От няколко дни Пловдив влезе обектива на медиите, след като пожар изпепели три от сградите в историческия Тютюнев град. Сред тях е и складът на Кудоглу, който освен че е най-интересното здание поради изключително богатата пластична украса, е може би последният материален знак, останал от големия дарител и благодетел на Пловдив. През пролетта собственик на един от тютюнеите сгради започва на своя глава събарянето й и разруши голяма част от сградата само за една нощ. Обществеността реагира с вълна от остро недоволство, а държава и община влязоха в обяснителен режим и прехвърляне на топката. В крайна сметка обаче големият губещ от всичко това е Пловдив. Не само заради нелепо изгубените парчета от историческата памет на града, но и заради наранения му имидж в момент, в който общината полага усилия да защити титлата Европейска столица на културата през 2019 г. Драмата в Тютюневия град предизвика остри критики по адрес на общинското ръководство. Но какво мисли за всичко това кметът Иван Тотев?
–Господин Тотев, в контекста на последните събития в Тютюневия град как ще коментирате твърденията, че Пловдив не заслужава да е Европейска столица на културата?
– През последните дни много нихилистично се подведохме по някои софийски медии и различни интелектуалци в София, които изразиха съмнение дали Пловдив заслужава и опазва своето културно-историческо наследство. Дали Пловдив има капацитета да бъде културна столица. Явно тази болка, която се таи дълбоко в сърцата на някои приятели от София, няма да спре до 2019 година и при всеки един повод, който възниква в Пловдив, ще чуваме подобен тип атаки.
Искрено се надявам, че пловдивчани и пловдивската общественост не само няма да се водят по това говорене, но и ще показваме и с работа ще опровергаваме всички тези нападки, които идват от различни посоки.
– Имаме ли конкретни доказателства в подкрепа на това?
– Пловдив със сигурност може да се гордее, че е градът, който полага най-големи усилия в България за опазване на културно-историческото наследство и това не са голи приказки. Те са подкрепени с бюджета на Община Пловдив и с финансовите ресурси, които всяка година се отделят за опазване и реставриране на културните паметници.
Само обектът Епископска базилика например ще струва на пловдивчани над 5 милиона лева, като целият проект е за над 10 милиона лева. Това са средства, които малко градове в България могат да инвестират в опазване на културно-историческото наследство.
Само за Стария град годишно даваме стотици хиляди левове. За фасадата на Етнографския музей например, чийто ремонт върви в момента, отпуснахме над 130 хиляди лева. Миналата година за тази къща дадохме и 160 хиляди лева за покрива. С голяма сума общински пари бе напълно възстановена най-старата и ценна къща – “Клианти”.
В Природонаучния музей инвестирахме над 2 милиона лева, а това е една от най-старите общински сгради в България.
Така че когато се водим по мейнстрийм културата, която идва от северозапад, това е много лошо. Пловдив заслужава да бъде културна столица и ще бъде. Ние знаем как, можем и ще бъдем една успешна културна столица.
– Имаме ли какво да покажем като културна столица?
– Има няколко примера, които са красноречиви в това отношение и могат да опровергаят абсолютно всички приказки за умиращия, затихващия и изгорения град. Тези примери са знакови. Квартал “Капана” беше една изцяло опожарена градска зона, а в момента е люлката на културния живот в Пловдив. Тази трансформация се е случила за по-малко от сто години и от едно пепелище имаме една градска зона, която е гордост за всички нас. Ние, всички пловдивчани, я създадохме с общи усилия и с обща енергия. “Капана” е място, където всички, които критикуват Пловдив, идват в събота и неделя, както написа и Нери Терзиева.
Старият град също е едно място, което до 60-те години на миналия век е било запустяло, и всичко, което се случва в него, е плод на усилията на пловдивчани през 80-те и през последните 7-8 години. В някои обекти като къща “Клианти” не беше останал камък върху камък, там инвестирахме над 1 милион лева общински пари и я превърнахме в най-знаковата и най-красивата къща, с прекрасни стенописи и уникални тавани.
– Какво ще се случи с Тютюневия град, който е включен в апликационната форма на “Пловдив 2019”?
