Калоян Паргов е председател на Градския съвет на БСП в София от 26 октомври 2013 година. Роден е в Пловдив на 13-и юли 1977-а, но израства в София, учи във Втора английска гимназия. Заради езиковото обучение и интересите му са в международните отношения. Дипломира се по тази специалност в УНСС, след това прави магистратура “Европейска интеграция”, а след това защитава и докторантура по европейска икономическа интеграция. През 2010 г. завършва и училището за политика, специалност “Политически мениджмънт”.
Предлагаме ви I част от интервюто ни с председателя на Градския съвет на БСП.
– Г-н Паргов, наскоро бяхте на официално посещение в САЩ. Какво ви направи впечатление там и какво от видяното може да бъде приложено у нас?
– Това посещение беше по покана на държавния департамент. В него участваха представители от различни европейски страни, млади политически лидери и журналисти. В рамките на 3 седмици обиколихме 6 американски града, в които имахме срещи на федерално, щатско и местно равнище. Основната цел на това посещение беше да се запознаем с американската политика, както и те с европейската. Тя, разбира се, е много различна за всички държави-членки в Европейския съюз по отношение на разнородни въпроси – глобални и местни. Например, обсъждахме кризата в Украйна, нашата позиция, американската, Трансатлантическото споразумение, целите, които преследва администрацията на американския президент, както и вижданията на различните държави в Европа. Установихме доста различия, което е нормално. Най-интересни бяха срещите с местната власт, разбира се, тъй като в момента това е тема номер едно в БСП и в България, предвид предстоящите местни избори. Имахме възможност да се запознаем с американската система. Интересното там е, че има два вида кметове. Едните са пряко избрани, другите са назначени с интервю за работа, на което кандидатът представя своята концепция. Такива са над 50% от кметовете. Те се избират от комитет, пряко определен от хората в даден град.
– Как се определя начинът за избор на кмет?
– Това е като кампания за общински съветници, като представители, които имат после своите функции, свързани с бюджета, прозрачността и работата на общинската администрация. Имахме възможност да се срещнем с такъв назначен кмет на едно градче, с приблизително 10-15 000 жители. Оказа се, че там всичко е на негово подчинение – и пожарната, и различните служби, и полицията, т.е., той е главният мениджър, който е избран със своята концепция за мандат от 4 години. През целия период на управление има много строга отчетност и прозрачност. Кметът ни подари своя отчет за предходната година, в който можахме да видим как е изразходван всеки един цент на данъкоплатеца. Много активно се работи с обществени групи, с гражданско общество по различни проблеми, които възникват в местната общност. Това е нещо, което липсва при нас.
– Защо?
В рамките на 25-те години демокрация ние се затворихме като хора, отчуждихме се, не участваме в обществения живот – в населеното ни място, в квартала, в блока… Това е един от големите проблеми, свързан с доверието в политическата система, което вече е загубено.
– Какво още ви заинтригува при престоя ви в Америка?
– Друго, което ми направи голямо впечатление беше в Сакраменто, столицата на щата Калифорния. Там имахме среща с компания, която е 100% общинска и която се занимава с регулирането на електроенергията. Тоест, тя определя цени, изкупува и планира нуждата от електричество на населението на Сакраменто и на околностите. Участва в присъединяването на различни енергийни източници, най-често възобновяеми, тъй като там има много слънце. Запознахме се и с работата на една частна фотоволтаична електростанция, при което добихме представа как си сътрудничи общината с частния оператор, който доставя енергия. Тя се изкупува на определена цена и се доставя на потребителите. Видяхме, че имат план до 2050 година как ще нараснат нуждите на Сакраменто от електроенергия. И тази фирма е 100% общинска. Тя е нещо по подобие на нашите ЧЕЗ, EVN и Енергопро, но на общинско равнище. Това ни изненада, защото, както знаете, в Америка преобладават либералният и неолибералният модел. Предимно се дава голяма подкрепа на частната инициатива за сметка на участието на държавата и на общините.
Между другото демократите в последните 2 мандата на Обама залагат на повече държава, на по-голямо участие в регулирането на различни отношения, нещо, което е в противовес на концепцията на републиканците, които са за по-малко държавна намеса и повече свобода и лична инициатива.
– След това посещение бяхте в Москва, с вашата колега Милка Христова. Московската дума е местният парламент в руската столица. Разкажете ни повече и за това посещение.
Посещението ми в Москва не трябва да се тълкува като контрапункт на посещението ми в САЩ. Тъй като градската партийна организация има своя международна програма. В рамките на тази година обиколихме предимно балкански столици и градове, в които управляват леви партии или такива, близки до нас. Започнахме със Солун, Белград, Подгорица , Сараево и Баня Лука. Посещението в Москва беше осъществено по линия на столичния общински съвет. Там имахме както политически, партийни, така и институционални срещи с ръководството на московската градска дума и с новоизбрания председател г-н Алексей Шапошников. Той е млад човек, технократ. С него поговорихме за възможностите за партньорство между София и Москва, в рамките на утвърдените връзки в годините назад. Основното, за което говорихме, за съжаление, не беше икономика. Вие знаете, в момента ембаргото и кризата в Украйна възпрепятстват търговския стокообмен и икономическите взаимоотношения. Затова заложихме на традиционната връзка посредством религията, православието, културата. За целта уговорихме обмен на различни събития, фестивали, групи и т.н. Това, което сме предложили на ръководството на Московската дума е да организираме събития, да изнесем българската култура в Москва. Знаете, че културният календар на столицата е доста наситен с различни събития. Предложихме някои от тях, Москва да ги приеме и включи в своя културен живот.
