Роден на 7 октомври 1970 г. във Велико Търново. Пенчо Василев Чанев е български политик от ВМРО. Кмет на община Златарица, трети мандат. Завършил Право в Бургаския свободен университет. Бил е юрисконсулт в МОБАЛ “Стефан Черкезов” във Велико Търново. В периода 1998-2000 г. е регионален координатор на ВМРО за областите Бургас, Ямбол и Сливен. Основава структурата на ВМРО в Златарица. Три поредни мандата е общински съветник и кмет от ВМРО в Златарица. През 2007 г. става член на Националния съвет на ВМРО. На местните избори през 2007 г. е избран за кмет от листата на Коалиция “Възход” (НДСВ, ВМРО – БНД, СДС). На местните избори през 2011 г. и 2015 г. е избран за кмет от листата на ВМРО – БНД.
– Г-н Чанев, как един юрист решава да стане кмет?
– Завърших право в Бургаския свободен университет. Впоследствие работих като регионален организатор на ВМРО в областния град. След това, през 1999 г. реших просто да си пробвам късмета и да стана кмет на Златарица. Тогава бях абсолютно непознат, едва на 29 г и заради политическото разделение на сини и червени хората ме гледаха с недоверие. От 9 кандидата се класирах 5-ти и успях да стана общински съветник. На следващите избори не ми достигнаха само 23 гласа, за да отида на балотаж. Впоследствие спечелих и съм вече трети мандат кмет. Аз съм родом от Златарица, родителите ми-също. Нашият град е чудесно място – спокойно, с красива природа, прекрасни планини и равнини.
– Какво е финансовото състояние на вашата община?
– През 2007 г., когато станах кмет, наследих задължения за 500 000 лв. Тогава се прие закон, който амнистира натрупването на такива задължения. Аз обаче съм спокоен. Винаги сметката, рано или късно, се плаща. В тези 3 мандата не съм оставил задължения на общината – винаги Златарица е била на плюс.
– Не смятате ли, че държавата трябва да стимулира изрядните общини?
– Смятам, че е нормално ние кметовете да негодуваме, че държавата не прави разлика между изрядни и неизрядни кметове. Когато си спазвал стриктно закона, не получаваш дори едно потупване по рамото. По този начин има опасност да се обезвериш. По принцип е важно да се отбележи, че самият механизъм на финансовата дисциплина е така направен, че много трудно някой би го нарушил.
Надявам се общините, които не генерират задължения към държавата, да бъдат стимулирани по някакъв начин – това ще подейства мотивиращо на всички общини.
– С кои ваши успехи като кмет се гордеете най-много?
– Най-много ме радва това, че успях да съхраня семейството си. Много е трудно за един кмет да разпредели времето си между работата и дома. Семейство ми е здраво, то е моята опора и подкрепа. Друго, с което се гордея е, че мога да ходя сред хората с вдигната глава и спя спокойно.
Ако става въпрос за работата ми като кмет, най-много се радвам, че увеличихме обхвата на канализацията, реализирахме два проекта за асфалтиране по европейска програма и още един за четвъртокласна пътна мрежа, реновирахме и детските градини.
– Защо взехте решение детските градини да са безплатни?
– Таксата бе символична – 20 лева. Хората трудно я плащаха, пък от друга страна постъпленията от нея не бяха толкова важни за бюджета. За нас бе важно децата да ходят на градина, защото това им дава добра насока в живота.
– Каква е степента на отпадане на децата от училище?
– Много малко ученици напускат училище. Аз и екипът ми намираме начин да изпратим възможно най-много хора да се учат. Имаме много възрастни ученици, а това, което аз си поставих за цел е, всички жители на Златарица да завършат средно образование. Имаме един куриозен случай, в който едно дете, баща му и дядо му, ходеха заедно на училище. Не са малко и случаите, в които хора на по 35 години решават, че след средното трябва да изучат и висшето образование. Това показва, че си струва да дадеш шанс на тези хора. Помагат ни учители от Горна Оряховица и Велико Търново.
– Какво правите с децата, които са лишени от родителска грижа?
– Съхранението на местния ЦНСТ (Център за настаняване от семеен тип б.р.) е още едно от постиженията, които ме карат да се гордея. Отначало получих голям отпор от населението-„как деца без родители ще учат с деца на жители на Златарица“ . Много време ми беше нужно да убедя съгражданите си. Така си имаме едно чудно ЦНСТ – изградено е по проект. След като приключи, стана делегирана от държавата дейност и вече го надградихме. Храненето е безплатно, децата са доволни. Единственият проблем е, че не им стига хляба, тъй като на всяко дете се полагат по две филийки.
