С много любов към България цели 40 години един чех избира да живее тук, да твори и да създаде най-големите произведения в изобразителното изкуство у нас след Освобождението. Познатото на редица поколения име Иван Мърквичка носи майсторът на четката, който умело съживява родния бит, култура и традиции върху платната си.
Името Иван, с което художникът е познат, е всъщност побългарена версия на чешкото Ян. Но още с пристигането си у нас през 1882 г., Ян Вацлав получава прозвището Мърквичка, като след завръщането си в Чехия възприема българското си име и дори започва да се подписва с него.
Геният на живописта е роден на 23 април през 1856 г. в Чехия. Учи в Пражката академия за изобразителни изкуства и в Мюнхенската художествена академия. Той е поканен от източнорумелийското правителство, за да преподава рисуване в Пловдив. В града под тепетата сътворява първите си композиции с маслени бои: "Пловдивски пазар" (1883), "Сакаджии" 1887), "Пловдивски пазар" (1888), както и портретите. "Д-р П. Данчев" (1883), "Йеник сред череши" (1887) и др.
Най-известната му картина „Ръченица“ е направена в София, където Мърквичка се установява през 1989 г. Първият вариант на платното е нарисуван през 1894 г., а вторият – през 1906 г.
През 1896 г. знаменития художник заедно с Константин Величков и Антон Митов основават Държавното рисувално училище в София, и става пръв негов директор /1896-1900/. С помощта на проф. Иван Шишманов, Б.Михайлов, Г.Канела и др., организира първото сдружение на българските художници – Дружество за поддържане на изкуството в България /преименувано през 1893 г. в Дружество на художниците в България/. Заедно с Антон Митов редактира първото българско списание за изобразително изкуство – „Изкуство”/1895-1899/.
През 1894 г. излиза знаменитият български роман „Под игото“. Първите илюстрации към него са дело на Мърквичка и Митов. Заедно с нумизмата Вацлав Добруски художникът изработва първия българския герб, използван в периода 1881 и 1927, макар и неофициално.
Неизтриваем отпечатък оставя и върху една от най-големите емблеми на България – катедралата "Александър Невски" в София. Заедно с Антон Митов участва в стенописната украса на храм-паметника (1912). Мърквичка е автор на стенописните композиции: "Изкушението на Христос на планината", "Христос между книжниците и фарисеите в храма" и др.
Чехът се връща в родината си едва през 1921 г., когато вече е дал всичко от себе си за културния просперитет на страната ни. Дори и тогава той продължава ежегодно да се връща у нас за кратко. Смъртта застига големия българолюбец в Прага на 16 май 1938 г.