– Сигурен съм, че това, което се случва в Тютюневия град и попадането на темата във фокуса на “Пловдив 2019”, ще доведе до там, че след години ще се разхождаме в тази зона и ще се гордеем с нея. Нямам никакво съмнение, че Тютюневият град ще бъде една от емблемите на Пловдив през следващите години. Няма хипотеза там да има градска тъкан, която да бъде заличена, забравена и хвърлена на бунището. Това е невъзможно и самият Пловдив го е доказал – с “Капана”, със Стария град, с Римския стадион, с Епископската базилика.
В момента Община Пловдив извършва огромни по обем строителни дейности на обекта на базиликата. Продължаваме и ежегодната си работа в Стария град. Наскоро придобихме от държавата Антовата къща, за да може да вложим средства в нея, да я укрепим и възстановим във вид, подходящ за туристически посещения. Само преди седмици получихме право да стопанисваме къща “Ламартин”, където трябва да бъде боядисана фасадата и да се направят обследвания.
Пак казвам, всяка година в бюджета на Пловдив залагаме стотици хиляди левове, които отиват за проектиране на укрепване и частични ремонти на къщи в Стария град и за по-големи възстановявания.
Даже финансираме археологически разкопки в съседни общини – могилата в Брестолица, могилата в Маноле – това са обекти, които благодарение на Регионалния археологически музей финансираме, при все че те са далеч от обхвата и задълженията на общината. Именно с общински средства – около 60 хиляди лева, бе възстановена една от първите раннохристиянски гробници с изображение на св. Лазар.
Всичко това се прави с бюджета и парите на пловдивчани. Затова, когато някой хвърля кал по Пловдив, не можем да приемем това. Със сигурност трябва да се гордеем, че най-много допринасяме за опазване на културно-историческото наследство в България.
Обидно е да се правят карикатури на Пловдив точно в навечерието на Съединението. Ние сме градът, който се отказа да бъде столица, който е донесъл Възраждането на България – оттук са тръгнали много видни възрожденци, Чалъковият род, Христо Г. Данов и много други.
Оттук нататък ще работим активно по Тютюневия град според законодателната рамка. Има сформирана комисия за тютюневите складове, която ще даде съответните предписания към собствениците. Общината има ясно разписани правомощия, а собствениците на сгради трябва да съблюдават тяхното състояние. При установяване от тяхна страна, че сградите имат проблеми, те трябва да уведомят местната власт и след това уведомление ние заедно с НИНКН трябва да изпълним съответните дейности. Това обаче не е се е случило, защото сградите не са били констатирани като самосрутващи се. Те са били в лошо състояние, но същевременно са били здрави.
В Пловдив има стотици частни сгради, които са занемарени, но са в добро конструктивно състояние, и няма логика Общината да извършва дейности по техния ремонт, без да е извървяна процедурата по Закона за културното наследство, който вменява на собственика да съблюдава състоянитео на сградите и да подава сигнали, когато не може да се справи. В случая с тютюневите складове нямаме такава хипотеза. И няма логика Общината да обърне внимание на дадена сграда по начин, по който не е сигурна, че законово трябва да го направи.
Попадаме и в хипотезата да бъдем обвинени защо се заемаме да ремонтираме конкретна частна сграда, а не примерно съседната й или дадена къща в Стария град, или друг тютюнев склад и т.н.
– Има ли все пак инвестиционни намерения към тютюневите складове?
– Проектът, който бе огласен от Министерството на културата, е подаден през 2010 година и не е одобрен. Към настоящия момент няма подадени инвестиционни намерения. Два пъти – през 2010-а и 2011-а сме издавали скици-визи за проектиране, но проекти не са постъпвали. Имало е активност от гледна точка на това да се изготви проект, но такъв не е бил изготвян и не е бил внасян. Оттам нататък какви намерения и какви идеи са имали собствениците в главите си, Общината няма как да знае. Няма хипотеза на това място утре да цъфне мол или нещо друго. Проблемът е, че много се увличаме в теория на конспирациите.
Използвани са въпроси и на други медии
