обстоятелства спомагат Ивайло да бъде сред най-дейните и активни студенти в НСА, ментор на по-младите си колеги като мобилизира своя опит от бизнеса и неправителствения сектор за спомагане на реализацията на студентите чрез разнородни проекти и кампании.
– Интересни ли са малките населени места за младите специалисти, завършили образованието си?
– Висшите учебни заведения подготвят млади хора, които имат знанията и уменията да се развиват професионално, да се справят в живота, да откриват решенията, да правят правилния за тях избор. Предполага се, че те трябва да движат икономиката и обществото напред, да бъдат предприемчиви, граждански активни и отворени към света. Младите българи днес може би много по-добре от своите родители усещат развитието на държавата и сами се ориентират в новите тенденции.
Имам познат завършил един от най-престижните университети в Англия, защитил е докторска дисертация в областта на икономиката, специализирал е в Берлин. Днес той управлява парите, които немските корпорации отделят за реализирането на проекти тук в България. Работи предимно в малки населени райони по земеделски и био проекти. Чувства се щастлив, оценен и работата му носи истинско удоволствие. Може би това е един от начините, по които ще върнем младите специалисти в България и по конкретно в малките населени места.
Трябва също така да се насочи вниманието към филиалите на университети, разкрити в по-малки населени места, които да бъдат гъвкави и да създават нови модерни модели за образование, чрез които младите хора да се задържат в населеното място, в което живеят или учат. Това би могло да се постигне чрез целенасоченото създаване на приоритетни специалности, които отговарят на потенциала за развитие на тези региони съгласно иновационната стратегия за интелигентна специализация. Младите могат да се възползват от европейските програми и да намерят нови, креативни и интелигентни подходи за самозаетост и създаване на заетост за други млади хора в малките места.
– С кои добри практики можем да привлечем в малки населени места?
– За мен на първо място трябва да се предложат възможности и начини за въвличане на младите хора в разработването и изпълнението на политиката за развитие на селските райони на регионално и национално ниво, също така от особена важност е да се работи за повишаване на осведомеността на младите хора и посрещане на потребностите им, чрез политиката за развитие на малките населени места, а още по-добре да се посочат добри примери и инициативи на млади хора в тази област. Трябва добре да се събере и анализира разнообразието от дейности, посоките за развитие на селските райони според вижданията, потребностите и активността на младите хора и местните общности.
През последните години ЕС е изправен пред сериозни финансови и икономически проблеми, което е довело до сериозни предизвикателства пред най-уязвимата социална група – младите хора, които за първи път излизат на пазара на труда. По данни на Евростат за 2014 г., процента на безработните младежи в ЕС-28 (21.4%) е над два пъти по-висок от общото ниво на безработицата в Съюза за същия период (9.8%). За това, аз и моите колеги смятаме, че от особена важност е слабо населените райони и младежите да се възползват от програми като – “Гаранция за младежта”, “Микрофинансиране и социално предприемачество”, “Еразъм за млади предприемачи”, Европейския механизъм за микрофинансиране “Прогрес” и други. Програмите често имат целеви групи като младежи в риск от бедност и социално изключване или със специални нужди.
Трябва да се използват донорски програми на различните европейски политики, за да се създаде първо привлекателна рамка за живот в селска среда и второ, да улесни консолидирането на икономически дейности, които подобно на селското стопанство, са в основата на социално-икономическата тъкан на селските райони. Така европейските програми в областта на околната среда, изследванията и предприемачеството следва да създадат специфични линии за подкрепа на младите хора и младите земеделски стопани, които работят и живеят на село и в селските райони.
– Какви възможности за самозаетост и заетост на младите специалисти дава Програмата за развитие на селските райони ?
– Приоритетно към младите хора в селските райони се насочва подкрепа за стартиране на предприемаческа, неземеделска дейност и за създаване на заетост. При анализ на наличната публична информация е видно, че по мярка 112 “Създаване на стопанства на млади фермери” по Програма за развитие на селските райони в предходния програмен период са подадени 9 590 заявления за подпомагане с обща стойност на публичните разходи 304 млн. евро. Общият брой на одобрените проекти е 5 828, а общият размер на одобрената финансова помощ е 146 млн. евро. Преобладаващата част от одобрените проекти по мярката са на млади фермери, чиято основна дейност е градинарство – 34%, следвани от трайни насаждения – 25% и полски култури – 13%.
Животновъдните стопанства представляват едва 8% от проектните предложения. Смесените стопанства, които са в сектор “растениевъдство” и “животновъдство” и група други стопанства са с относителен дял от 18%. Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. е структурирана в три стратегически цели, 6 тематични приоритета и 16 приоритетни области на политиката за развитие на селските райони.
