Йоанна-Изабелла Върбанова е на 18 години, но трупа професионален актьорски опит от дете. Започва да се снима в реклами, следват главни роли във филмите „Момичето от НиЗката земя“ и приключенския филм „6 и 1 наум“, чиято премиера ще бъде през април, театрални постановки… Младостта я изпълва с оптимизъм и желание за работа въпреки предизвикателствата, пред които я изправя професията. А може би точно заради тях…
– Какво ви насочи към актьорската професия?
– Родителите ми. Дядо ми и баща ми са оперни певци, хора с по няколко образования. Израснала съм зад кулисите на театъра, на снимачните площадки, в телевизионни студиа – когато татко започна да се занимава и с телевизия. Артистичният ми ген е кодиран и по линия на майка ми, която е завършила НАТФИЗ „Филмово и телевизионно изкуство“ и дори бременна с мен, продължаваше да участва в реализацията на продукции. От малка тръгнах на кастинги, снимала съм се в реклами…Първо започнах да се занимавам с пеене, после – и с пиано, а след това се преместих в танцово училище – специалност „Модерни танци“, и започнах да ходя запалено на актьорско майсторство.
Нашата детска театрална студия е играла в Сатирата, СФУМАТО и Младежкия театър. Школата и опитът на сцена ми даде много, като след това се преориентирах и към киното. Всичко се случваше някак естествено, от само себе си. Избраха ме за главната женска роля в пълнометражният игрален филм „Момичето от НиЗката земя“. Това е дебютът ми в главна роля, беше предизвикателство за мен, защото бях само на 16 години.
– Във филма се превъплъщавате в топ модел, който иска да се докаже с цената на всичко. Научи ли ви ролята на нещо за това, колко струва успехът?
– Едно от посланията във филма е това – да преследваме мечтите си, да вярваме в тях, но да не ги постигаме на всяка цена. Трябва да определим нашите граници и да знаем докъде сме готови да стигнем, за да осъществим идеите си. Да водим битка, но не и за сметка на човешкото в нас.
– До каква степен според вас отличията от типа на „Оскар“ се превръщат в самоцел за творците?
– Понякога актьорите толкова се стремят към признанието на гилдията, че забравят колко стойностно е признанието на зрителите. Всяка роля развива качества, а това в крайна сметка е най-важното. Това, че някой получава признание от гилдията е чудесно, но не е абсолютно доказателство за талант. Човек е нужно да „чува“ интуицията си и да знае кога се справя добре и кога – не, да се стреми да надгражда. Наградите не бива да стават самоцел.
– Какви са наблюденията ви върху творческата завист сред колегите ви?
– Смятам, че ние, актьорите, трябва да си помагаме, да се критикуваме градивно, да разчитаме един на друг, макар и винаги да има известна здравословна конкуренция. Всеки творец се нуждае от самочувствие, съзнавайки, че се отличава от останалите, но не за сметка на колегиалните отношения. Получавала съм помощ от режисьори и колеги актьори. Критики или похвали – ценя всичко, което може да ме стимулира към развитие, затова благодаря за искреността им. Творческото самолюбие не бива да заслепява.
– Как може да се избегне самозабравянето във вашата професия, особено при онези ваши млади колеги, които се снимат в сериали и стават разпознаваеми?
– Можем да се предпазим единствено чрез приятелите и семейството си. Важно е те да ни подкрепят, но и да ни казват: „Да, добре се справяш, но не забравяй, че имаш още много да работиш.През целия си живот ние се учим и вървим напред. Актьорът се доказва всеки ден на сцената с последния си спектакъл или филм.“ Аз съм доста самокритична, това е качество, което ти помага да запазиш реална представа за себе си.
– Друга опасност, която дебне гилдията, са изкушенията на алкохола и наркотиците. Знаете, че едни от най-талантливите ни актьори си отидоха заради тези пороци. Как актьорът да се предпази от тях?
– Самотата убива. Ако се чувстваш твърде различен и неразбран, можеш да поискаш да избягаш в друг свят. Тогава някои посягат към опиати. Близките хора трябва да подкрепят много категорично творците в криза, за да им създадат увереност в собствените им сили. Ключово е също така да откриеш човека до себе си, сродната душа, за да не живееш с усещането, че си отритнат, да знаеш, че и други се чувстват по твоя начин и че знаят през какво преминаваш.
– Трудно ли е един млад човек да бъде актьор с оглед ниското заплащане и какво при това положение ви мотивира?
– Професията ми дава опит. Всеки персонаж, в който се превъплъщавам, ме прави гъвкава и ми помага да вървя напред. Това е същността на актьорската професия и моята мотивация. Трябва да живееш с ролите си и да оставиш следа. Хубаво е да можем да се издигнем над материалното, защото за артиста духовното е над всичко. Изкуството е душата на живота ни, но е сложно да се разчита само на него, за да се издържаме в материалното измерение. Всеки хонорар ни дава възможност да инвестираме в себе си. Творчеството обаче не е единственият начин на издръжка, възможно е човек да се занимава и с нещо странично.
– На какво ви е научила работата ви в киното и театъра?
– В театъра емоцията идва отвътре-навън, всичко е много експресивно, на момента. В киното пък изобразяването на емоциите трябва да е много по-сдържано – понякога очите могат да кажат всичко. Важна е мярката, независимо от вътрешните състояния или усещания, с които се бориш. Камерата усилва хилядократно всяко състояние, затова е важно как дозираш играта си. Липсата на хронология – често пъти снимаш първо смъртта си, а след това – раждаш, при заснемане е предизвикателство, нужно е да знаеш доколко се е развил образът ти и да можеш да се „върнеш“ назад, за го доизградиш. Адмирации за хората, които умеят и театъра, и киното – познавам такива колеги. Аз клоня към киното, там се чувствам истински жива.
– Кой филм ви е развълнувал особено много?
– „Завръщането“ с Леонардо ди Каприо ме порази. Впечатлена съм от начина, по който той разви кариерата си – ролите му нямат нищо общо помежду си. Персонажите му те карат да го мразиш, да го обичаш… След като излязох от салона, бях в потрес, сякаш през мен беше минала буря. Филмът ме погълна. Иначе актьорите се учим от всичко, което гледаме, така че не мога да кажа, че имам любим филм или любими актьори – всеки е полезен.
– Какви са по-интересните ви проекти?
– Искам да завърша Национално училище за танцово изкуство, където уча последна година. Предстои ми премиера – началото на април, на втория ми филм – „6 и 1 наум“ – с реж. Лъчезар Петров. Там играхме на много труден терен – снимахме в 5 различни пещери, които не са туристически. Стояхме с колегите ми на -12 градуса по 12 часа на ден, а тъй като снимахме лятото, навън беше над 35… Шок за тялото, беше страшно интересно и те учи на дисциплина. Ще кандидатствам „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в НАТФИЗ, а след завършване на бакалавърска степен искам да се насоча към магистратура в чужбина – Великобритания или Испания, САЩ.
Четете още в 9-ти брой на в-к КМЕТА.bg!
Вестникът на българските общини вече може да бъде открит в магазини BILLA, в автобусите на “Етап Груп” и “Юнион Ивкони”, книжарници “Сиела”, ресторанти Happy Bar & Grill, хотел “Маринела” и в административните сгради на всички 265 български общини
Гласувай в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
