Маестро Живко Петров е роден на 25 юли 1970 г. във Велико Търново. През 1994 г. завършва НМА "проф. Панчо Владигеров" със специалност пиано. Работи с много български музиканти, сред които Лили Иванова, Йълдъз Ибрахимова, Камелия Тодорова, Белослава, Мария Илиева, Хилда Казасян, Орлин Павлов, Любо Киров, Орлин Горанов, Васко Василев, както и с доста международни изпълнители. Виртуозният пианист и колегите му Димитър Семов и Димитър Карамфилов от група JP3 ще дадат старт на най-новия музикален проект в Бургас – „Зимни джаз вечери”. Инициативата представлява цикъл от осем концерта, организирани от културна организация „Арт Мюзик ателие” с финансовата подкрепа на Министерството на културата..
– Тази година Вие отпразнувахте юбилей и имахте щастието да отбележите своята годишнина дори и на сцена. Направихте ли си равносметка за отминалото време, или предпочитате да не връщате лентата назад и гледате само напред?
– Всеки си прави равносметки и си задава въпроса: „Защо сме тук?” Един мой приятел, който е цигулар и много добър адвокат, ми каза: „И аз съм мислил много по този въпрос и съм установил, че най-важното е срещата между хората”. Аз съм съгласен с него. Всъщност именно за това сме тук. Ние се срещаме, за да научим нещо, за да заредим душите си и да продължим напред.
Благодарен съм, че толкова години съм на този свят. Благодарен съм за това, което ми е дал Господ, и се старая да не бягам от пътя си и да развивам таланта, който ми е даден. Пожелавам го на всеки – да върви по своя път и да се развива така, че да осмисли живота си.
– За много Ваши колеги тази година беше истинско изпитание заради пандемията от коронавирус. Сигурно и на Вас не Ви е било лесно, но все пак Ви се случиха и някои много хубави неща. Наскоро спечелихте престижната награда "Аполон Токсофорос" в Созопол Чувствате ли се удовлетворен?
– Благодарен съм. Това е много специална награда, която се дава за значим принос в развитието на българската култура и представянето ѝ зад граница. Ние от JP3 открихме празниците на изкуствата „Аполония” в Созопол и направихме премиера на новия си, четвърти поред, албум “Change the Way”. Той се прие страхотно от публиката. Поканих един от най-добрите български пианисти – Людмил Ангелов. Той искаше да изсвири няколко пиеси от моя първи солов албум. За мен беше щастие да го слушам и да чуя неговия „поглед” върху моите композиции. Накрая изсвирихме на четири ръце „It’s a dream”. Беше вълнуващо преживяване. Мой гост беше също и Белослава. Заедно изпяхме „Всяка година по същото време” – песента, която написах за „Малък градски театър” за Тодор Колев и Анета Сотирова.
– Можем да кажем, че въпреки пандемията тази година е доста успешна за Вас?
– Да, така е. Но тази година е успешна и благодарение на много съмишленици и приятели, които помогнаха този албум да се случи. В началото, когато започна пандемията, доста се притесних. Изпаднах в някакво безтегловно състояние и започнах да си задавам въпроси от типа: „Това ли беше?”, „Има ли нужда от нас?”. С много колеги коментирахме, че не искаме да правим онлайн концерти. Искаме да виждаме очите на хората, защото в това е смисълът на нещата, които правим. И вярвам, че благодарение на нашите позитивни мисли и на подкрепата от хората, нещата тръгнаха в добра посока.
– Смятате ли, че тези трудни времена извадиха наяве кой какъв е и успяха да Ви обединят – Вас хората на изкуството?
– Искрено се надявах, че тази пандемия ще ни научи на някакви неща. Надявах се, че ще се съберем, ще се фокусираме, ще осмислим много важни моменти от живота си. Но за всеки е различно. В крайна сметка всеки има да изживява и да извървява някакъв свой собствен път.
– Вие и Вашата група JP3 сте едни от участниците в най-новата музикална инициатива на Бургас – цикълът от концерти „Зимни джаз вечери”. Беше ли Ви нужно време, за да приемете поканата, тъй като все пак градът се свързва предимно с лятото и с морето?
– Аз обичам Бургас, обичам и морето. То ми дава друга посока. Заставал съм пред бургаска публика и друг път. Тук срещам много спокойни и усмихнати хора. Градът е прекрасен и много подреден. Приех поканата без да се замислям, без никакво съмнение. Познавам от години Маруся Русева и Маргарита Манова (бел. а. – организаторите на инициативата „Зимни джаз вечери”). Те са много важни за културния живот на Бургас и това, което правят е безценно. Благодарение на тях ние артистите се срещаме с публиката, което е много важно и за двете страни. Би било хубаво ако във всеки град има две такива „пчелички”, които да помагат изкуството да се случва. Изключително съм щастлив, че аз и моите колеги – Димитър Семов и Димитър Карамфилов, ще открием цикъла от концерти.
– Нека издадем в аванс какво ще чуят бургазлии и гостите на града на Вашия концерт, който ще се състои на 30 септември в Експозиционен център „Флора”?
– Присъстващите ще чуят пиесите от новия ни албум “Change the Way” и разбира се старите хитове, които са плод на дългогодишното ни сътрудничество с Димитър Семов и Веселин Веселинов – Еко. По предложение на Еко взехме в JP3 Димитър Карамфилов, който е великолепен контрабасист.
– Много хора казват, че не разбират джаз музиката. Какво бихте им казали? Как бихте ги поканили на Вашия концерт?
– Музиката не се разбира, тя се усеща. Няма нищо страшно да опиташ, да чуеш и такава музика. Важно е, когато създаваш музика, да си откровен със себе си и тогава това, което правиш, няма граници. Няма значение дали правиш джаз, рок, поп, фолклор и т.н. Аз не деля музиката на стилове. За мен тя е или честна и искрена, или самият автор не е бил наясно какво е искал да покаже. Във втория случай с право един слушател може да каже: „Аз не разбирам от това!”. Много е важно авторът, когато създава една пиеса, да бъде откровен, честен със себе си. Да „сверява часовника” си със сърцето и да усети дали прави нещо, което наистина го вълнува, или се опитва да прилича на някого.
