Д-р Вяра Церовска е родена на 9 декември 1961г. в Перник. Завършила е Математическата гимназия в родния си град и Медицинския университет в София със специалност Нефрология. Професионалният й път започва като участъков лекар. Четиринайсет години е била началник на Отделението по хемодиализа в МБАЛ „Рахила Ангелова“ в Перник, а от 2010 до началото на 2014г. е директор на същата болница. От 2014г до избирането й за кмет е народен представител в 43-то Народно събрание. През 2015 г. печели изборите след убедителна победа над Ерик Ангелов от БСП.
– Д-р Церовска, лесен ли бе за вас преходът от медицината към политиката?
– Не беше трудно, защото работата ми е била винаги свързана с поемането на отговорност за много хора. Преди 8 години реших да вляза в политиката, защитавайки своята гражданска позиция. Впоследствие това се превърна в моя кауза. Така, някак неусетно, от медицинското поприще влязох в парламента и естественото за мен се случи – станах кмет на Перник.
– Изненада ли ви с нещо този пост досега?
– Безспорно, това е най-голямото предизвикателство в живота ми до момента. Не мисля, че има човек, напълно подготвен да посрещне изведнъж всички задачи и отговорности на тази професия, независимо през какви постове е преминал. Ето, аз винаги съм работила на отговорни позиции, но това, с което съм се заела сега, е много по-различно, много по-голямо и мащабно, отколкото всичко за мен дотук.
– Какви проблеми има община Перник днес?
– Страшно много са проблемите! Всеки ден ги виждам все по-ясно. Най-важните от тях са свързани с финансовото състояние на общината. Годишният ни бюджет е 50 млн. лева, а дълговете ни са в размер на 30 млн. лева. Една част от тях са към доставчици, друга-към НАП, лихви по договори, овърдрафт, за който само теглим, за да го върнем, както и задължения към фонд „ФЛАГ“. Също така сме теглили от държавата безлихвен заем от 15 млн. лева. Благодаря на институциите, че проявяват засега търпимост и вярват, че ще се издължим.
– В такъв случай, за да стабилизирате общината, вдигнахте ли местните данъци и такси?
– Направихме крачка в тази насока. Пред Общинския съвет мина предложение за повишаване на такса „смет“. Трябва да отбележа, че от тази година имаме регионално депо за отпадъци, което функционира много добре. Затова искам да отбележа, че сме готови за европейските изисквания. По-важното е, че Перник ще стане по-чист, а моите съграждани ще дишат незамърсен въздух.
– Как се справихте с предизвикателствата на зимата?
– Положението беше наистина тежко, но успяхме да го овладеем. Снежната покривка стигна до 40 см., имаше и много навявания. Имаше и скъсани мрежи, счупени дървета. Стана голяма авария, бе прекъснат 20 киловолтов електропровод, седем екипи на ЧЕЗ работиха по отстраняването. За няколко часа всички домакинства, които бяха засегнати, вече имаха ток. Виелицата беше за кратко доста силна, успяхме обаче да се справим. Веднага започна почистването на пътищата, свикахме кризисен щаб, цялото общинско ръководство бе на поста си. Лично аз съм обиколила всички места, особено онези, до които беше трудно да се стигне. Така пътищата и основните пътни артерии станаха проходими – нямаше закъсали и бедстващи хора.
Работихме със седем екипа на ЧЕЗ, съвместно с пожарната, МВР и инспектората по образование. Всички кметове бяха по местата си и работеха по проблемите.
С такава екипност можем да се справим с всичко. Дори понякога тонът да се изостря, диалогът е здрав и сме силно решени да положим съвместни усилия за бъдещето на Перник.
– Кои възможности за развитието на града не са използвани досега?
– Убедена съм, че Перник е уникален град със своето разположение, население и климат. И ще обясня защо. Ние сме много близо до София. Според мен някои близки до столиците градове са по-добре структурирани от тях. Те са по-желаното място за живот и за инвестиции. Смятам, че по този показател Перник е сред първите. Като пример бих дала възможните пътища към София – през Владая, през Люлин… До 2018 г. ще се направи железопътният път София-Перник, който ще свързва и България с Гърция. Отсечката ще се ускори, ще отиваме направо на метрото още със слизането на спирката на Горна баня. Това са уникални възможности на нашия регион.
– Близостта до София не е ли и недостатък? Знаем, че много хора от Перник идват да работят в столицата.
Всеки ден 25 000 човека отиват да работят в София. Въпреки това, безработицата в Перник е 6.9%, като средната за страната е 9.9 %, тази в Европейски съюз – 9.2%.
Вярвам, че можем да задържим по-голяма част от тези, които отиват да работят в София благодарение на това, че сме университетски град. Европейският политехнически университет получи немска акредитация и се превърна в първия университет на Балканите, акредитиран от ACQUIN – немска агенция за акредитация, членка на Европейска асоциация за осигуряване на качеството във висшето образование (ENQA). Документът беше връчен на тържествена церемония в Световния търговски център в София
Благодарение на този университет перничани имат възможността да получат добро образование.
– А ще има ли къде да работят след това?
