Робърт Джаспър Мор
(1836-1903)
Англичанинът Робърт Джаспър Мор е магистър на хуманитарните науки и бакалавър по гражданско право от колежа Белиъл в Оксфорд, през 1865 г. е избран за депутат в Английския парламент. Заема високия административен пост заместник-председател на Централната палата за земеделие, умира в семейното имение на 25 ноември 1903 г. Единственият му публикуван приживе труд е “Под Балкана” (Лондон, 1877 г.). Именно от него е взет откъса, който предлагаме на читателите на Kmeta.bg.
“В петък, 5-и май, селяните видели, че наближава армията на Ахмед ага, съставена от 3000 и повече башибозуци и събрана от около 22 турски села. Самият Ахмед ага водел мъжете, призовани от Доспатския район, синът му – тези от близкото Йени-махале, а Мохамед ага от Дорково – хората от седем села, главното от които е наречено Ракитово. Когато трите колони достигнали Батак, те заобиколили селото и скоро след това започнали да стрелят по него.
При идването на башибозуците бил изпратен човек извън селото, за да се срещне с Ахмед ага и да се увери в неговите желания, но той бил застрелян, преди да стигне там. Следващия ден (събота) бил изпратен друг човек със същата задача. Било му съобщено, че Ахмед ага искал при него да дойде старейшината на селото. И така, последният отишъл и Ахмед ага му рекъл, че заповядва на жителите да се откажат от оръжието си и да се предадат. Пратеникът се върнал и уведомил селяните за исканията. Някои от тях се възползвали от преговорите, за да избягат. Останалите, които не се доверявали на Ахмед ага, на първо време отказали да се съгласят. При това Ахмед ага, след като заобиколил селото, събрал целия добитък и конете и тогава започнал да стреля по хората в горната част на селото, като запалвал техните къщи, бичкиджийници и хамбари. Всички, които се опитали да избягат, били застреляни от башибозуците.
Жителите на долната част на селото, като видели, че се нападат съселяните им от горната част, изпратили куриер до Ахмед ага, за да запитат защо ги убиват и да го помолят да пожали жителите. Той наредил при него да бъдат доведени първенците на селото. Когато тази делегация от около 18 души, сред които бил и Ангел Тредафилов, неговият син Петър и един селянин, отишла, Ахмед ага им съобщил, че ако жителите предадат оръжието си, той не само ще изтегли башибозуците от селото, но се заклел, че както е живял 30 години като техен съсед и е ял хляб и сол с тях, ако не успее да ги запази след извършеното от тях, не само ще стане християнин, но и жените му ще ядат свинско. След тези уверения делегацията, придружена от заптиета, се върнала в селото с изключение на сина на Трендафил, който бил задържан като заложник, събрала оръжието и с коли го докарала в лагера на Ахмед ага.
Като се убедил, че цялото оръжие е донесено, той заставил първенците да му покажат къде са скрити парите и скъпоценностите, след което няколко от тях били върнати в лагера, вързани по заповед на Ахмед ага, измъчвани и умъртвени по най-брутален начин.
Убиването на старейшината Трендафил било извършено крайно варварски. След като му извадили очите и му изтръгнали зъбите, набили го на кол и го опекли жив сред кръг от жени, заставени от башибозуците да останат зрители до неговата смърт. На другия човек отрязали краката, ръцете, носа и ушите.
Междувременно башибозуците се втурнали в злочестото и обречено село и започнали системно и пълно плячкосване, като запалвали сградите и избивали като овце вече беззащитните и безпомощни хора в къщите и по улиците. Тъй като бягството от селото било предотвратено и целта на башибозуците била да убиват и да обират, голям брой хора потърсили убежище в църквата и училището, а други се залостили по къщите си.
Църквата била претъпкана с хора, от които мнозинството били жени. Голям брой хора, които не могли да влязат в зданието, останали в църковния двор, присвити или легнали за прикритие зад високата каменна стена.
След като изклали всички, които могли да открият по улиците и къщите, башибозуците нападнали църквата и училището, някои от хората в школото били извлечени навън, ограбени и тогава убити на улицата, а други били третирани по същия начин в сградата. След това тя била запалена и изгоряла с живите и мъртвите тела в нея, като избягали много малко от влезлите.
Почти едновременно с разрушаването и клането в училището били издълбани дупки в стените на църковния двор, през които башибозуците стреляли по намиращите се вътре и убивали всички, които се опитвали да избягат. След като влезли в двора, те стреляли тогава през прозорците в църквата и като разкъртили плочите от покрива на сградата, хвърлили горящи парцали, намокрени с газ, върху хората под тях. По-късно разбили вратата на църквата, влезли, първо обрали и после системно умъртвили, без да им мигне окото, повечето от безпомощните жертви в нея. След това запалили църквата, която обаче била само частично опожарена.