Младите хора на възраст до 40 години са във фокуса на Приоритет 2 (Подобряване на жизнеспособността на стопанствата и конкурентоспособността на всички видове земеделие във всички региони, и насърчаване на новаторските селскостопански технологии и устойчивото управление на горите) и на Приоритетна област 2Б (Улесняване на навлизането на земеделски стопани с подходяща квалификация в селскостопанския сектор, и по-специално приемствеността между поколенията). В рамките на Приоритетна област 2Б само чрез една от мерките се цели навлизането на млади земеделски стопани в сектора. Подмярка 6.1 “Стартова помощ за млади земеделски стопани” се прилага за физическо лице на възраст от 18 до 40 години към датата на кандидатстване.
Първият прием за набиране на проектни предложения стартира от 29 юни и продължи до 24 юли (2015). По данни на ДФЗ в рамките на обявения прием са подадени 2 621 бр. заявления за подпомагане с общ размер на заявената субсидия над 65,5 милиона евро. Най-много млади стопани са подали заявления в областите Благоевград (343 броя) и Пловдив (248 броя), а най-малко кандидати има в областите София-град (13 броя) и Смолян (22 броя). Интересът на младите хора да стартират земеделска дейност е доста висок. Сумата на субсидията за подадените към момента проекти надвишава значително бюджета от 35 милиона евро, предвиден по първата покана.
– Урбанизацията проблем или позитив на обществото ни е?
– Естественото и механично движение на хората, намиращо израз в миграционните потоци се основава на природните, икономически и социални фактори и индивидуалните нагласи. За младите хора и семействата важни условия, за да се преместят и да останат да живеят на село са наличието на образователни институции – училища, детски градини, сигурно настаняване, места за забавление.
По-възрастни групи от населението при своето битово настаняване имат очаквания за осигуряване на възможности за социални и здравни услуги, лесен достъп до търговски обекти и други услуги. Със застаряване на българското селско население, делът на потенциалните емигранти от селата се очаква да намалява все повече. Миграцията село-град протича докато реалният трудов доход в града е по-висок от реалния трудов доход в селата. Позитивните фактори, повишаващи атрактивността и привличащи към слабо населените райони са възможност за работа, по-добра осигуреност и удобства, по-безопасна обстановка, по-удобно и качествено жилищно настаняване, био и еко развлечения, по-добри условия на живот, по-добро медицинско обслужване, по-голяма политическа и религиозна свобода.
Тази идея създава търсене на жилища в селските райони, които в развитите страни често се използват през уикенда като място за оттегляне на тези, които живеят в града и предпочитат провинцията за почивка. Населението на селата се увеличава също и през летните месеци като места за втори дом – къщи за почивка. Миграционните тенденции към селата могат да нараснат на първо място от социалните и екологични проблеми в градовете, нарасналия автомобилен трафик, развитието на комуникационните технологии, миграция на хора при създаване на втори дом, променящи се предпочитания за местоживеене, наред с по-здравословния и екологичен начин живот младите хора обръщат внимание и на съхранение на културните традиции, поминъци и занаяти, а също така и от възможността за самостоятелност и по-добрите условия за отглеждане на децата в досег с отворените пространства.
– Какви трябва да бъдат висшите училища, за да спомогнат за реализацията на студентите си? Университет във всеки град решение или допълнителен проблем?
– В сферата на професионалното ориентиране и професионалната подготовка по данни от системата АДМИН на Министерството на образованието и науката за учебната 2013/2014 г. професионалните училища са едва 435, а учащите се са 130 189. Съществуващите проблеми в сектора на професионалното образование в страната са: намаляване на младите хора, обучаващи се във II степен на професионална квалификация – 24,85% (учебна 2012/2013 г.), застаряване на преподавателите, дисбаланс по професионални направления и слабо участие на социалните партньори и на бизнеса. Налага се и тенденцията, че придобитата в средното образование квалификация сравнително рядко подпомага интеграцията на младите хора в трудовата сфера.
Практиката сред работещите младежи показва, че образованието често няма връзка с намерената работа и при почти 52% образованието няма нищо общо с извършваните след това дейности. Оценява се необходимостта от съдействие за признаване на неформалното образование от работодателите, да се популяризира и насърчава използването на EUROPASS и YOUTHPASS от младите хора като инструменти за самооценка на знания и умения, включително умения, придобити в неформална среда.
С промените в Закона за професионалното образование и обучение (2014) вече нормативно е регламентирано валидирането на компетентности, придобити в резултат на неформално обучение и самостоятелно учене, и се очаква да стартира изпълнението на дейности по консултиране на заинтересованите лица, оценяване и сертифициране на компетентности. Програмите са основният инструмент за изпълнение на приоритетите на европейската и национална политика за младежта. Те финансират проекти на НПО с цел подкрепа на младите хора и участието им в дейности, важни за тяхното развитие. Проектите са в областта на гражданската активност, младежката работа, доброволчеството, професионалната реализация и превенция на социалното изключване и се реализират посредством методите на неформалното образование, което придобива все по-голяма тежест за развитието на младите хора в страната.
Гласувайте в конкурса „Кмет на месеца“ ТУК.
