Капитан II ранг Тодор Димитров Димитров е роден 14 юни 1975 г. в Силистра. Има ярки спомени за моментите, които са го вдъхновили да поеме по професионалния си път: ”Като дете имах моряшко костюмче, което ми беше любимо. След това синът на колежка на майка ми беше приет във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” във Варна 2 години преди мен, а в последната година мой приятел реши да кандидатства. Така и аз постепенно се запалих”, разказва капитанът.
Следва обучение във Военноморското училище „Н. Й. Вапцаров” във Варна. Там Димитров следва две специалности – едната военна („Корабоводене за ВМС“), другата – гражданска („Експлоатация и ремонт на корабна техника”) и става магистър-инженер. Завършва и Право в Софийски университет „Св. Кл. Охридски“ през 2007г. Меджу 2012 и 2013г. пък специализира „Организация и управление на оперативно-тактическите формирования от ВМС“ във Военна академия „Г. С. Раковски” в столицата.
През 1999 вече работи като помощник-командир на кораб, а след това става и командир в Бургас. Димитров продължава да усъвършенства професионалните си умения като старши експерт в Министерство на отбраната и остава на длъжността 8 години. От 2014г. е докторант в катедра „ВМС”, факултет „Командно-щабен” във Военната академия.
-Г-н Димитров, скоро отбелязахме празника на Черно море. Какво е стратегическото значение на Черно море за Балканите и конкретно за България от военна гледна точка?
– За съжаление нагласата, включително и на отговорни кадри у нас, е, че българската му част свършва малко зад чадърите на плажа, в най-добрия случай при 12-милната граница на териториалното море. Би било по-разумно да погледнем по-навътре в морето и да се стремим да защитим своите суверенни права в Изключителната икономическа зона. Там държавата има функционални права от икономически характер относно живите и неживи природни ресурси на морското дъно, в неговите недра и в покриващите го води. В това отношение има на какво да научим от нашите съседи, особено в областта на енергодобива.
Ролята на Черно море за България е от изключително значение, предвид превръщането му в своеобразен транспортен, енергиен и комуникационен центърза Балканите и Европа район. От гледна точка на сигурността Черно море има ключово значение и за интересите на ЕС и НАТО. Поради своето геостратегическо разположение Черно море е естествена преграда за новите заплахи, свързани с тероризма, трафика на хора, незаконната миграция, наркотрафика, контрабандата и др.
-На кого дължите най-много в изграждането си като професионалист?
– Изграждането на един морски офицер като професионалист е продължителен процес, който започва от прекрачването на прага на Военноморско училище. Това, което зная и умея днес, го дължа на стотиците преподаватели, командири и колеги, а и подчинени, с които съм служил през годините. Затова не мога да кажа едно конкретно име.
Грешките във военната професия предизвикват възможно най-големите загуби, дори по-големи от тези в областта на медицината. Затова при военнослужещите тече един постоянен процес на обучение, съобразен с динамично изменящата се среда.
-Какво не знаят хората за Вашата професия?
– Професията на морския офицер не е само романтиката от поезията на Вапцаров. Има много трудности и отговорности, които няма как да се разберат в пълна степен от хора, работещи извън морската сфера. На корабният състав се налагат периодични дълги отсъствия от дома. Професията е свързана с работа в специфична външна среда, в затворен колектив от хора, където всеки има своята важна функция – от командира на кораба до последния матрос. Отговорностите и относително скъпата и сложна техника налагат провеждането на многобройни тренировки. Трябва да научим задълженията си до автоматизъм.
Другото, което не се знае за военнослужещите е, че те съзнателно се подлагат на ограничаване на своите граждански права: нямат право на никакъв частен бизнес – да развиват странична дейност или да имат други допълнителни доходи; не могат да участват, дори и в мирни протести (за разлика от колегите от МВР); нямат синдикати; не могат да се кандидатират за избори – местни, парламентарни и др.; да са политически обвързани; подлежат на постоянни проучвания за да им бъде издаден допуск за класифицирана информация; за редица свои дейности имат специален разрешителен режим, включително и за посещението на някои държави; периодично се сменят гарнизоните на месторабота, което е много неудобно, особено за семействата.
Не искам да обяснявам колко Нови години и Коледи, а и други празници съм изкарал като дежурен или служебно ангажиран. Дори така се случи, че след като се ожених, на следващия ден вместо на сватбено пътешествие тръгнах с кораба за 20-дневно учение в Грузия.
