Арх. Петкана Бакалова е зам.-председател на КАБ с ресор "Нормативна уредба". Притежава магистърска степен по архитектура и артмениджмънт. Преминала е двегодишен курс по опазване на наследството, организиран от „Ecole de Chaillot”, Париж, и Националния институт за паметници на културата, София. Има над 20 години професионален опит, включително като ръководител на проекти, финансирани от фондовете на ЕС, един от които е награден от Европейската комисия в България. Разработва инвестиционни проекти за публична инфраструктура и за едни от най-значимите паметници на културата в България от различни епохи.
– Г-жо Бакалова, каква е модата в архитектурата в Америка, Европа, България?
– В известен смисъл можем да кажем, че модерната архитектура е унифицирана. Една от причините за това е новата комуникационна среда, в която се намираме – интернет, бързият достъп до информация, обменът на идеи и визии, лесната комуникация. За съжаление, тази среда насърчава плагиатството – част от архитектите са по-склонни да преписват, а не да творят. Глобализира се културата и архитектурата в частност, което води до загубата на идентичност на мястото. Ако посетите Париж или София, Рим или Виена може да разпознаете съответното място единствено по историческия център – там където сградите от миналото пазят различията и идентичността, особено на народната архитектура. Докато, ако посетите покрайнините, трудно, дори невъзможно е по вида на модерните сгради да разберете в коя държава се намирате. Разбира се, глобалната комуникационна среда има и своите положителни страни – дава по-скоростен и удобен достъп до всичко, които се създава, случва по света.
В миналото, поради бавната комуникация – модата на един ренесанс, барок, класицизъм се е разпространявала бавно и постепенно от мястото, където стилът се е зараждал към другите места. Това е давало възможност стилът да бъде пречупван през познанията, традициите на самото място – нещо, което в момента не се получава.
Глобализацията провокира интересни и може би неочаквани процеси. В България се наблюдава тенденция към възраждане на национализма, много видима в нематериалното и изражение – все повече хора ходят на народни танци, обличат български носии и посещават такива събори. И това явление не се случва само у нас. Обществата имат нужда от собствена индентичност, заради което тръгва обратния процес – опитват да се обособят и да подчертаят уникалното. Това съответно се отразява и в архитектурата – търсене на една модерна интерпретация на стари традиции и форми.
– Има ли България свой стил в архитектурата?
– Както в модата на облеклата, така и в съвременната архитектура и урбанизъм тенденциите много бързо се трансферират. Днешната архитектура е авторска – имаме стил на архитекта, повече отколкото стил на държавата (национален стил). Познаваме редица известни имена, но не като изразители на характерна национална архитектура. Не можем да говорим за модерна българска или модерна немска архитектура – няма разлика. Може би единствено отличаващо е това, че финансовите ресурси са много по-големи в развитите държави. Тези страни са по-високо технологични. Но технологичните иновации в архитектурата идват като тенденция и у нас – с чуждите инвеститори или българските такива с по-големи финансови възможности.
– Има ли промяна в използването на строителни материали?
– Напоследък наблюдавам една интересна тенденция, а именно много заможни инвеститори искат да строят еко къщи. В тази връзка се връща използването на естествени материали в строителството. Именно тук българите сме много силни, защото традиционната ни архитектура умело ползва камък, дърво, кал, глина и т.н. На практика новата тенденция е едно възраждане на старата ни архитектура. Разбира се трябва да се отговори на известни нови условия свързани с пожар, конструктивна безопасност и др. Но, ако преосмислим традиционната ни архитектура бихме могли да бъдем много успешни в световната тенденция за еко строителство.
– Каква е тенденцията за използването на еко/естествени материали?
– Еко архитектурата, която се налага, не е случайна. От около 30 години в психологията се развива направлението "психология на средата", което изследва влиянието на изкуствената/естествената среда върху хората (цвят, пространство, площ) и как тя провокира различни емоции, психически състояния. В глобален смисъл архитектурата е инструмент за социално влияние. Може би тенденцията към ползване на естествените материали идва от това, че повечето хора са принудени да живеят и работят в големи урбанистични центрове и затова чувстват потребност да избягат и да се докоснат до природата чрез материалите на дома, който обитават.
– Как изглеждат новите, модерни офиси?
– Тенденцията за еко материалите е по-трудно да влезе в офисните пространства. Но и там се забелязват такива елементи – в големите компании правят цели кътове с градини.
Офисите следват новите тенденции в управление на персонала. Обзавеждането на работното място зависи от дейността, която се извършва там. Самите мениджъри са стигнали до идеята, че ако искат сътрудниците им да бъдат максимално ефективни трябва да осигурят подходяща среда, която да изразява специален тип отношение. Например, когато дейността е свързана с креативната индустрия – не може да офисът да бъде обзаведен като място за счетоводители. Когато се полага интелектуален труд човек трябва да е силно мотивиран, за да даде най-доброто от себе си. Това става чрез по-приятелския контакт между мениджър и сътрудник, чрез повече разбиране и признание на труда на служителя и чрез една по-креативна среда. Предвиждат се повече места за почивка, дори по-нетрадиционни такива – може да не се работи на бюро, а да лежи на хамак и отново да се върши ползотворна дейност. Този тип места с неформална обстановка започват да навлизат глобално не само в офисите, но в училищата. Във Финландия, например, учениците седят на пода, върху възглавници или се ползват кръгли маси, за да се създаде по-близка, домашна атмосфера.
– Какви са тенденциите за обзавеждането на дома?
– Домът е нещо много съкровено и ако архитектът работи добре, би трябвало този дом да пасва на клиента като ръкавица на ръката. Едновременно да изразява стремежите и мечтите, както и да отразява вътрешния свят на съответния човек. Това е въпрос на диалог, на едно срещане между твореца и клиента. Архитектът е психолог, режисьор, сценарист, който трябва да отгатне същността на човека и да създаде среда, която да му отговаря. Смятам, че би било добре бъдещите архитекти да изучават и психология, не само за да разбират желанията, характера и потребностите на другия, но и да знаят какво психологическо въздействие оказват техните произведения.
Няма еднакви хора, за да говорим за тенденции в дома. Да се следват тенденциите означава да се упражнява насилие над човека. Защото, ако примерно една личност е депресивна – тя ще се чувства по-добре в среда, където преобладават топли, дори ярки цветове, които да провокират приток на адреналин. Ако пък личността е много експресивна, поставянето ѝ в същата среда ще я доведе до свръхвъзбуда и може би дори агресия. В този случай би трябвало да се търсят по-пастелни, по-хармонични цветове. В рамките на житейския път човек се променя като отношение към дома. С трансформиране на характера и мирогледа, той може да промени отношението си към цветовата гама и стила на обзавеждане.
Все пак, ако говорим за съвременна тенденция, такава е минимализмът – максимално изчистено пространство, малко дрехи, малко вещи.
– Променят ли се предпочитанията относно разположението и площта на жилището?
– Категорично жилищата, изградени преди 30 години, имаха по-добри характеристики като функция, площ и осветеност. В годините на демокрацията , заради ограничените финансови възможности на купувачите, започна минимализиране на пространствата за обитаване, което е дори вредно. Сега вече се вижда една нормализация и на площите, и на архитектурата като цяло. И в самите проекти и в качеството на изпълнение. В момента махалото се връща обратно – малко по-големи площи, по-организирани, по-спокойна архитектура особено по отношение на жилищното строителство. А бизнесът следва световните тенденции. В България или Европа няма разлика – бизнес центровете и промишлените сгради са почти едни и същи.
Снимка: Красимир Свраков
