Решението за това как и кога да се отворят училищата се превърна в ключов въпрос за политиците по време на пандемията от COVID-19.
Присъствието в клас дава отражение обаче не само върху здравето и безопасността на учениците и персонала, но и върху самото обучение и усвояване на материала. При онлайн часовете от основно значение се оказа и ролята на родителите и работните им ангажименти.
Екип от Националното бюро за икономически изследвания в САЩ е проучил ролята на метода на обучение – присъствено, хибридно или дистанционно, за разпространението на вируса сред общностите.
Според изчисленията на авторите на изследването отварянето на училищата не е силен двигател за разпространението на заразата. Тя остава на средни или дори ниски нива.
Силно опростен статистически модел, който не взима по внимание никакви други фактори, показва, че присъственото обучение вдига нивата на инфекцията с COVID-19, но ако се приложат по-задълбочени статистичеки медоти, картината се променя, казват учените.
От по-голямо значение се оказват фактори като носенето на маски в изследваните райони, какво е цялостното отношение на хората към пандемията и какви нива на разпространяване на вируса вече са достигнати.
Проучвания, използващи данни от САЩ, Германия и Швеция, стигат до заключението, че училищата са изиграли малка роля в пандемията.
"Дългосрочните последици от затварянето на училища са значителни “, коментира Катарина Шпис, икономист по образование в Германския институт за икономически изследвания в Берлин.
„Международните изследвания показват, че връзката между преподаването в класната стая и появата на нови инфекции е малка или никаква“, допълва още тя, цитирана от "Ди Велт".
Изводите са, че училищата не играят основна роля за увеличаването на инфекциите.
Превод и редакция: Кмета.bg
