Димитър Стойков е роден на 9 април 1959 г. в Провадия. През 1995 г. се дипломира във Висшия медицински институт в Плевен. До 1991 г. работи като ординатор в транспортната болница в Горна Оряховица, след това започва работа в Първа хирургична клиника на УМБАЛ “Д-р Георги Странски” – Плевен. През 2000 г. защитава първата си дисертация и е избран за извънреден доцент, през 2003 г. – за редовен доцент към катедра “Хирургични болести”. През юли 2011 г. защитава втората си дисертация и става доктор на медицинските науки, от 2012 г. е професор по хирургия в Медицински университет – Плевен. На два пъти ръководи Университетската болница в града като изпълнителен директор, включително към момента на избирането му за кмет на Плевен през 2011 г. Женен, с едно дете. Съпругата му и дъщеря им също са лекари.
Ето и втора част от интервюто на Kmeta.bg с проф. д-р. Димитър Стайков.
– Кои са другите ви готови проекти?
– Имаме проект за Регионалния исторически музей, за парка „Скобелев”. Очакваме за още 10 милиона да купим нови тролеи.
Искаме да направим много туристически атракции. Защо не „Звук и светлина” на Панорамата
Най-после да направим стратегия за туризма, да си върне града ни старата туристическа слава. Вече няма какво да се продава и да се приватизира. В последните години в Плевен единственото качествено и работещо нещо е Медицинският университет. Не го казвам, защото аз съм работил там и там съм се изградил като личност, това е лицето на Плевен. Ще спомена, без да издавам подробности, че догодина най-вероятно ще обявим още една идея за университета. Но нека първо стане факт новият факултет по фармация, акредитацията върви перфектно. После можем да разкрием още една специалност.
– Тежък е проблемът с безработицата, включително младежката.
– По време на предишната си предизборна кампания много пъти чух, че кметът не можел да разкрива работни места, той не бил работодател. Напротив! За изминалите 3 и половина години ние разкрихме по различни програми над 1 700 работни места. Вярно, за месеци, за кратко, но все пак това имаше ефект. По-важното за мен е друго – че в края на 2011 година Плевенска община беше може би единствената в страната, която намали местните данъци. Мнозина тогава ме плашеха, че ще фалирам общината, заради дълговете, които заварих, с изплащането на кредити. Е, не се случи. Бяха дадени много облекчения на външни инвеститори и вече жънем плодовете.
„Марица ойл” в Ясен разкри реални работни места. Теренът в „Сторгозия”, за който имахме съдебен иск и можехме да вземем 950 хиляди лева, предпочетохме да предоставим за ново предприятие. Инвеститорите от „Електоркабел” си бяха харесали точно това място и сега, до края на юли набират още 150 работника, до края на годината ще разкрият общо 500 работни места. Когато развият сегашното производство, планират втори завод, който ще разкрие още 500 места. Следващият факт – големият проект на г-н Димитров за комплекса „Десизо Монни” за 25 милиона лева. Аз съм изключително радостен, че именно плевенски инвеститор започна такъв проект. И съм сигурен, че ще го направи в изключително кратки срокове, за 6 месеца, защото вече се е случвало. Общината също има ангажимент там – до ноември трябва да изградим инфраструктурата, за 360 хиляди лева. До края на юли ще чуете за още една голяма инвестиция, която беше обявена вече от министър Десислава Танева при срещата й с френския министър на земеделието. Обещал съм да не коментирам подробности, но тя ще осигури заетост не само в Плевен, а и в малките населени места, защото ще е нужна суровина от селското стопанство. Е, в периода на прехода имало ли е толкова инвестиции в Плевен, при това трайни? Досега само продавахме и закривахме. Ако откривахме нещо, бяха хипермаркети, някои от които после закрихме. Да не пропусна „Панорама мол”, 500 работни места. И той стана факт преди 2 години. Както виждате, този мол съществува и се развива, става все по-привлекателен за целия регион.
Всичко това ми дава увереност, че ще се справя. Ако плевенчани го оценят и го разберат – окей, аз съм готов. И пак казвам – ще вляза с летящ старт в следващия мандат
Няма да се наложи да правя 2 години проекти, да догонвам последния влак, да работя на инженеринг. Всичко имам готово. Реално работата на едно общинско ръководство може да се оцени след втората година. Трябва време за подготовка, за разработване на стратегия. Плодовете сега започваме да ги жънем. Сега излизат големите проекти. Ето, новото депо за отпадъци – почти 30 милиона стана този проект, август месец ще бъде готово и най-после жестоките такси към РИОСВ ще паднат, което значително ще облекчи общинския бюджет.
– Докъде стигна работата по транспортния проект, кога ще са готови новите тролейбусни линии?
– Върви проектът, върви. Най-вероятно към септември-октомври ще го финализираме. Е, причинява малко неприятности, защото при изграждане на постаментите за стълбовете има технология – първо се копае дупката, после се налива бетонът и се слага постаментът, върху който ще се фиксира стълбът, чака се един месец той да стегне и едва тогава може да се монтира отгоре стълб и да се гради мрежата. Така е и с електронните табла по спирките. Има трапове, има кал. Но нали и вкъщи като правите ремонт има неудобства и мръсотия? Нека потърпим, за да стане по-хубаво.
– Хората обаче бързат, искат днес да живеят по-добре. А виждаме, че Плевен от година на година се топи, младите го напускат. Какво ще им кажете?
– Ако в следващите години в Плевен не влязат 300 милиона лева, минимум толкова – амбициите ми са още по-големи, ще бъдем обречени на сиво съществуване. Трябва да привлечем тези средства. Оптимист съм, защото има инвеститорски интерес. За развитието на района много важна е и магистралата, която се очаква до 2018-а да стигне до Плевен.
С тази инфраструктура възможностите за инвестиции в нашия град ще се увеличат рязко.
Да, за съжаление тенденцията продължава – Плевен губи жители. Това трябва да спре. Да спрем да даваме кръв на другите големи градове и на чужбина, а да осигурим работа за децата си тука. Това, обаче, е малко по-труден процес, малко повече време ще отнеме. Но в следващите 4 години най-после лошата тенденция трябва да се обърне.
В общи линии, досега мечтите си съм превръщал в реалност. Цял живот съм работил така – по 12 часа поне 6 дни в седмицата и ще продължа по същия начин, докато мога.
