Камен Димитров е пряк синоним на понятието демокрация в крайдунавското село Долни Цибър. Това е местният кмет от 1989г. насам, който този октомври за седми път ще присъства в избирателната бюлетина.
Селището в община Вълчедръм, област Монтана, често е обвито в северозападна дунавска мъгла, от която изплуват пробелми и предизвикателства. На парламентарните избори миналата година то се превърна във феномен, след като поради заплахи и предупреждения едва 8 от над 1200 избиратели гласуваха. До този момент, селото винаги е гласувало “като един”, за една или коалиция.Въпреки че изцяло ромското население на селото е позитивен пример за оползотворяване на образователни инициативи, типичната за региона безработица често обезмисля процеса на интеграция и толерира престъпността.
На Камен Димитров всички социални и политически предизвикателства не са му чужди. Ето какво сподели той пред нашия кореспондент.
Г-н Димитров, вие завършвате шестия си мандат. Един от малцината сте в страната, поели кметското кормило през 1989 година и досега не сте го изпускали. Ще се кандидатирате ли отново на предстоящите избори?
Да, продължавам да работя за селото си като кмет. Имам сили и енергия – на 52 години съм, а вече съм натрупал голям опит. Знам как се решават проблемите в общината във Вълчедръм, в София. Познавам много от сегашните политици, министри и депутати. Зная при кого мога да отида и той да ме разбере какво искам.
През годините нямахте ли и конкуренция?
На нито едни избори не съм бил единственият кандидат. През 2011 бяхме трима. Но хората избират мен още на първия тур. Убеден съм, че ще спечеля и следващите избори.
Коя партия ви издига?
СДС, но тази година няма да съм нейна кандидатура. ДПС ми предложи да ме издигне.
Колко избиратели има в село Долни Цибър?
1260 са по списъците. Иначе в селото живеят около 1600 души. Ние сме ромско село. Някога по центъра са живеели турци, българи. Но те са го напуснали, а ромите са изкупили къщите им.
Как се живее в село Долни Цибър?
Трудно, защото хората нямат работа. Преди имахме повече места по социалните програми, но сега те са много малко. Берат билки, гъби. Имаме двама земеделски производители, които наемат по 10-итна човека. Много от нашите хора ходят през лятото да берат ягоди в Италия, Германия. И сега заминаха няколко групи от по 30 човека. Има и постоянно работещи в Испания, Италия, Гърция. Те печелят там, но се връщат на село и обновяват къщите си. Която е по-спретната от другите, с по-подреден двор, значи в нея има гурбетчия.
Какво направихте за хората през дългото си кметуване?
Направих много неща. Най-важното – централно водоснабдяване. Няколко години изграждахме водопровода от източника до селото. Всички, които живеят в близост до него, си вкараха водата в къщи. Но още не може да се използва за пиене, става само за битови нужди. Предварителните проби от водоизточника са показали добри питейни качества, но следващите – не. След това пак има подобрение. Очакваме след малко по-дълго изтичане, водата да стане годна за пиене. Това е голяма придобивка за селото, което нямаше централно водоснабдяване. И досега пием вода от кладенци, които всяка пролет се замърсяват от високите подпочвени води.
Долни Цибър често се наводнява от тези води? Как се справяте с това бедствие?
Селото ни се намира на брега на Дунав и напролет щом се повиши нивото на реката, подпочвените води скачат. Водата от кладенците става негодна за пиене и понякога ни карат вода с цистерни. Общината във Вълчедръм е започнала изпълнение на проект за изграждане на отводнителна система. Тръбите вече са доставени. Те ще бъдат поставени по три улици и ще отвеждат подпочвените води в Дунава. Решим ли и този проблем, значи сме решили най-важното.
Вие сте били учител преди да станете кмет. Значи ви интересува духовният живот.
Да. Нашето читалище развива активна дейност. Имаме 4 танцови състава, театрален състав, певчески групи. Предвиден е ремонт на сградата на читалището, където тези състави репетират. В Долни Цибър на почит е и спортът. Тези дни изпращаме отбор по лека атлетика на зонални състезания. Имаме футболен отбор, който е на второ място в групата си. Успяхме да ремонтираме стадиона ни, съблекалните.
Имате училище и детска градина, които не са застрашени от закриване. Продължават ли вашите деца образованието си след като завършат основното училище в селото?
Да, в основното училище, което е обновено с дограма и топлоизолация на фасадата, се учат 200 деца, а детската градина, която е в една много хубава сграда, посещават ежедневно 70 деца. След това продължават в гимназиите на Вълчедръм и Лом. В Долни Цибър вече живеят 55 души с висше образование. В момента трима се дипломират и аз съм горд с това.
Къде работят висшистите?
Те са учители, лекари, юристи, инженери. Някои работят в селото, други – в АЕЦ – Козлодуй. Но вечер се връщат по домовете си. Пътуват с автобусите и не се местят.
Сега правите зеленчукова градина. На какъв принцип?
Искаме да дадем възможност на нашите хора, които нямат земя, да си направят градина и да си отгледат зеленчуци за трапезата. Общината във Вълчедръм ни даде безвъзмездно 50 дка общинска земя. Депутатът Петър Чобанов ни дари 6000 лв., с които закупихме семена. Повечето от зеленчуците са засети. Молим се за дъжд, за да полее разсадите. Общината има проект за изграждане на градина от 200 дка. Продукцията и ще бъде предлагана на пазара и така работещите в нея ще си осигурят доходи. За тази градина, за изгражданто на отводнителната система, за ремонта на читалището искам да продължа на кметския пост. Да довърша това, което съм започнал.