Погромът над Батак продължил няколко дни, като целта освен плячка била да изтребят жителите мъже. Пощадените жени били изнасилени и често пъти били убити след това или откарани в турски села.
Някои от башибозуците имали навика, когато хванат млади мъже или жени, да ги питат дали ще станат мюсюлмани. Тези, които се съгласили, сложили на главите си чалми и били пощадени. Те били изпратени извън селото в лагера на башибозуците. Между 200 и 300 души, мъже и жени, приели тази възможност и по този начин избегнали смъртта.
Преценява се, че над 1000 души били само в църквата по време на клането, като по-голямата част от тях били избити. Точният брой на хората, убити допълнително в училището и по улиците и къщите на Батак, не е известен. Но всички очевидци са съгласни, че броят не е по-малък от 3000, като някои оценяват жертвите на 4000 души. Г-н Беринг дава цифра 5000, както е добре известно.
Тази преценка раздразни онези, които с по-силните си интереси имаха време да оспорят изчисленията на г-н Беринг за броя на убитите. Неговите изчисления, като неговите доклади, бяха направени за кратко време, но с разсъдъчна безпристрастност, за която той не получи достатъчна признателност. Той определя броя на убитите в Батак на 5000 души, като основава изчисленията си на броя на разрушените къщи и смята, че в една къща живеят десет души. Точният брой на убитите, който явно никога не може да бъде установен положително, не е съществен за окачествяване престъпността на онези, които наредиха и осъществиха кланетата. Г-н Беринг ги заклеймява като може би най-страшното престъпление, осквернило историята на 19 век. Той би трябвало да каже, че само Нана Сахиб* съперничи на деянията на убийците.
През 1875 г. един англичанин прекара месец в Батак и аз се срещнах и разговарях с преводача, който го придружаваше. Той каза, че населението тогава било около 9000 души. През октомври 1876 г., когато нашата група посети Батак, населението, повечето сгушено заедно в колиби, импровизирани от дъски, беше само 1700 души според г-н Кларк – американския мисионер, който строеше болница за Централния благотворителен комитет в Цариград. Той заяви, че смъртността тогава беше с темп 50 души на седмица. Започнаха дъждове и студове, а не бяха доставени никакви одеяла, дрехи, завивки и въобще полезна помощ. Някои от бившите жители несъмнено може да са напуснали селището, но изглежда, че няма основание да се предполага голямо разминаване на изчисленията на г-н Беринг за броя на убитите. В дъсчените колиби със средни размери 10 на 12 фута се намираха обикновено единадесет човешки същества, които живееха заедно. Както вече казах, изчислението на г-н Беринг се основава на предположението, че всяка къща включва десет обитатели.
Тази оценка беше критикувана от някои като твърде висока. Но като се приеме, че е доста справедлива и дадените от него изводи са правилни, все пак от население 9000 души остава излишък над 2000 души, който трябва да се обясни с изселване, смърт от болести и др. Батак е крайно изолирано селище и няма доказателства, че голям брой батачани се намират в някое друго село.
Осемдесет млади жени и деца бяха откарани от Батак в Неврокоп и други турски села (вж. Доклада на Беринг и съобщенията на консула Блънт, N 762 и 927 в Синята книга за Турция, N 1, 1877 г.). Някои от жителите дойдоха миналата година от Батак в Пловдив, където ги видяхме през декември да получават помощите на консулския комитет. По това време той подпомагаше 2400 вдовици и сираци от различни места. Турците бяха иззидали няколко стаи в Батак, когато го посетихме през октомври. Завършената част от болницата тогава се използваше само за целите на американската мисия. След това научихме, че Централният благотворителен комитет бързо забранил това, когато чул за него.
Имуществените загуби в Батак били много големи. Били изгорени над 600 къщи и 400 хамбара, разрушени 240 бичкиджийници, освен което на хората били откраднати 7000 овце, 800 коне, 2000 крави, 1000 чифта волове, 800 кози, 900 000 оки зърнени храни, 30 000 оки желязо, 5000 вагона сено, освен техните мебели, скъпоценности, пари и пр. и пр. Колкото и големи да са имуществените загуби за страдащите жители, загубата за държавата не е по-лека, защото се преценява, че в Батак правителственият данък само върху дървесината тази година ще бъде по-малко с 8000 английски лири от миналите години.”
