Актьорът Иван Юруков гостува на Ловеч с моноспектакъла си „Пилето, което казва ку“. Представлението е на 10 юли, сряда, от 19:00 ч. в Драматичен театър-Ловеч.
Текстът е на Александър Урумов по сборниците „Тиква“ и „Малкото име на дните“, а музиката е на Михаил Шишков – баща.
Иван Юруков, освен че играе, е и режисьор на спектакъла. „Това е своеобразна дисекция на съвременното общество, на съвременния човек, моят герой е смятан за неудачник, той изобличава човешките слабости, като оголва до болезненост своите“, каза актьорът.
„ Действието е едно динамично преминаване от история в история през несгоди на този човек. Актьорът пресъздава 12 персонажа за това кратко време, публиката ще усети емоцията и вълненията на героя, ще се смее с него, а от време на време и ще тъгуват“, обясни Иван Юруков.
Според него основното послание е, че човек доста често запълва времето си с неестествени и излишни въпроси и деяния, като измества основното нещо, а именно човещината. Като че ли човека избягва да е далече от природата. Човек трябва да си даде равносметка как е стигнал до тук и как да продължи от тук насетне. Всеки трябва сам да си зададе правилния въпрос, за да може да намери отговора.
Сътрудничеството на актьора с Ловешкия театър датира от преди пет години, когато направи спектакълът „Методът Грьонхолм“. С него е обиколил почти цяла България, сега има надеждата догодина отново да бъде в Ловеч с нов проект.
Идеята на „Пилето, което казва Ку“, е че всеки човек прилича на някакво пиле. Например полковникът е като петел – наперен и изкукуригал, има свраки – въртиопашки, които се бутат там, където не им е работата, има пауни – суетни и самовлюбени, има гълъби – кротки, ястреби – хищни, има и орли, но те са на изчезване. Конкретно в спектакъла пилето е сова, но през тези няколко истории човек разбира за много пилета.
На въпроса как се правят 12 роли, звездата на Народния театър "Иван Вазов"каза:„През целия си театрален път до сега имам над 45 роли, в 45 различни представления, в много театри, но никога до сега не е правил толкова много роли в един спектакъл, както сега. Това е едно предизвикателство, което всеки актьор рано или късно поема и се среща с такъв тип жанр, което според него е било много интересно и вълнуващо. Без да изпитвам страх, защото се чувствам готов за това“.
