Първият французин, който посещава Батак след потушаването на въстанието там е Албен Розе (Albin Rozet, 1852- 1915). Той завършва право в Париж, след което влиза в дипломацията – първоначално аташиран към посолството в Цариград (именно в това си качество обикаля България през 1875-76), после две години престоява в Пловдив като секретар на Европейската комисия за организация на Източна Румелия, накрая е френски генерален консул в Кайро. През 1881 г. се връща във Франция и се посвещава на политиката, като става привърженик на Демократическия алианс на Поанкаре. Впечатленията си от Батак Розе отразява в отделен анекс към доклад (озаглавен “Въстанието на Балканите през май 1876 г. и кланетата в България”, с дата 2 авг. 1876) до посланика в Цариград граф дьо Бургоен, който анекс обаче засега не е известен на учените. Но пък познаваме друг негов документ с дата 16 август 1876 г., озаглавен “Опровержение на доклада на Едиб ефенди”. Ето и съдържанието му:
“… Няма нищо вярно в цялата тази история за Батак, такава каквато я разказва отоманският комисар. За нея говорих по следния начин в моя доклад от 2 авг. 1876 г.: “На […] a май 1876 г. известен брой башибозуци под командването на бюлюк-башията Ахмед ага обкръжили село Батак. Най-напред селяните възнамерявали да се съпротивляват, но се оставили да бъдат убедени да предадат своето оръжие. Веднага след това селото било подпалено от нередовните войски, които започнали да убиват всички българи в това селище, без разлика на възраст и пол; огънят пощадил твърде малко къщи, всички те били разграбени; малцината оцелели от клането били заведени в околните села, за да бъдат обърнати в исляма…”
Първият французин, който посещава Батак след потушаването на въстанието там е Албен Розе (Albin Rozet, 1852- 1915). Той завършва право в Париж, след което влиза в дипломацията – първоначално аташиран към посолството в Цариград (именно в това си качество обикаля България през 1875-76), после две години престоява в Пловдив като секретар на Европейската комисия за организация на Източна Румелия, накрая е френски генерален консул в Кайро. През 1881 г. се връща във Франция и се посвещава на политиката, като става привърженик на Демократическия алианс на Поанкаре. Впечатленията си от Батак Розе отразява в отделен анекс към доклад (озаглавен “Въстанието на Балканите през май 1876 г. и кланетата в България”, с дата 2 авг. 1876) до посланика в Цариград граф дьо Бургоен, който анекс обаче засега не е известен на учените. Но пък познаваме друг негов документ с дата 16 август 1876 г., озаглавен “Опровержение на доклада на Едиб ефенди”. Ето и съдържанието му:
“… Няма нищо вярно в цялата тази история за Батак, такава каквато я разказва отоманският комисар. За нея говорих по следния начин в моя доклад от 2 авг. 1876 г.: “На […] a май 1876 г. известен брой башибозуци под командването на бюлюк-башията Ахмед ага обкръжили село Батак. Най-напред селяните възнамерявали да се съпротивляват, но се оставили да бъдат убедени да предадат своето оръжие. Веднага след това селото било подпалено от нередовните войски, които започнали да убиват всички българи в това селище, без разлика на възраст и пол; огънят пощадил твърде малко къщи, всички те били разграбени; малцината оцелели от клането били заведени в околните села, за да бъдат обърнати в исляма…”
