Джеймс Ф. Кларк (1832 – 1916) е протестантски мисионер, който пристига в България през 1859 г. Той се установява в Пловдив и открива училище, което през 1871 е преместено в Самоков за да се превърне по-късно в Американския колеж в София. От 23 август до 4 септември 1876 г. Кларк прави обиколка из местата, засегнати от потушаването на Априлското въстание. После работи за лейди Странгфорд. След 1878 се връща към училищната и мисионерската си работа; умира през 1916 в София.
Прекарал 18 години в Европейска Турция към 1876, Кларк владее български и познава страната и хората. Неговите констатации са изложени в доклад с дата 17 окт. 1876, озаглавен „Страданията в България”. Той е съставен при съавторството на опитния журналист Хенри О. Дуайт, който, готвейки го за печат, го редактира и му добавя уводна част за довелото до репресиите въоръжено въстание на българите. Сам Кларк характеризира подадената от него информация за доклада по следния начин: „Може би непиша достатъчно за жестокости… Моите мисли са на-сочени повече към живите, отколкото към мъртвите, повече към бъдещето отколкото към миналото.”
Замислен като „чиста фактология” (“plain statement offacts”), докладът обаче остава непубликуван, защото мисионерите смятат, че дейността по облекчаване страданията на българите ще пострада, ако явно се вземе страна в тогавашната острастена логомахия. „Страданията в България” вижда бял свят 100 години по късно, благодарение на Дж. Ф. Кларк, внук и съименник на неговия автор.
Въпреки че „Страданията в България” не се отразява върху обществените настроения по повод турските зверства, сам Кларк, както с щателната си информираност за разрушенията и нуждите, така и с готовността и възможностите си да носи облекчение на страдащите, привлича вниманието на лейди Странгфорд и тя го взема за главен помощник в своята филантропична дейност в България. Малцина, пише с възторг благородната англичанка, биха могли да извършат неговия подвиг в подпомагането на страдащите българи – а още по-малко са онези, които са го извършили…
В „Страданията в България” сведенията за Батак са поставени накрая, т .е. посещението на Кларк в родопския градец би следвало да се датира 3-4 септ. 1876. Има твърдения, обаче, че той е първият чужденец, който посещава Батак след въстанието – може би още през юли 1876, преди Макгахан, Скайлър и Беринг, и то не толкова за да констатира какво се е случило, колкото за да помогне на пострадалите. Прочее, ето какво се казва за Батак в „Страданията в България”
„Батак е разположен на 35 мили югозападно от Пловдив. Население 592 къщи. Това ми съобщи един момък, попски син, когото познавах отпреди. Той беше съставил таблица на жертвите, ходейки от къща на къща из селището и записвайки както броя на онези, за които се знае, че са мъртви, така и броя на живите. Според неговия списък броят на убитите е 1900. В селището бе оцелял един-единствен покрив, този на една стара воденица. Аз прекарах нощта под няколко дъски, подпрени на построените от правителството временни бараки. Където бях имаше осем мъже, а бараката беше пълна с жени. В старата воденица бяха болните жени и деца, които посетих и на които раздадох целия си запас от лекарства. Мнозина в това селище са болни и престарели, но са зле изложени на капризите на времето. Ако бързо не пристигне помощ в храна, лекарства и подслон, смъртността ще бъде много голяма. Тук незабавно бих се погрижил за построяване на болница и за храна, тъй като хората се нуждаят от това. Много от житото тук в края на краищата ще бъде на разположение на хората, но сега то е още на полето. Нищо не може да се прибере преди да дойде бирникът и да вземе своя десятък. Правителството прави нещо за хората. Юзбашията (капитанът), който отговаря, изглежда разположен да действа справедливо към хората, но можах да забележа, че той не им съчувства за страданията. В Батак всичко зависи от бързината, с която ще дойде помощ. Малка сума сега ще спаси живота на мнозина и ще предотврати много страдания.”
Източник: Илия Тодев – Батак 1876 – мит или история?. С., 2013.