-Кой е най-трудният момент в кариерата Ви? Какво Ви е мотивирало да останете на работа въпреки този момент?
– През 1999 г., буквално 2 петъка служба, след като бях произведен в чин лейтенант, участвах в учението „ПАСЕКС МЕД-99” в Средиземно море. Като новоназначен помощник-командир на кораб втр-302 „Атия”, се сблъсках с много отговорности при плаването и участието в съвместното учение с кораби на бъдещите тогава съюзници от НАТО – САЩ, Италия и Турция.
С фрегатата „Смели” отплавахме до Неапол и до военноморска база Акзас (Турция). Аз се убедих още тогава, че стоим наравно, а в някои отношения изпреварваме нашите колеги от НАТО. За 20 дни плаване свалих над 10 кг, но се върнах с България уверен в това, че съм направил правилния избор с професията на морски офицер.
-Какви са основните предизвикателства, с които се сблъсква един капитан 2 ранг ежедневно?
– Въпросът, който вълнува моите колеги във флота, са намалените ресурси за поддръжка на материалната част. Освен това намаля броят на часовете на обучение „на море”.
Всъщност като гледам положението на своите колеги и сравнявайки ги с мои приятели, работещи в други сектори, не мисля, че бихме могли да се похвалим в материално отношение. За съжаление през годините системата беше напусната от значителен брой кадърни и квалифицирани колеги. Но дори и този процес не е лесен, защото има сключени договори и се дължат значителни неустойки.
-Предстоят ли интересни учения, в които ще участвате?
– През годините, прекарани в състава на ВМС, съм участвал в 10 международни учения, но в момента съм в София и морето е малко по-далеч. Във Военна академия също се провеждат учения, но основно компютърно-подпомагани. С моите колеги обаче се включваме в учения на ВМС, както и в други национални и международни учения.
Едно от най-мащабните и интересни учения беше при участието ми в Швеция във „Viking 14”, в което 40 държави и 35 организации и агенции отработваха всеобхватния подход*.
-Кои са успехите на ВМС, които бихте определили като ключови?
-През годините успехите на ВМС са свързани основно с професионализма, отговорността и инициативността на личния им състав при изпълняването на ежедневните задачи и при участие в различни учения и мисии, в които доказват, че могат да са надежден партньор. Ключови за нашите ВМС са оперативната съвместимост и опората на съюзниците и другите видове въоръжени сили, а също така и във взаимодействието с органите на държавната и местна власт.
-Кой е най-щастливият момент, свързан с работата Ви?
– Много са щастливите мигове по време на службата ми и е трудно някой от тях да изпъкне. В началото бяха взетите тежки изпити във Военноморското училище. След това дипломирането и производството в първо офицерско звание. По-късно назначаването ми за командир на кораб, успешното завръщане от различни мисии и учения, изкраните курсове, специализации, завършването ми като първенец на „Випуск-2013-2” на Военната академия, изградените през годините чудесни взаимоотношения с началници и колеги, успехите при участието в общоармейските шампионати по различните видове спорт и др.
-Бихте ли искали децата Ви да последват Вашия професионален пример?
-Имам син на 11 години и възнамерявам да го оставя сам да избере каква ще е бъдещата му професия. Естествено, ако пожелае да ме последва, ще му помогна със съвети, но и ще го предупредя за трудностите, които го очакват.
-Имате ли любимо място за почивка на нашето крайбрежие?
– Край морето навсякъде и всякога се чувствам добре – и на север и на юг, и зиме и лете. Периодично имам нужда да съм в близост до него, за да „презаредя батериите”. Все пак предпочитам по-спокойните места в сравнение с пренаселените през лятото плажове.
-Ако можете да отправите послание към колегите си, какво бихте им казали?
– Да запазят вярата си, да разкрият целия си потенциал в своята професия, да плуват в свои води, дори и в бурите на живота! Нека избраната професия и личния живот им носят удовлетворение и положителни емоции! И по стара морска традиция – 7 фута вода под кила и попътен вятър!
Снимки: Личен архив
*Целта на учението е участниците (граждански, военни и полицейски органи) да бъдат обучени за справяне с бъдещите предизвикателства по отношение на операции в отговор на криза и тези, свързани с налагането, опазването и поддържането на мира (бел.ред.)