– Смятам, че индустриалната зона ще отвори много възможности за работа. Тя е нереализираният потенциал на града. Освен това нашият град е формиран около труда. Това е градът на миньора и металурга. Създаването на Перник като град е свързано с развитието на трудовата борса – тук е първото идване в мината, следващото идване е в металургичния комбинат за стомана, следващата голяма инвазия към Перник бе свързана със село Червена могила. Накратко – всички перничани са хора с изградени трудови навици. Ние нямаме нужда от огромни предприятия. Това, което успеем да създадем ще бъде достатъчно, за да задържим перничани да работят тук. А колкото до близостта на Перник със столицата – нашият град винаги ще бъде свързан със София и движението между двата града няма да намалее. Това е огромно предимство, а не недостатък. Освен това ползваме и културната и учебната база на София.
– Кои са другите проблеми в града, като изключим финансовите?
– Много голям проблем са последиците от минната промишленост и незаконният добив на въглища в Перник. Години наред това се е случвало в различни части на самия град. В последно време доста сме ограничили добива на незаконни въглища. Учудващо е , но незаконният добив на въглища не е криминализиран като престъпление, а според мен трябва да е такова, със сигурност.
Представете си, хората си стоят в къщите и под тяхната спалня чуват гласове и копаене. Това е страшно! Като филм на ужасите е. Вървиш си в двора и изведнъж пред теб се отваря една огромна дупка два на три метра. Това не са легенди, видяла съм го с очите си. Фрапиращо е, че и става за броени минути – дори не разбираш как земята се отваря. За тези процеси няма никаква гаранция, че могат да спрат, каквито и проучвания да бъдат направени. Това не са галерии, изградени по определен план. За да се обрушват сами по себе си галериите, трябва да минат 10 години. Аз се запознах много добре с историята на тези квартали, в които има такива проблеми. Видях как са строени, имало ли е разрешително за тях – това са генерални проблеми за Перник. За съжаление не могат да бъдат решени от общината, а това не търпи отлагане. Знаете, земята освен че се движи, има и своите трусове и без да има подобна провокация. А когато върху нея се упражни и този натиск, нещата стават страшни.
– Не сте ли се опитвали веднъж завинаги да решите този въпрос?
– Тук напомнянето за този проблем е всяка седмица. Непрекъснато ни се налага да затрупваме дупки в различни райони на града. Сега ще въвеждаме система за видеонаблюдение. Ние сме в непрекъсната връзка с полицията. Сложили сме фургони, в които денонощно стоят полицаи. Общинският инспекторат също е ангажиран. Това е част от нашето ежедневие. Ние правихме срещи с областния управител, с министерството на икономиката, с министерството на енергетиката… Проблемът с разкопаването е част от нашия непрекъснат стрес, така че този проблем трябва да бъде решен. Аз ви уверявам, че при един правилен подход, Перник може да се превърне в по-хубаво място за живеене от самата столица.
– Предстои фестивалът Сурва – гордостта на Перник. Разкажете ни повече за него.
– Когато говоря за този празник, трябва да сложа думата „най“ няколко пъти. Най-големият в България, най-големият на Балканите, сред най-големите в Европа и света, включен е в списъка на ЮНЕСКО. Миналата година той бе посетен от около 100 000 гости. Във фестивала са заявили участие 110 групи, от които 92 български. Ще имаме и участници от Мали.
Ние, жителите на града и цялата област ревниво пазим този автентичен и уникален обичай Сурва и сме от малкото, които успяхме да го предадем от поколение на поколение, както и да покажем радостта на всички хора от това, че ги правим част от този празник. Тези древни традиции са влезли във фолклорния фестивал през 1965 г., като през 1966 г., по инициатива на община Перник, фестивалът започва да се провежда и в града. В началото той се организираше през няколко години. Сега отбелязваме три юбилея. Единият е 50 години от първия фестивал, другият е 25-то, юбилейно издание на самия фестивал, 20 години от влизането на Перник в федерацията на европейските фестивални градове и още един малък юбилей, но важен – 10 години от първия фестивал „Да бъде“ в детските градини. Трогателно е да видите грейналите слънчеви детски личица. Аз познавам Сурва до болка, защото живея в този град, живея с тези хора, щом свърши единият празник, започва подготовката за другия. Ако видите как дечицата се готвят, това е невероятно. Приготвят се с голям ентусиазъм, затова винаги в Перник този празник ще бъде жив, интересен, и всеки път ще бъде с нова енергия и с нови послания.
На 13 и 14 януари сурвакарските групи във всички села запалиха сурвакарския огън като начало на големите празници по Сурва. В Перник има детска маскарадна щафета, която е най-голямото доказателство, че традицията има свои последователи.
– С какво искате да запомнят перничани първия ви мандат?
– Аз бих искала хората да бъдат през тези 4 години спокойни и уверени в това, че имат кмет, който прави всичко възможно за благото на града. Ще се грижа за Перник както трябва. В момента изготвям програмата си и ще я покажа на съгражданите ми в началото на февруари. Идеите ще променят града както инфраструктурно, така и културно. Гарантирам спокойствие за гражданите и се надявам да имам смелостта, силата и последователността да оправдая тяхното доверие.
Още новини от Перник и региона вижте ТУК.
Гласувайте в конкурса „Кмет на месеца“ ТУК.
Снимки: vesti.bg