– Имате ли вече изяснени дати за тези мероприятия?
Към момента не сме ги фиксирали като дати. Просто сме ги поставили като отправна точка за по нататъшно договаряне. В четвъртък сутринта ще имамсреща с ръководителя на Дома на Москва в България, г-н Борис Громов, с който ще фиксираме датите на съвместните ни мероприятия. Говорихме и за повече присъствие на руската култура в София. Защо, например, да не открием още една книжарница, много по-голяма, която да предлага на софиянци и гостите на града, съвременна модерна руска литература, както и разбира се познатата ни от близкото минало. Защо да не открием и едно руско кино, което да прожектира модерни руски филми. Г-н Громов и екипът му възприеха с готовност тези идеи. Предстои да уточним подробности как и по какъв начин технически ще ги реализираме.
– А какво ще е присъствието на българската култура в Москва?
– Онова, което предложихме, е наши читалища и ансамбли да гостуват в Москва и да се включат в нейния културен живот. Те имат една много хубава инициатива, която разбира се е свързана и с благоприятното време. Москва разполага с 287 парка – 20% от тях имат културни мероприятия. Това е така наречената народна дипломация, добре позната от близкото минало, в която искаме да участват нашите представители. По-важното като новина за софиянци, е че Дните на Москва трябваше да се състоят през 2014 година, но бяха отложени заради изборите. Същото се случи и през 2015 г. затова беше избран периодът март-май 2016-а и дано се осъществи. Ние, от БСП ще настояваме това да стане, защото и през следващата година пак имаме избори, вероятно и през 2017 и не бива това да пречи на нашите добри отношение с Русия.
Говорихме и за поклонническия туризъм с оглед на това, че и ние сме православни християни, работим за опазването на културните, на войнишки, антифашистки и военни паметници. Знаете за сагата с паметника на Съветската армия, с костницата в Лозенец, с „Братската могила“ и много други, които за съжаление стават жертва на така наречения идеологически тероризъм, който се развива в нашия политически живот вече 25 години. БСП е единствената партия, която открито застава и защитава историята, тъй като следващите поколения трябва да видят тази история с очите си и сами да направят своята преценка за събитията, които са се случили много преди те да са се родили.
– Битува мнението, че БСП е партия, за която гласуват предимно възрастни хора. Какви са вашите впечатления? Има ли желание от страна на младите да се включат в структурите на партията?
– Интересът от страна на млади хора е един от индикаторите за това до колко тя се развива и има бъдеще. Разбира се, начинът, по който БСП мина през тези 25 години преход, направиха трудно приобщаването на младите към каузата на партията. Всеизвестно е идеологическото противопоставяне в рамките на 90-те години. То беше на принципа старо-ново, демократично-консервативно. За съжаление, ние не успяхме да наложим в обществото вярната оценка на социалистическото минало, на постигнатото в положителен план през тези 45 години. В този период има и отрицателни моменти, които тежат на партията. Заради тях се насади мнението, че БСП е партия на миналото, на бабите и дядовците. Дясното, независимо че промени облика си много пъти, беше припознато като новото. Много партии се сляха, други изчезнаха, трети се появиха, отмряха – изобщо имаше голяма динамика вдясно. В ляво обаче БСП стои стабилно, без значение в управление ли е или в опозиция, в кризисен момент като сега или в подем. Когато партията е в нормално състояние е естествено да имаме по-голям прилив на членска маса и то от млади хора, които виждат своята перспектива близо до БСП. Ние се опитваме да разширим нашето присъствие на всяко едно равнище със знаещи и можещи хора, независимо от възрастта им. В листата на общинските съветници на БСП в София от няколко години фигурират над 50% млади хора. Като казвам млади, имам предвид и такива над 40, млади по дух и визионери. София е водеща от всички организация в БСП в това отношение. Разбира се, има какво още да се желае. През пролетта на 2016 г. ще организираме отчетно-изборен цикъл, на който очакваме голяма приливна вълна от нови млади хора, които да заемат определени ръководни позиции от най-ниското до най-високото ниво по смисъла на това, че изтичат мандатите на сегашните ръководства.
– Как може, според вас, да се запази животът в малките населени места?
– Основната цел, около която трябва всички да се обединим, е икономика, икономика и пак икономика. Тази, която не е предимно в сектора „Услуги“, а е в производството, което да дава добавена стойност, от нея да идва растеж и брутният вътрешен продукт да расте. Ние сме на последно място по този показател в Европейския съюз. За съжаление, унищожихме производствата, приватизирахме ги, разпродадохме и сега не можем да си отговорим на въпроса с какъв продукт е известна България по света? По-възрастните хора знаят в какво е била специализирана България до 1990 г. – хранително-вкусова промишленост, с най-големия завод за тежко машиностроене на Балканите в Радомир. Имахме добри постижения и в леката промишленост. Поддържахме висок стокообмен с държавите в Източния блок. В момента нашият износ е свързан 60% с Европа, която е в рецесия, кризата в Украйна и ембаргото към и от Русия, нарушават допълнително структурата на икономиката ни. Фирми, търгуващи с Русия се изнасят към Армения, за да могат да продължат стокообмена, от което България губи, защото тези пари не влизат у нас. При тази ситуация печелят други държави. Час по-скоро трябва да се намери мирно решение на проблема в Украйна, вдигане на санкциите, защото това не е само проблем за България, но и за Европа. Загубите са огромни. От кризата там не печели никой.
Гласувайте в конкурса “Кмет на годината” ТУК.
