Иван Алексиев е втори мандат кмет на Поморие, издигнат от ГЕРБ. Вчера той представи идеята си по темата за мажоритарния вот – двукамарен парламент, като долната камара да е съставена от всички 265 общински кметове. Алексиев спечели приза “Кмет на годината” в категорията “Градска инфраструктура” за тази година, а през февруари стана и “Кмет на месеца”.
Как стигнахте до идеята кметовете да формират долна камара на парламента?
Идеята не идва от чужд опит, а от собствения ни български и местен опит като кметове. През последните години кметовете управляваме в много тежка ситуация, за икономическата ситуация да не говорим, но за няколко години – колко служебни правителства, колко избори, природни бедствия. Всичко се стоварва върху плещите на кмета. В интерес на истината нямах намерение да изразявам тази идея, но от няколко дни много експерти твърде сериозно се вживяват да обясняват коя система била по-добра за хората, а не питат самите хора. И накрая, всички пропускат хората, които са „на терен“ – това сме ние, кметовете, които денонощно сме сред нашите съграждани и за хубаво, и за лошо. И не случайно казах „от раждането до смъртта“ е кметът – защото едно дете да се роди, кметът слага подписа при акта за раждане, при един смъртен акт отново кметът подписва. При едно радостно събитие кметът е в основата, при лошо събитие – кметът е виновен.
Така възникна идеята, след като търсим най-доброто за хората, а то е да може да чуе гласът на гражданите, кметът чува гласа на гражданите всеки ден. В крайна сметка излиза, че този кмет няма кой да го чуе. И затова от опита ми, който не е много голям – 5 годни съм кмет, стигнах до извода, че ако наистина нещо трябва да се промени, то е точно в тази посока.
Нека да има една долна камара, кметовете да влязат вътре, ние така или иначе сме избрани мажоритарно. Не е идеята да сме в тежест на държавата, ние си получаваме нашето възнаграждение и работим, не искаме допълнително. Между другото, това е мое мнение, не съм го коментирал с никой от колегите ми. И като казвам „да ковем законите“, не означава ние да ги измисляме, а според възможностите, според това, което се случва на място, да променим законите така, че да бъдат в полза на хората. Представяте ли си колко излишни общински наредби ще отпаднат. В една община са по един начин, в друга – по друг начин, прокуратурата се самосезира или даден гражданин я сезира: тази наредба била незаконосъобразна и т.н. Многоизлишни неща ще отпаднат от само себе си. А нека да има горна камара, в която също да бъдат избирани мажоритарно 120 депутати, които да затвърждават тези промени. Те да имат правото наистина на законотворчество. Ние да направим предложенията, но те да бъдат чуваеми, а горната камара да представлява държавността.
Как избирателят ще контролира работата на кметовете в НС?
Как контролира работата на кмета – ясно е записано в закона. Кметът си е на работа на място, един път в месеца ще ходи в София на заседание, материалите ще ги получава по имейла и след това отива на заседанието. Кметът обаче може да отиде при депутат, избран мажоритарно от даден район, и да му каже: Г-н депутат, вашите избраници долу не са доволни от работата ви, заповядайте утре на среща с тях. Имаме събиране в еди си кое село, ще отидем заедно, ще се изправим заедно.
Изпреварихте въпроси ми, но вие лично чисто технологично и времево как бихте съчетавали работата на кмет и депутат?
Ние всяка седмица сме в София. Нашата работа освен на място е и един ден да сме в София – имаме проекти да защитаваме, да подписваме и т.н.
Да, но парламентът заседава три дни в седмицата.
Чисто технологично експертите да седнат и да помислят. Аз не твърдя, че това е правилното, но може да се помисли и да се направи един работещ процес като цяло. Но това, което в момента се предлага, ще обърка държавата напълно.
Говорите за въпроса от референдума и евентуалното му приемане в НС?
Да. Ние тръгнахме отзад напред. Вместо да разясним на хората за какво става въпрос и тогава да им поставим въпроса, ние първо ги попитахме и чак тогава започнахме да търсим „къде го има това чудо“. И се оказва, че май почти никъде го няма чисто мажоритарно. А двукамарният парламент го има в старите демокрации, като Великобритания, Франция, Щатите, както и в младите демокрации Полша, Румъния, Чехия. Ние, българите, сме умен народ, защо трябва да откриваме топлата вода, като може да отидем да си я налеем. Това ми е идеята, нищо революционно. Някои хора да седнат и да започнат да мислят, а не само да излизат по студиата и да говорят колко хубаво било, защото народът го искал. Народът иска една спокойна и просперираща държава, иска благодентствие, което трябва да му го дадем ние хората, които сме избрани.
Макар и мажоритарен вотът за кметовете, в сегашната ситуация отново в тази бъдеща камара ще доминира една политическа сила. Възможно ли е кметовете-депутати да избегнат партийното влияние?
Мога да ви кажа, че регионът е много по-силен от партията. Когато този кмет всеки ден е в района си и се сблъсква с човешките съдби, не е от значение вероизповеданието, нито политическата принадлежност.
Казахте, че не сте говорили с ваши колеги, но очаквате ли подкрепа и от кого?
Аз не очаквам подкрепа, не искам да бъда разбран погрешно. Аз просто давам идея на експертите да мислят. Разбирате, че това е допълнително натоварване за нас, кметовете. Аз не искам да натоварвам колегите, не искам да ги убеждавам. Но това, което слушам по студиата от голяма част от експертите, които се представят за такива, са просто несериозни неща. Нека да помислят върху нещо, което е сериозно, което има смисъл. Затова казах, може да се стори малко странна тази идея, но я слагам на масата с другите теми. Не искам да се меся, но тепърва започва дебатът по каква система ще избираме нашите народни представители и коя система е най-добра за развитието на страната ни – коя ще даде наистина пряко участие на народа в управлението на държавата. А това е модел, който е работещ в държави, които ги даваме за пример. Работещ модел, който всеки го заобикаля и се прави, че не съществува . Защо?
