Коледуването някога се подчинявало на строги правила, разказва Даниела Иванова, секретар на читалището в граничното село Салаш, община Белоградчик. Преди 70 – 80 години в нощта на Коледа из селото обикаляли от 7 до 9 дружини, всяка с по 5 – 7 членове. Днес не могат да намерят млади мъже и за една, признава Даниела.
Подготовката за коледуването започвала от Игнажден. На този ден мъжете се събирали и си избирали главатар. Той трябвало да е женен, да знае различните коледарски песни и да умее да благославя. Тогава започвали и първите репетиции за коледарските песни. Те траяли до Бъдни вечер.
В дружината можело да участват само младоженци и момци. Всеки трябвало да знае коледарските песни, да има гега, калпак, чиста бяла риза и ямурлук. Куци и сакати младежи не се допускали да коледуват. Деца – също. Дружините си разделяли предварително селото на части, всяка знаела към коя от махалите ще тръгне.
В полунощ на Бъдни вечер коледарите тръгвали из селото. Спирали пред всяка къща, пеели своите песни, а водачът благославял стопаните. Тогава излизала най-възрастната жена и ги дарявала с краваи, които нанизвали на гегите. Стопанинът благодарял на дружината за оказаното му внимание.
Коледарите знаели различни песни за кнеза /кмета/, попа, даскала, за орачите и овчарите. Звучали различни мелодии и наричания според човека, който живеел в къщата. До днес е запазена най-известната „Стани, нине господине! Тебе пеем домакине. Добри сме ти гости дошли, добри гости, коледари!” Пред чорбаджийските къщи пеели „Добро утро, болярине!
Добра сме ти вест донесли, овце ти се изягнили, кобилки се изждребили, козици се изкозили, кравици се изтелили, кошери се изроили…” След песента водачът произнасял благословия за здраве, щастие и богатство.
Заради многото къщи в селата коледарите продължавали да обикалят и рано сутринта на Коледа. Ритуалът завършвал към обяд същия ден.









