Всяко едно договоряне между работодатели и синдикати е за предпочитане пред държавното нормиране. Това е принципът, от който се ръководи КНСБ. Факт е, че през договарянето директно общуват ония, между които тече паричния поток – работодатели и работници, представени от синдикатите. Разбира се, държавата пак ще нормира чрез запазване на минамалната работна заплата, но очакванията са, че колективното договоряне ще повиши заплатите по браншове. Така коментира пред Kmeta.bg Чавдар Христов от КНСБ решението на Националния тристранен съвет минималните заплати да се договорят по браншове.
Според него вдигането на заплатите при този тип колективно договоряне зависи от степента на коректност на воденето на преговорите, както и от това каква информация се подава. Т. е доколко са открити интересите и на едните, и на другите.
Масовото правило в момента е, когато се постъпва на работа да няма договоряне, коментира още Христов. И добави, че при постъпване на работа принципът е работодателят да казва какво заплащане дава, а работникът да се съгласява. Според него в момента няма норми в законодателство, които да казват за какво се договорят двете страни, като например какъв труд като количество и качество се предоставя, което е пропуск.
За да се повдигне минималната заплата на секторно равнище и тя да стане над минималната за страната, трябва да се изкачат три стъпала, твърди Христов. Първото стъпало, върху което се стъпва, е минималната работна заплата за страната, второто е минамалното заплащане за сектора и третото е миналното възнаграждение за предприятието. То би трябвало да е обвързано с икономическото състояние, с перспективите и с търговските му отношения.
Христов смята, че там, където няма силни синдикати образно казано вали дъжд, а там, където има синдикати има чадър за работника. Той добави, че хората трябва да разберат, че синдикализмът е инструмент, през който те могат да защитават интереси и права. Според Христов не трябва да се забравя, че такива механизми за договоряне има в силни икономически държави в Европа и те са исторически оформени през годините като израз на културни отношения, които са проверени във времето. При нас тази култура на отношенията тепърва се формира, заключи Христов.