Какво трябва да свършите в Златарица на първо време?
Много искам да приключим с канализацията на Златарица. Със собствени средства изградихме близо 4 км канализация. Над нея има проекти за асфалтиране и чакаме да тръгне ПРСР, за да кандидатстваме. Само това е начинът да успеем.
– Успявате ли да привлечете интереса на инвеститорите?
– Най-големият работодател в Златарица е една корейска фирма, която построи фотоволтаичен парк. Той е сред най-големите на Балканите. Корейците ни помогнаха с техни средства да изградим ритуален дом. Един от недостатъците на европейските програми, според мен, е че няма средства за гробищни паркове, които са в окаяно състояние.
– Как се справяте с интеграцията на ромите?
– Реализирахме изключително много проекти за интеграция на ромите. Нашите не правят проблем. Някои от тях даже са известни музиканти и съм сигурен, че много депутати и министри са ги викали да свирят. Проблемът е в ромите – пришълци. Те пристигат без регистрация, без документи, изсичат гората и си тръгват.
Иначе в Златарица няма престъпления, убийства, кражби… На входа на града са поставени камери. Преди време имахме една кражба и благодарение на камерата заловихме бързо извършителя. Камерите са скъпи, но няма как да не ги купуваме – част от глобите, които са за опазване на дневния ред остават при нас, другите отиват в бюджета на държавата.
– Как може да се подобри местното самоуправление в България, според вас?
– Веднага ви давам конкретен пример – ние предоставяме помещения за държавните институции, като общинска служба „Земеделие“, Бюро по труда, Дирекция „Социално подпомагане“ – даваме ги без наем, а когото отида в държавна институция да съгласувам проект – плащам. Парадоксът е обаче, че държавата позволи частни дружества да ни дерат кожата. Някои от тях ни взимат по 30 лева, само за да ударят един печат. Когато трябва да спазваме законите и да помагаме на хората сме община, а иначе ни таксуват като търговски дружества…
Също така, когато даваме проект чакаме много. Длъжни сме да го внесем в срок, но за дружествата няма такъв. Годишно харчим за съгласувания на проектите между 5 и 7 хил лева, за държавни такси.
– Успявате ли лесно да си попълните състава в общинската администрация?
– Трябва да да се промени отношението към човешкия фактор – по-трудно се намират качествени хора. Юристът на нашата община получава 600 лева заплата. Трудно успяваме да задържим специалистите. В една община се учиш всекидневно, в най-различни казуси. Опитният общински служител знае всеки един проблем как да бъде решен. Заради ниското заплащане обаче той напуска и на негово място идва такъв, който трябва тепърва да се учи. За съжаление общината не е училище – в нея се влиза с летящ старт.
Все повече хора отиват към големия град. Селското население в България е 25% и продължава да намалява. Не се предприемат никакви мерки за разкриване на работни места.
– Има ли как да се реши този проблем, според вас?
– Българските общини са неравнопоставени. Критериите, по които получаваме изравнителната субсидия, средствата, които получаваме за зимно почистване са заложени критерии, валидни за всички. Като изключим 30 града, в които има съсредоточен огромен бизнес, останалите общини са с хронични проблеми. Когато някой кмет на малка, но богата община, която получава стотици хиляди от концесии направи нещо и хората казват – „ето как се получава, когато не се краде“. Това е много обидно за нас. Нека и на мен дадат такава сума, с каквато разполагат някои общини и ще видите в какъв град ще превърна Златарица.
– Какво може да направи държавата, за да ви помогне да намирате инвеститори?
– Като за начало трябва да промени таксите и данъците. За да има някакъв смисъл да разкрива работни места в община като нашата, той трябва да има по-добри условия, отколкото на друго място. Нужно е законодателно решение, че когато инвеститор иска да открие бизнес в бедна община, той да бъде освободен от такса смет, данък сгради и т.н Иначе защо да инвестира при нас, а не в голям град.
– Добра ли е връзката между местната и изпълнителната власт, според вас?
– С някои министерства е отлична, с други-не толкова. Ето тук е важна помощта на KMETA.bg и на НСОРБ – да засили тази връзка. Важното е всеки кмет да бъде посрещан в министерствата подобаващо, защото той отива там не да реши личен проблем, а да помогне на жителите на цялото му поверено населено място.
– Коя е следващата ви голяма цел за Златарица?
– Целта ми е да изградя пречиствателната станция. Искам също така да бъдем одобрени по възможно най-много проекти по ПРСР, да реновираме площада и да асфалтираме почти всички улици в малките населени места в общината.
Още новини от Велико Търново и региона вижте ТУК.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
