Едва ли има човек в България, който да не е разбрал, че на 23.05 (събота) избухна кървав скандал между десетки българи и роми пред заведение в общинския център на Гърмен. При сблъсъка, в който бяха използвани дърва, ножове, брадви камъни, юмруци, ритници и всякакви подръчни средства, пострадаха 10 души. По случая взеха отношение много общественици, депутати, министри и президентът. За това дали може да се намери трайно решение на проблема, доколко това зависи от местното управление, както и за положителния облик на общината, разговаряме с кмета Минка Капитанова. Тя е родена в с. Дебрен, общ. Гърмен. През 1995 г. завършва ЮЗУ „Неофит Рилски” гр. Благоевград, специалност Начална училищна педагогика, степен на образование – магистър. От 29.09.2013 г. е кмет на община Гърмен.
– Г-жо Капитанова, законни или не са къщите, построени от ромите в Гърмен?
– Казусът е много заплетен. Къщите са построени върху земеделска земя. Процедурата за отчуждаването й започва още между 2000-2002 г. От жителите на село Марчево разбирам, че преди това тя им е била възстановена от общинска служба „Земеделие“, но със заповед на тогавашния министър на земеделието бива одържавена и е обявена за общинска земя. Някои от потърпевшите показаха изпълнителен лист на министъра на вътрешните работи Румяна Бъчварова при посещението й тук. Според този документ те могат да влязат във владение на земите си. От 2003 г. до днес обаче, казусът не е решен.
– Вярно ли е, че вашият предшественик Ахмед Башев е опитал да продаде земята под ромските къщи на символична цена, за да съдейства за узаконяването й?
– Да, има решение на общинския съвет от 2011 г. В него са описани 60-те дка в квартал “Кремиковци“. Дадена им е оценка от 1 лев и 10 ст. на м2 и възможността да бъдат закупени без търг.
– Какъв в крайна сметка е точният брой на незаконните постройки?
– Те са 129, по информация на ДНСКА -124. Някои от заповедите за незаконно строителство са отпаднали. Органът, който трябва да реши събарянето им е ДНСК (Дирекция за национален строителен контрол – бел. ред.)
– В случай, че домовете им бъдат съборени, има ли къде да бъдат настанени хората?
– Не, защото ние общински жилища нямаме. Някои от хората, които живеят в незаконните постройки са си местни и живеят открай време тук. Други са временно пребиваващи, а трети са се самонастанили по някакъв начин. За последните не би трябвало да имаме грижа, защото те трябва да напуснат община Гърмен. Поддържаме връзка с институциите, за да намерим правилното решение да изход от тази сложна ситуация.
– Ромите в Гърмен добре ли са интегрирани в общността на селото?
– Една част от тях си работят. Не искам всички роми да се квалифицират като престъпници. Знаете, че във всички общности има хора, които крадат, други са образцови, трети са религиозни – всеки си има характер и принципи.
– Ромите, които работят с какво се занимават?
– Знаете по принцип ромите с какво се занимават… Има и някои, които са ангажирани със земеделие. Миналата година имаше доста семейства, които садиха тютюн, както и много други хора в Гърмен. Ние сме селска община и имаме зеленчукопроизводство и тютюнопроизводство. Броят на ромите, занимаващи се с тези видове дейност трябва да се увеличи. Много от жителите на Гърмен работят и по шивашките цехове.
– Според вас, децата на ромите имат ли желание да ходят на училище?
– Аз не мога да отговоря от тяхно име, но със сигурност трябва да имат. Родителите им са много наясно, че ако децата не посещават училище, ще им бъдат спрени всякакви надбавки, помощи и социални грижи.
– Основните оплаквания на жителите на Гърмен са свързани с непрестанните ромски набези. Как ще се справите с този проблем?
– Взехме решение да поставим четири камери. Една от тях ще бъде разположена на самото кръстовище за наблюдение на входа и изхода на квартала, в който напрежението е повишено. Искаме да сме наясно кой е влезнал в общината и евентуално при кражба да се открие много по-лесно и бързо извършителя.
В момента вече търсим връзка с фирмите за оферти. Държа да подчертая, че това не е решение на проблема, а превантивна мярка против кражби на селскостопанска продукция.
– Какви проекти успяхте да осъществите дотук в мандата ви?
– Както знаете, аз съм кмет на Гърмен по-малко от 2 години. С екипът ми продължихме започнатото. Миналата година реализирахме един грандиозен инфраструктурен проект, с който може би аз ще се гордея и за напред – изградихме километри нови улици.
Отделно направихме два питейни резервоара. Единият е в Долно Дряново, а другият в Рибново. Това са двете села, в които през летния сезон се налага воден режим. Сега този проблем е решен.
– Какви други проблеми имате?
– Житейско-битовите ни проблеми са много. Както и в цяла България, така и тук, безработицата е един от тях. Тук тя е между 12 и 15%. Все пак трябва да се отбележи, че жителите на Гърмен съумяват по някакъв начин да си изкарват препитанието в областите, които споменах. Не на последно място можем да кажем, че развитието на туризма отбелязва ръст. В този бранш също са заети доста хора.
– Какво трябва да види човек, като дойде в Гърмен?
– Община Гърмен е на едно прекрасно място. Имаме туристически атракции от всякакво естество. Най-атрактивната от тях е известният град Никополис ад Нестум. Той е основан през 106 г. на мястото на тракийското селище Александрополис от римския император Траян, в чест на победата му над даките. В превод от латински името му означава „град на победата, разположен при Нестос“. Сега античният град е разработен като обект, може да се види, да се посети. В него също има отделни атракции – грънчарска работилница, стрелба с лък, атракционно влакче, което развежда туристите по определен маршрут. Друг интересен туристически обект е Ландшафтно-историческият парк Градище. Това е едно тракийско светилище, което се намира след село Долно дряново на главния път на Сатовча. Паркът също е много интересно място. Туристите могат да прекарат цял ден в там, да се разхождат по екопътеките до реката, да видят скалните образувания. Имаме много маршрути между селата Огняново – Лещен, Лещен – Ковачевица и Ковачевица – Скребатно. В новия програмен период предвиждаме да продължим да изградим още. Най-накрая може би трябва да спомена и минералните извори в село Огняново, които са една притегателна точка за СПА туризъм и за балнеотуризъм. Това място предизвика сериозен интерес от страна на много инвеститори и в момента там има доста хотели.
– И все пак в заключение искам да ви попитам как се стигна до тази грозна случка, заради която всички хора в България говорят за Гърмен?
– Сега, това е ситуация, създала се в следствие на битов скандал. Ромите и българите в Гърмен живеят съвместно от много години. Напоследък обаче млади роми проявяват лека агресия. Хората са изнервени от това, че постоянно им се краде нещо от двора, от градината или пък на полето им се обира селскостопанската продукция. Тези неща напоследък зачестиха и това доведе до ескалиране на напрежението.
Аз искам да кажа че това е социален проблем. Не е нито етнически, нито политически! Нека някои хора да не се опитват да го обърнат в някакви такива посоки, за да спечелят дивиденти преди местните избори наесен.
Всички сме равни пред закона и имаме задължения пред него. Както ромите са жители на България, така и всички останали. Аз съм съгласна, че проблемът трябва да се реши на високо ниво. Добре е да се престане с тези социални помощи, които се дават и цял живот някои да живеят на гърба на други, които работят постоянно. Животът на хората в България не е лек и от социалната несправедливост чашата на търпението прелива.
